Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа

С раженията в Украйна и Газа продължават с пълна сила, а прекратяването на военните действия към настоящия момент изглежда като почти невъзможна задача. Докато броят на загиналите и ранените непрекъснато расте, а разрушенията стават все по-катастрофални, една тема често остава на заден план – тази за щетите, които двата конфликта нанасят на околната среда. Експерти предупреждават, че това се превръща в сериозен проблем, последиците от който могат да се окажат изключително тежки.

In June, a catastrophic explosion destroyed the Kakhovka dam in southern Ukraine, flooding huge areas of land.

As the flood waters recede, international correspondent Bel Trew traveled to the affected areas to find shellshocked Ukrainians trying to put their lives back together. pic.twitter.com/bLq28SkWue

— The Independent (@Independent) July 28, 2023

• Задълбочаваща се криза

Започналата преди повече от две години война в Украйна нанася огромни щети на околната среда, отбелязват експертите. Въздухът, водата и почвата в районите, засегнати от конфликта, са силно замърсени, редица гори са изсечени, а количеството отпадъци, останали след сраженията, е огромно – включително от срутени сгради, изгорели превозни средства и тонове военно оборудване. Голямо внимание привлече разрушаването на язовира „Каховка“ през юни миналата година, за което Киев и Москва се обвиняват взаимно. В резултат, цели села бяха наводнени, хиляди хора напуснаха домовете си, посеви и напоителни системи бяха унищожени, а токсични вещества замърсиха крехките екосистеми в региона.

По оценки на международна комисия, в състава на която влизат представители на украинското правителство, Световната банка и още няколко организации, нанесените от сраженията щети възлизат на над 152 млрд. долара. Освен това, почистването на отпадъците, възстановяването на инфраструктурата и извършването на други наложителни ремонти вероятно ще струва около 486 млрд. долара през следващото десетилетие. Въпросната сума нараства с всеки изминал ден, в който войната продължава. Украинският президент Волоримир Зеленски е категоричен, че всички разходи трябва да бъдат поети от Кремъл. Как би се случило подобно нещо е въпрос, на който все още няма отговор, въпреки че САЩ и ЕС подкрепят идеята за изземването на замразени руски активи, държани в западни банки, с които да се покрие част от въпросните разходи.

От правна гледна точка, подвеждането на Русия под отговорност би било напълно оправдано. През 2022 г. ООН съгласува набор от принципи за опазването на околната среда по време на въоръжени конфликти. Наред с други вече съществуващи закони, те са основани на протокол към Женевските конвенции от 1949 г., забраняващ използването на „методи или средства за водене на война, които са предназначени да причинят или за които може да се очаква, че ще причинят обширни, трайни и сериозни щети на околната среда“. До момента почти не са водени дискусии по темата как тези принципи биха били включени в бъдещо споразумение между Киев и Москва. Въпреки това, експертна група, в състава на която има представители на Украйна, няколко страни от ЕС и Бразилия, вече работи по този въпрос.

The combination of warm weather and malnutrition presents a "perfect environment for a massive epidemic" in Gaza, experts warnhttps://t.co/cXhqwV8Ool

— TIME (@TIME) March 4, 2024

• Войната в Газа

Не по-малки са щетите, които войната в Газа нанася на околната среда. По данни на ООН от началото на 2024 г., ежедневно в Средиземно море или на сушата се изхвърлят по приблизително 26 млн. галона (над 90 млн. литра) непречистени канализационни и отпадъчни води. Още преди избухването на конфликта, много хора, живеещи в района на Газа, нямаха достъп до питейна вода, а започналата преди повече от половин година израелска офанзива допълнително влоши ситуацията. Редица правозащитни организации пък алармират, че на един местен жител се падат по около 3 литра вода на ден – количество, което е крайно недостатъчно.

Всеки ден, броят на сградите, разрушени в резултат на военните действия, се увеличава. Това води до изхвърлянето в околната среда на опасни вещества, включително азбест. Лекари предупреждават, че вдишването му може да предизвика различни тежки заболявания, сред които рак (статистиката сочи, че приблизително 125 млн. души по света са изложени на контакт с азбест, а 90 000 умират всяка година). В същото време, всяка хвърлена бомба разпръсква токсични материали, които се просмукват в почвата. Несъмнено, най-големият проблем, свързан с войната в Газа, са ужасяващите условия, при които са принудени да живеят стотици хиляди хора. Те страдат от недостиг на вода, храна, електричество и медикаменти. Експертите са единодушни, че ако не бъдат взети спешни мерки за справяне с кризата, последиците ще бъдат необратими – както за местните жители, така и за околната среда.

Congress has given us the power to seize Russian assets in the U.S., and we intend to use it.

We are working with @G7 partners to see that Russia’s immobilized sovereign assets are used to remedy the damage Putin continues to cause in Ukraine. - @SecBlinken pic.twitter.com/QxJl1cwQYO

— Department of State (@StateDept) May 19, 2024

• Насоки за бъдещи мирни преговори

Включването на темата за опазването на околната среда в бъдещи мирни споразумения несъмнено е много сложна задача, отбелязват в свое изследване Ричард Маркантонио и Жозефина Алварес, които са професори по международни отношения от университета в Нотр Дам, Индиана. Те подчертават, че ресурси като питейна вода и чиста почва са от огромно значение, а контролирането или унищожаването им е съществена част от всеки въоръжен конфликт. Това се случва както в Украйна, така и в Газа. „Мирните преговори в повечето случаи се фокусират върху социалните, политическите и икономическите въпроси, а на тези, свързани с околната среда, не се обръща почти никакво внимание. Пренебрегването на екологичните щети поставя хората, които са разселени или маргинализирани, в много несигурно положение“, допълват Маркантонио и Алварес.

По данни на ООН, около 40 на сто от войните, избухнали през последните 60 години, са били свързани с природни ресурси. В подобни случаи, вероятността конфликтите да бъдат подновени в рамките на пет години след прекратяването им е двойно по-голяма, коментират експертите. Участниците в бъдещи мирни преговори трябва да вземат това предвид. „На първо място, важно е в споразуменията да се признаят вредите, които войните нанасят на околната среда и да се подчертае, че опазването на природата е от голямо значение за постигането на траен мир. Второ, свързването на екологичните разпореди с други въпроси, като реформи в селските райони, например, може да създаде по-добри условия за утвърждаване на демокрацията. Трето, целите трябва да бъдат ясно дефинирани – каква инфраструктура и институции ще бъдат възстановени, кой ще се заеме с това и т.н. Четвърто, международната общност е длъжна да следи внимателно всички тези дейности, включително по отношение на предоставянето на техническа и финансова помощ“, се казва още в изследването на Маркантонио и Алварес.

Още от автора:

"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия

Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП

Дипломатическият ребус на Си Цзинпин

Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия

Имигрантите, които спасиха американската икономика

Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток

Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа

Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект

Кой се страхува от Доналд Тръмп?

Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин

Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп

„Супер вторник“: Ключов ден за изборите в САЩ

Децата войници, които написаха историята на САЩ

Загадъчната история на Шотландия

Несбъднатите прогнози за живота през XXI век

Фалшивите новини, които застрашават здравето ни

Най-абсурдните конспиративни теории, свързани с природни бедствия

Между религията и суеверията: Средновековните предсказания за края на света

Забравената история на нацисткото движение в САЩ

Скандалните тайни на Католическата църква

Антинаталистите, които смятат, че не бива да имаме деца

Сделките за един долар, които ще ви изумят

Избори от двете страни на Атлантическия океан

Великите учени, останали без Нобелова награда

Кои са най-древните традиции, свързани с настъпването на Нова година

Фалшивите новини, които могат да повлияят на предстоящите президентски избори в САЩ

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase