Изборите, които ще решат съдбата на ЕС

Приключи поклонението пред тленните останки на папа Франциск

Кой екзекутира висш руски генерал насред Москва

Украйна и ЕС с контрапредложение за мир

Путин лично разговаря в Москва с пратеника на Тръмп

Това са предложенията за мирно споразумение за Украйна

Защо Крим е толкова важен за Украйна и Русия?

Скандален кардинал ще затвори ковчега на папа Франциск

Виктор Орбан: Папа Франциск беше човек на мира

Б роени дни остават до дългоочакваните избори за Европейски парламент. В момент, когато Старият континент е изправен пред редица предизвикателства, резултатите от тях се очакват с огромен интерес. Причината е, че в голяма степен те ще предопределят посоката, в която ще поеме Европейския съюз през следващите пет години. Какво всъщност трябва да знаем за самия вот и партиите, участващи в него?

Основните играчи

Европейската народна партия (ЕНП) е най-голямата формация в настоящия ЕП. Тя обединява 83 партии от 44 държави на Стария континент, сред които са германският Християндемократически съюз, френските Републиканци, испанската Народна партия, както и Полската гражданска платформа. Повечето социологически проучвания сочат, че ЕНП ще запази лидерската си позиция, макар че най-вероятно ще изгуби част от депутатските си места.

„Ние не казваме на гражданите на какво да вярват или от какво да се страхуват, но ги изслушваме, уважаваме и изпълняваме. Ние сме строители на мостове“, се подчертава в предизборната програма на ЕНП. Основен акцент в нея е сигурността, единството на Европа, оказването на подкрепа за Украйна, както и укрепването на границите и справянето с незаконната миграция. Зелената сделка, която доскоро беше приоритет за ЕНП, сега има скромно място в предизборната платформа на формацията. Експертите сочат, че в следващия Европарламент гарантирането на мнозинство ще бъде сложна задача, тъй като броят на депутатите се увеличава, а подкрепата за традиционните партии непрекъснато намалява. По тази причина, още през април председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен отбеляза, че партньорство с евроскептичните консерватори, водени от Джорджа Мелони, е реална перспектива пред ЕНП.

Meet the parties fighting for power in the European elections https://t.co/qdRdFrF911
— Euractiv (@Euractiv) June 1, 2024

Това изказване предизвика възмущението на втората по големина формация в ЕП – Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСД). Водещият кандидат на германските социалисти Катарина Барли предупреди, че партията няма да подкрепи фон дер Лайен за втори мандат начело на ЕК, ако тя си сътрудничи с консерваторите. На сходна позиция застана и канцлерът на Германия Олаф Шолц, който подчерта, че това би било „грешка за бъдещето на Европа“. Самите социалдемократи се обявяват за проевропейски настроени и поставят акцент върху теми като равенството, безработицата и борбата с климатичните промени. Имиджът на формацията понесе сериозен удар, след като стана ясно, че нейни членове са получавали значителни подкупи от страни като Катар и Мароко. Заради факта, че всички замесени в схемата, станала известна като „Катаргейт“, са от редиците на ПАСД, ЕНП определи случая като „социалистически скандал“. Всичко това накара членовете на ЕП да пренапишат вътрешните си правила, за да ограничат влиянието на лобисти и представители на трети държави. Повечето анализатори смятат, че скандалът ще окаже негативно влияние върху представянето на Алианса на предстоящите избори.

Що се отнася до третата по големина група в ЕП – тази на либералите от „Обнови Европа“, в която водеща роля има партията „Ренесанс“ на френския президент Еманюел Макрон, нейната основна цел е да запише по-добър резултат от този, постигнат през 2019 г. Членовете ѝ са категорични, че споделят демократичните ценности на Европейския съюз и желаят той да продължи да се разраства. Показателно беше решението на формацията да покани украинския президент Володимир Зеленски и депутати от неговата партия „Слуга на народа“ да вземат участие в някои от дейностите ѝ – очевиден знак на приятелство и начин за включването на Киев в процесите на ЕС преди евентуалното започване на преговори за присъединяването на страната към организацията.

„Нека бъдем ясни – няма да има флиртове или заигравания с екстремисти и популисти…в нашата ДНК е заложена борбата срещу екстремизма и крайнодесните, всичките ни сили в тази кампания са фокусирани върху това да обясним на хората колко важен е настоящият момент и какви исторически избори предстоят“, подчерта председателят на „Обнови Европа“ Валери Айер.

Right-wing and far-right parties are expected to gain seats in the European Parliament following next month's elections. But what would it actually change? pic.twitter.com/LeEZ9fjUeM
— DW News (@dwnews) June 1, 2024

Възходът на крайната десница

Един от въпросите, които не спират да бъдат обект на разпалени дебати, е каква подкрепа ще получат крайнодесните формации. В момента, в ЕП има две евроскептични фракции – „Европейски консерватори и реформисти“ (ЕКР) и „Идентичност и демокрация“ (ИД). Според няколко социологически проучвания, ИД може да увеличи значително броя на депутатите си, превръщайки се в трета политическа сила в ЕП (преди нея се подреждат единствено ЕНП и социалдемократите). Формацията, обаче, наскоро беше разтърсена от голям скандал, довел до изключването от състава ѝ на партията „Алтернатива за Германия“. Причина за това стана изказване на нейния доскорошен ръководител Максимилиан Крах, който подчерта пред италиански вестник, че „не всички членове на нацистката паравоенна организация SS са престъпници“. На всичкото отгоре, германските власти наскоро обвиниха един от асистентите на Крах в шпионаж в полза на Китай, а друг кандидат на „Алтернатива за Германия“ беше въвлечен в корупционен скандал, свързан с проруски пропаганден канал.

Това може да се отрази пагубно на амбициите на ИД, а редица анализатори са на мнение, че фрагментацията в редиците на крайната десница намалява вероятността тя да се превърне във водеща политическа сила в следващия ЕП. Войната в Украйна допринесе за това, тъй като не всички партии споделят едно и също мнение по темата за продължаващия конфликт. Някои от тях – като „Фидес“ на унгарския премиер Виктор Орбан и „Алтернатива за Германия“, открито симпатизират на Кремъл. Други, сред които са „Национален сбор“ на Марин льо Пен и „Италиански братя“ на Мелони, на свой ред подкрепят Киев. В резултат, дори и крайната десница действително да получи значителна подкрепа, тя едва ли ще успее да намери общ дневен ред – нещо, от което останалите формации в ЕП със сигурност ще се опитат да се възползват.

Distant as the nuts and bolts of the EU’s inner workings may seem to the average voter, what happens in the European Parliament elections matters https://t.co/Pa8o9lIO2r 👇
— The Economist (@TheEconomist) June 1, 2024

Важността на предстоящите избори

Анализаторите са единодушни, че най-сериозното предизвикателство, пред което са изправени всички партии в навечерието на вота, е апатията на избирателите. Много хора смятат, че ЕП е институция, която по никакъв начин не оказва влияние върху ежедневието им. Това, обаче, изобщо не е така. На първо място, парламентът е единствената пряко избирана институция, представляваща жителите на ЕС. Определянето на председателя на ЕК, както и съставът на самата комисия, също преминава през ЕП. Важна подробност е, че депутатите имат право да гласуват вот на недоверие, който, ако бъде одобрен, би задължил Европейската комисия да подаде оставката си. Освен това, Европарламентът разглежда петиции на граждани и може да отправя запитвания по различни въпроси.

Това, всъщност, са само малка част от правомощията на ЕП. Заедно със Съвета на ЕС, парламентът приема всички европейски закони, а и има ключова роля в процеси като сключването на международни споразумения и разширяването на Общността. По отношение на икономиката, ЕП обсъжда паричната политика с Европейската централна банка и участва в изготвянето на правилата за вътрешния пазар, конкуренцията, търговията и финансовите услуги. Нещо повече – за да бъде окончателно одобрен, бюджетът на ЕС задължително трябва да получи зелена светлина от депутатите. В допълнение към всичко това, ЕП осъществява надзор на европейските институции и наблюдава дали изборите, провеждани в страните-членки на ЕС, са свободни и справедливи.

Още от автора:

Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП

Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа

"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия

Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП

Дипломатическият ребус на Си Цзинпин

Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия

Имигрантите, които спасиха американската икономика

Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток

Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа

Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект

Кой се страхува от Доналд Тръмп?