Военни учения и призиви за мир – опасната стратегия на Китай - Свят

Руски стратегически ядрен бомбардировач Ту-22М се разби в Сибир

CNN: Всичко избухва в лицето на Илон Мъск

Планът Русия да се върне на Олимпийските игри предизвиква отвращение в Украйна

"Автогол": Как митата на Тръмп може да се обърнат срещу него

Politico: Тръмп е разкрил пред вътрешния си кръг, че Мъск ще напусне скоро

„Никъде на Земята не е безопасно“: Тръмп налага мита върху необитаеми острови близо до Антарктида

Мощното земетресение в Мианмар погреба 3000 души

Бенямин Нетаняху пристигна в Унгария на Виктор Орбан, убежище от международната му заповед за арест

П реди близо две седмици във Вашингтон се състоя среща на върха на НАТО, участниците в която обсъдиха редица въпроси. Очаквано, сред засегнатите теми беше тази за отношенията между Китай и Русия. В декларация, приета в края на форума, лидерите на Алианса подчертаха, че Пекин се е превърнал в помощник и „решаващ фактор“ за руската инвазия в Украйна. В документа се отбелязва още, че т. нар. „партньорство без ограничения“ между двете страни е повод за „дълбока загриженост“. Отговорът на Китай не закъсня. Страната отхвърли всички обвинения и напомни, че не тя е предизвикала избухването на войната. „НАТО трябва да престане да раздухва т. нар. китайска заплаха, провокирайки конфронтация и съперничество“, призова представител на мисията на Пекин в ЕС. В същото време, няма как да се отрече, че партньорството между Китай и Русия се задълбочи след избухването на конфликта в Украйна. Освен това, през последните седмици Пекин взе участие във военни учения, които повдигнаха много въпроси, свързани със стратегическите цели на азиатската страна.

China sends message to NATO with Belarus army drills https://t.co/NtGdQTs7WR
— Euractiv (@Euractiv) July 11, 2024

Демонстрация на сила

В навечерието на срещата на НАТО, Китай и Беларус започнаха 11-дневни съвместни военни учения в непосредствена близост до границата на Полша. В тях взеха участие около 200 войници, а основната им цел беше „изграждането на взаимно доверие“ между двете страни. През изминалата година няколко събития нагледно демонстрираха, че сътрудничеството между Пекин и Минск, определено от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг като „авторитарно“ и „непрозрачно“, набира сила. През 2023 г. президентът на Беларус Александър Лукашенко посети Китай два пъти и се срещна с китайския си колега Си Цзинпин, задълбочавайки „всеобхватното стратегическо партньорство“ между двете държави. Освен това, на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, провела се на 4 юли тази година, беше взето решение Минск да стане неин член.

В интерес на истината, датите за провеждането на военните учения бяха обявени още през 2019 г. Те, разбира се, можеха да бъдат отложени, но такъв ход не би бил в интерес на Китай. Страната редовно използва подобни учения като начин, по който изразява недоволството си от определени геополитически събития. Именно това се случи през август 2022 г., когато тогавашният председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси посети Тайван. В отговор, китайската армия проведе мащабни учения край бреговете на острова. Подобна е ситуацията и в момента. С действията си Пекин и Минск искат да демонстрират пред НАТО, че, ако се наложи, са готови да действат единно.

Въпреки че задълбочаващото се партньорство между двете страни може да бъде счетено за опит на Поднебесната империя да откъсне Беларус от руската сфера на влияние, отношенията между Пекин и Москва не са застрашени. Експертите са единодушни, че Китай и Русия са твърде зависими една от друга, за да рискуват партньорството си. Показателна беше визитата на руския президент Владимир Путин в Северна Корея и подписаното споразумение за взаимна отбрана между Москва и Пхенян. Този ход несъмнено е породил известни притеснения у Пекин, но съществена реакция така и не последва. Освен това, Китай и Русия полагат сериозни усилия да задълбочат сътрудничеството си със страни като Северна Корея, Беларус и Иран, изграждайки своеобразна коалиция от страни, начело на които стоят авторитарни режими, считащи НАТО за заплаха.

China and the Philippines have reached a deal they hope will end confrontations at a fiercely contested atoll in the South China Sea. https://t.co/LTxmOuDXBq
— DW News (@dwnews) July 22, 2024

Растящото напрежение в Южнокитайско море

Китай взе участие и в още едни военни учения, този път заедно с Русия. Те се проведоха в района на Южнокитайско море, като кораби на двете държави „репетираха“ нападения срещу подводници, военноморски сражения, както и противовъздушна отбрана на плавателни съдове. Целта на ученията е „да заздравят сътрудничеството между Руската федерация и Китайската народна република, както и да укрепят мира и стабилността в Азиатско-тихоокеанския регион“, се отбелязва в изявление на руския Тихоокеански флот. Експертите са на друго мнение. Според тях, Москва иска да подчертае подкрепата си за претенциите на Пекин в Южнокитайско море, включително за т. нар. „Втора плитчина на Томас“, за контрола върху която претендират и Филипините. По нареждане на Манила, там през 1999 г. умишлено беше закотвен военният кораб „Сиера Мадре“ и периодично на борда му се разполагат военни части – нещо, което е обект на остри критики от страна на Пекин.

Филипините на свой ред припомнят, че са спечелили международно арбитражно решение през 2016 г. срещу претенциите на Китай в Южнокитайско море. Трибуналът, разгледал този въпрос, постанови, че исканията на Пекин нямат правно основание. Въпреки това, решението не е признато от китайските власти, които продължават да създават изкуствени острови в Южнокитайско море – и то в райони, припокриващи се с изключителните изкуствени зони на страни като Филипините, Виетнам, Малайзия, Индонезия и Бруней. Неслучайно американски официални представители наскоро припомниха, че Вашингтон продължава да държи на ангажимента си за взаимна отбрана с Манила. Напрежението не спира да расте, а все повече анализатори предупреждават, че е напълно възможно да се стигне до избухването на въоръжен конфликт. Надежда за намирането на изход от кризата по пътя на дипломацията все пак има. Преди дни Филипините и Китай се споразумяха да създадат нови линии за комуникация, целта на които е да се постигне консенсус по отношение на морските спорове между двете страни.

Когато става въпрос за отношенията между Пекин и Москва, няма как да бъде пропусната темата за войната в Украйна. Китайските власти отказват да осъдят по недвусмислен начин руската инвазия и призовават за незабавно започване на преговори. Освен това, те не се включиха в международните санкции, наложени на Москва, нито взеха участие в инициираната от Киев среща за мир, състояла се в Швейцария през юни тази година. Нещо повече – Китай задълбочи търговските си отношения с Русия и помага на Кремъл да поддържа военната си индустрия. Повечето експерти са на мнение, че Пекин може да изиграе важна роля в евентуалното започване на мирни преговори между Москва и Киев. Показателна в това отношение е визитата на украинския външен министър Дмитрий Кулеба в Китай. Според Киев, основната цел на посещението е да се обсъди прекратяването на руската агресия, както и да се потърси начин за постигането на траен и справедлив мир.

Още от автора:

Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп

Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел

Звездният миг на крайната десница

Великобритания по пътя на промяната

Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори

Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои

Севернокорейската авантюра на Путин

Опасната игра на Китай

Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница

Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха

Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна