Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток

Е скалацията на напрежението между Израел и Иран, на която станахме свидетели през последните дни, накара някои експерти да заговорят за започването на пълномащабна война между двете страни. На пръв поглед изглежда, че конфликтът между тях навлиза в нов етап с непредсказуеми последици. Въпреки това, повечето анализатори са единодушни, че няма опасност от избухването на война, тъй като подобен сценарий не е изгоден нито за Техеран, нито за Тел Авив. Обект на много коментари е и въпросът дали има връзка между последните събития в Близкия изток и продължаващата руска инвазия в Украйна? На пръв поглед, всяко нещо, което отклонява вниманието на Запада от „специалната операция“, започнала преди повече от две години, е добре дошло за Кремъл. Фактите, обаче, сочат нещо друго – Москва рискува да понесе големи загуби, ако сблъсъкът между Израел и Иран продължи да се изостря. 

As western leaders announce plans to punish Iran with sanctions, Israel continues to weigh its response to Iran's weekend attack. https://t.co/bCrGhPp05Q

— USA TODAY (@USATODAY) April 17, 2024

Стратегически партньори

През последните няколко години Русия успя да се утвърди като водещ военен и дипломатически фактор в района на Близкия изток и Северна Африка. Кремъл умело се възползва от нестабилността в държави като Сирия и Либия, влизайки в ролята на гарант за регионалната сигурност. Конфликтът между Израел и Иран, обаче, представлява нещо напълно различно и няма как да има същия ефект, смята Мишел Гризе, която е политически анализатор и професор по история от Йейлския университет. Една от основните причини за това е войната в Украйна. След началото на инвазията, руската икономика беше подложена на сериозно изпитание от наложените международни санкции. В резултат, Москва задълбочи връзките си с Техеран, а днес те са стратегически партньори. 

„Иран е ключов доставчик на военно оборудване за Русия. Освен това, иранският „призрачен флот“ превозва руски петрол до различни части на света след избухването на войната в Украйна. Това представлява изключително важен източник на финансови средства за Кремъл“, отбелязва проф. Гризе. Повече от ясно е, че ако Ислямската република се окаже въвлечена в открит конфликт с Израел, тя вече няма да може да оказва същата подкрепа на Русия. Освен това, „Техеран на свой ред може да поиска помощ от Москва, но едва ли ще я получи, тъй като руските власти просто не разполагат с необходимите ресурси, а техен единствен приоритет в момента е Украйна“, добавя още тя. 

Israel will make its own decisions about how to defend itself, said PM Benjamin Netanyahu as Western countries pleaded for restraint in responding to a volley of attacks from Iran https://t.co/LEP4tJUHE7 pic.twitter.com/DYwEvmEO5N

— Reuters (@Reuters) April 17, 2024

Нови санкции

На състоялата се в Брюксел среща на върха на ЕС, лидерите на Общността взеха едно очаквано решение и наложиха нови санкции на Иран, насочени срещу производителите на дронове и ракети. Новината беше обявена от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който подчерта, че ЕС трябва „да направи всичко възможно, за да бъде изолиран Техеран“. В свое комюнике, евролидерите също така осъдиха безпрецедентната иранска атака срещу Израел, извършена на 14 април и призоваха всички страни в района към сдържаност. „За нас е важно този момент да бъде използван за деескалация, а Израел да подсили позицията си в региона, но без да отговаря с масирана атака“, подчерта германският канцлер Олаф Шолц. 
Примерът на ЕС беше последван от САЩ и Великобритания, които също наложиха нови санкции на Техеран. Под ударите им попаднаха общо 23 физически лица и осем организации, замесени в производството на ирански дронове. Според Министерството на финансите на САЩ, мерките са насочени към прекъсването на „ключови аспекти на злонамерената дейност на Иран“. Премиерът на Обединеното кралство Риши Сунак на свой ред допълни, че санкциите ще ограничат способността на Ислямската република да извършва бъдещи атаки. Всичко това несъмнено е лоша новина за Кремъл, тъй като руската армия разчита изключително много на иранските безпилотни апарати в хода на войната в Украйна. Освен това, Техеран доставя на Москва мощни балистични ракети земя-земя. Сред тях са такива от семейството на Fateh-110 (като Zolfaghar), които са с обсег на действие между 300 и 700 км. и се изстрелват от пускови установки, разположени на камиони. 

The U.S. and the other G7 leaders warned Iran on Friday not to provide ballistic missiles to Russia and threatened to retaliate if it does by cutting off Iranian air travel to Europe, among other measures. https://t.co/YFPVkK3BiP

— The New York Times (@nytimes) March 15, 2024

Амбициите на Китай

На фона на продължаващия конфликт в Украйна, руският президент Владимир Путин не крие амбициите си да посредничи за евентуалното сключване на мирно споразумение между Израел и „Хамас“. Плановете на държавния глава, обаче, със сигурност ще се провалят, ако напрежението в Близкия изток продължи да ескалира и се стигне до избухването на открита война. Междувременно, Пекин също се опитва да влезе в ролята на миротворец. „Русия несъмнено е притеснена от опитите на Китай да се намеси в Близкия изток, което ограничава влиянието ѝ в района“, смята проф. Гризе. Показателни са дипломатическите успехи на азиатската страна, постигнати през изминалата година, когато тя успешно сътрудничи за подобряването на отношенията между Саудитска Арабия и Иран – процес, който завърши с провал след нападението, извършено от „Хамас“ преди близо седем месеца.

Всеизвестен факт е, че към настоящия момент руската икономика е силно зависима от Китай. „Москва ще бъде принудена да се съобразява в още по-голяма степен с капризите на Пекин, ако не успее да задържи поне част от влиянието си на международната сцена – и по-специално в Близкия изток“, подчертава проф. Гризе. Показателни са сигналите, идващи от Кремъл след иранското въздушно нападение срещу Израел. Руското външно министерство изрази своята „изключителна загриженост“ и призова за диалог. „По-нататъшната ескалация на напрежението не е в ничий интерес. Нашата позиция е всички разногласия да се разрешават чрез политически и дипломатически методи“, коментира на свой ред говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. 

Още от автора:

Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа

Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект

Кой се страхува от Доналд Тръмп?

Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин

Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп

„Супер вторник“: Ключов ден за изборите в САЩ

Децата войници, които написаха историята на САЩ

Загадъчната история на Шотландия

Несбъднатите прогнози за живота през XXI век

Фалшивите новини, които застрашават здравето ни

Най-абсурдните конспиративни теории, свързани с природни бедствия

Между религията и суеверията: Средновековните предсказания за края на света

Забравената история на нацисткото движение в САЩ

Скандалните тайни на Католическата църква

Антинаталистите, които смятат, че не бива да имаме деца

Сделките за един долар, които ще ви изумят

Избори от двете страни на Атлантическия океан

Великите учени, останали без Нобелова награда

Кои са най-древните традиции, свързани с настъпването на Нова година

Фалшивите новини, които могат да повлияят на предстоящите президентски избори в САЩ

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

* Във видеото: Кой е Путин: 10 смайващи факта за руския президент