Опасната игра на Китай

Приключи поклонението пред тленните останки на папа Франциск

Кой екзекутира висш руски генерал насред Москва

Украйна и ЕС с контрапредложение за мир

Путин лично разговаря в Москва с пратеника на Тръмп

Това са предложенията за мирно споразумение за Украйна

Защо Крим е толкова важен за Украйна и Русия?

Скандален кардинал ще затвори ковчега на папа Франциск

Виктор Орбан: Папа Франциск беше човек на мира

В началото на седмицата една новина, която на пръв поглед не изглежда особено значима, привлече голямо внимание. Става въпрос за информацията, че филипински кораб се е сблъскал с китайски плавателен съд в Южнокитайско море. Защо този инцидент предизвика такъв интерес? Причините са няколко. На първо място, инцидентът се е случил до островите Спратли, териториални претенции към които имат няколко страни, включително Китай и Филипините. Освен това, на 15 юни влязоха в сила нови правила, по силата на които китайската брегова охрана вече може да арестува всеки чужденец, навлязъл в района на Южнокитайско море, за който Пекин твърди, че е негова собственост. Редица държави, обаче, смятат, че това решение е незаконно. На фона на тези събития, напрежението не спира да расте, а все повече анализатори алармират, че е възможно да се стигне до избухването на мащабен конфликт.

A Philippine ship lightly collided with a Chinese vessel in the South China Sea. China's coast guard said that the Philippine vessel ignored warnings and approached the Chinese ship in the disputed Spratly Islands. https://t.co/vAhslwVvTq
— DW News (@dwnews) June 17, 2024

Острови от стратегическа важност

До момента се знае сравнително малко за инцидента в Южнокитайско море. Според китайската брегова охрана, до него се стигнало, след като филипинският плавателен съд „пренебрегнал многобройни призиви“ да промени курса си. В резултат, той „се приближил до китайския кораб по опасен и непрофесионален начин, което довело до сблъсък“, се добавя в изявлението. Пекин твърди още, че действията на бреговата охрана били „в съответствие със закона“ – нещо, с което властите във Филипините не са съгласни. Според тях, изказванията, идващи от Китай, са „неверни и заблуждаващи“, а „агресивните действия“ на азиатската държава ще доведат до „ескалация на напрежението в региона“.

Каква всъщност е причината, поради която островите Спратли са обект на такъв интерес? Те нямат коренно население, но на някои от тях са разположени военни бази, контролирани от Китай, Филипините, Малайзия, Виетнам и Тайван (трябва да се отбележи, че Бруней има претенции за изключителна икономическа зона в югоизточната част на Спратли). Местоположението на архипелага го прави стратегически, а освен това районът е богат на риба. Не на последно място, там има и значителни находища на нефт и природен газ. През последните години Пекин на няколко пъти използва една любопитна стратегия – натрупа огромни количества пясък, образувайки по този начин изкуствена суша, чрез която укрепи позициите си. Направени сателитни снимки разкриха, че това се е случило за изключително кратко време – само в рамките на няколко месеца.

Radiating out from the military bases China constructed by pouring sand on underwater Spratly reefs, China’s coast guard has aggressively expanded its patrols in recent years. https://t.co/TNBAdWRCfZ pic.twitter.com/Q9mjtjEfpq
— The New York Times (@nytimes) November 20, 2023

Опитите на Китай да затегне хватката си над Южнокитайско море не спират, доказателство за което са новите правила, влезли в сила на 15 юни. Бреговата охрана вече има правото да задържа чуждестранни граждани, „заподозрени в нарушаване на ограниченията за преминаване на границите“. Те могат да бъдат арестувани за срок до 60 дни в някои „сложни случаи“. Отговорът на филипинския президент Фердинанд Маркос-младши не закъсня. Той предупреди, че решението на Пекин е „много тревожно“ и ще увеличи напрежението в района. Представители на външното министерство на Филипините пък представиха пред ООН документи за претенциите на своята страна към Южнокитайско море, които по думите им са съобразени с международното право.

Манила от години обвинява Пекин във „варварско и нечовешко отношение“ към филипинските плавателни съдове. Известни са редица случаи, в които китайската брегова охрана използва водни оръдия срещу рибарски лодки в оспорваните води. Неслучайно, Маркос-младши отбелязва, че „се обсъждат редица стъпки, които да бъдат предприети, за да бъде гарантирана безопасността“ на рибарите в района. Той призова сънародниците си „да не се страхуват, а да продължат с нормалните си дейности за риболов в нашата изключителна икономическа зона“. Експерти коментират, че това е директен призив за пренебрегване на новите правила на Пекин – ход, който най-вероятно ще доведе до задълбочаване на кризата.

Xi Jinping claimed US wants China to attack Taiwan https://t.co/Up44LS5gfq
— Financial Times (@FT) June 15, 2024

Размяна на обвинения

Повод за много притеснения е и непрекъснато покачващото се напрежение между Пекин и Тайпе. Показателни са думите на тайванския президент Лай Чинг-те, според когото Китай гледа на анексирането и „елиминирането“ на острова като на своя национална кауза. „Трябва да можем да правим разлика между себе си и своите противници, между приятели и врагове и не бива да приемаме пораженството, смятайки, че първата битка е последната битка“, отбеляза преди дни Лай пред кадети от Висшата военна академия. Държавният глава също така подчерта, че нееднократно е предлагал да започнат преговори между двете азиатски страни, но призивите му са били отхвърлени от китайските власти.

Откакто стана президент преди около месец, Лай беше подложен на ожесточени критики от страна на Китай. Той не само беше наречен „сепаратист“, но Пекин организира и мащабни военни учения около Тайван малко след встъпването му в длъжност. Освен това, Уан Хунин, който е четвъртият по ранг лидер на Китайската комунистическа партия, наскоро посочи, че анексирането на Тайван е „историческа необходимост за голямото подмладяване на нашата нация“ и обеща „всички сепаратистки заговори да бъдат разбити“. В същото време, обект на много коментари стана публикация на „Файненшъл таймс“, според която китайският президент Си Дзинпин е заявил по време на среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен през април миналата година, че САЩ се опитват да провокират Пекин да нападне Тайван. Тогава той подчертал, че „няма да се хване на въдицата“ на Вашингтон. Китайското посолство в САЩ не коментира въпросната публикация, но напомни, че Тайпе продължава да закупува американски оръжия, а освен това Белият дом подкрепя „сепаратистките сили“ на острова.

Съдбата на Тайван несъмнено е един от най-наболелите въпроси в отношенията между САЩ и Китай. От десетилетия Вашингтон помага на островната държава, но без да подкрепя нейната независимост – позиция, която на няколко пъти беше потвърдена от администрацията на Джо Байдън. С оглед на задаващите се президентски избори в САЩ, евентуална ескалация на напрежението между Пекин и Тайпе би била лоша новина за Белия дом.

„Файненшъл таймс“ цитира експерта по международни отношения Джуд Бланшет, според когото „ако Си наистина вярва, че САЩ активно се стремят към конфликт с Китай заради Тайван, тогава опасенията, че той е създал информационен вакуум или получава лоши съвети от подчинените си, са тревожно верни“. При всички положения, експертите са единодушни за едно: ситуацията в Югоизточна Азия става все по-непредсказуема, а опасенията, че може да се стигне до избухването на въоръжен конфликт, нарастват с всеки изминал ден.

Още от автора:

Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница

Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха

Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна

Марсианците, които нападнаха Еквадор

Изборите, които ще решат съдбата на ЕС

Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП

Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа

"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия

Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП

Дипломатическият ребус на Си Цзинпин

Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия