П ървият тур от предсрочните парламентарни избори във Франция вече е в историята, а резултатите не изненадаха никого. Очаквано, крайнодясната партия на Марин льо Пен „Национален сбор“ постигна убедителна победа, получавайки около 33 процента от гласовете. На второ място, с подкрепа от близо 29 на сто, остана лявата коалиция „Нов народен фронт“. Центристите на президента Еманюел Макрон са трети, като за тях гласуваха 21 процента от избирателите. Сега, погледите на всички са отправени към втория тур, а основният въпрос е дали окончателните резултати няма да се окажат различни. Всичко това се случва в изключително деликатен за ЕС момент. В началото на месеца започна унгарско председателство на Съвета на Евросъюза. Това предизвика сериозни притеснения, тъй като премиерът на страната Виктор Орбан е известен със своите евроскептични възгледи, както и с критиките си срещу военната подкрепа, която Западът оказва на Украйна.
Marine Le Pen’s National Rally is facing a bigger barrier to forming France’s next government after rivals maneuvered to reduce the number of three-way races that would favor her far-right party in the final round of the legislative elections https://t.co/wje2UizpCd
— Bloomberg (@business) July 2, 2024
Всички срещу крайната десница
„Национален сбор“ е напълно способен да управлява Франция, подчерта Марин льо Пен след обявяването на резултатите от първия тур. Според нея, формацията разполага с екип от експерти, готови да поемат министерските постове. Нещо повече - крайната десница се надява да разполага със стабилно мнозинство. „Ние не можем да приемем да сме част от правителство, ако нямаме свобода на действие…искаме да управляваме по такъв начин, че нещата да са ясни“, допълни тя в свое интервю. По думите на льо Пен, Макрон прави всичко по силите си, за да попречи на партията ѝ, показателно за което е решението на редица нейни опоненти да се откажат от участие във втория тур, за да не се разпилеят гласовете на онези избиратели, които не подкрепят „Национален сбор“. По данни на няколко френски медии, близо 200 кандидати са потвърдили, че се оттеглят от надпреварата за 577-членното Национално събрание (долната камара на парламента).
Самият Макрон заяви по време на закрито заседание на Министерския съвет, че основен приоритет трябва да бъде недопускането на крайната десница до властта. По думите му, кандидатите на левицата могат да бъдат подкрепени, ако е необходимо. „Играта не е приключила. Трябва да мобилизираме всичките си сили“, призова на свой ред кметът на столицата Париж Ан Идалго, която е член на Социалистическата партия. Всъщност, създаването на подобен своеобразен съюз не е нещо невиждано. През 2002 г., например, привърженици на различни формации подкрепиха с голямо мнозинство Жак Ширак на състоялите се тогава президентски избори, за да не позволят на Жан-Мари льо Пен да спечели вота. Дали подобно нещо може да се случи в наши дни е спорен въпрос. Не бива да се забравя, че през последните години Марин льо Пен положи големи усилия, за да подобри имиджа на партията си. Стратегията се оказа успешна и днес тя се радва на завидна популярност, въпреки че антиимигрантските и евроскептичните ѝ възгледи са обект на постоянни критики.
Повод за много притеснения са прогнозите, че липсата на стабилно мнозинство би парализирало дейността на парламента. Това е лоша новина за Макрон, чийто мандат изтича през 2027 г. Проучванията сочат, че „Национален сбор“ ще получи между 250 и 300 депутатски места (за да спечели мнозинство, формацията трябва да разполага с 289 депутати в Националното събрание). Тактическите оттегляния на кандидати, както и междупартийните призиви да се подкрепят опонентите на крайната десница, може да наклонят везните в полза на противниците на льо Пен. Самата тя не крие, че се надява не просто да затвърди победата на своята формация, но и Макрон да бъде принуден да подаде оставката си. Ако това се случи, „Национален сбор“ „ще се включи в президентското съревнование с огромен ентусиазъм“, подчерта още льо Пен.
Today, #Hungary takes the EU’s reins with the motto, “Make Europe Great Again.”
— Human Rights Watch (@hrw) July 1, 2024
Many who’ve been following Hungarian government abuses over the last 14 years are MEGA-worried about what’s to come in the next 6 months.
Read @astroehlein’s Daily Brief: https://t.co/8SOG9Dgmx0 pic.twitter.com/YgL3v9ulq4
„Да направим Европа велика отново“
Възходът на „Национален сбор“ е част от процес, който засяга почти всички европейски държави, коментират експерти. В последно време се забелязва осезаем ръст в популярността на крайнодесните и популистките формации – нещо, което се отрази и върху резултатите от състоялите се преди по-малко от месец избори за ЕП. На фона на тази тенденция, под мотото „Да направим Европа велика отново“ (сходно с лозунга „Да направим Америка велика отново“, използван от Доналд Тръмп), от 1 юли започна унгарското председателство на Съвета на ЕС. Това стана повод за немалко притеснения в Брюксел. Откакто пое властта в Унгария през 2010 г., Орбан многократно беше подлаган на критики, че потъпква демокрацията, свободата на словото и върховенството на закона, превръщайки управлението си в диктатура.
Инвазията на Русия в Украйна допълнително обтегна отношенията между Будапеща и Брюксел. Орбан е считан за един от най-близките съюзници на руския държавен глава Владимир Путин. Той си навлече гнева на редица европейски лидери със своите постоянни опити да блокира или забави отпускането на помощ за Киев. Въпреки това, Орбан избра именно украинската столица за първата си визита в чужбина след започването на председателството на неговата страна. Той се срещна с президента на Украйна Володимир Зеленски и го призова да обмисли „прекратяване на огъня“, за да се „ускорят мирните преговори“ с Кремъл. Това накара някои анализатори да отбележат, че унгарският премиер може да се опита да влезе в ролята на посредник в евентуален диалог между Киев и Москва – нещо, което към настоящия момент изглежда като абсолютно непостижима задача.
Световните медии обръщат голямо внимание и на още една новина, свързана с Орбан – решението на неговата крайнодясна формация „Фидес“ да създаде нов политически съюз, наречен „Патриоти за Европа“, в състава на който влизат австрийската „Партия на свободата“ (АПС) и чешкото движение „Действие на недоволните граждани“. Целта им е да се превърнат в „най-голямата дясна група“ в Европарламента. И трите партии заеха първите места в своите страни на изборите за ЕП. Нещо повече – очаква се към коалицията да се присъединят и други формации, сред които са португалската „Стига!“ и италианската „Лига“ на вицепремиера Матео Салвини. Въпреки растящата подкрепа за крайната десница, повечето експерти са на мнение, че ѝ липсва единство и по тази причина няма капацитета да се превърне във водещ фактор в европейската политика. Показателно е, че създаването на „Патриоти за Европа“ отбеляза официалното скъсване на отношенията между АПС и „Национален сбор“ на Марин льо Пен – две формации, които бяха рамо до рамо в групата „Идентичност и демокрация“ в предишния Европейски парламент.
Още от автора:
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
Изборите, които ще решат съдбата на ЕС
Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП
Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа
"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия
Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП
Дипломатическият ребус на Си Цзинпин
Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия
Имигрантите, които спасиха американската икономика
Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток
Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа
Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект
Кой се страхува от Доналд Тръмп?
Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин
Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп
„Супер вторник“: Ключов ден за изборите в САЩ
Децата войници, които написаха историята на САЩ
Загадъчната история на Шотландия
Несбъднатите прогнози за живота през XXI век
Фалшивите новини, които застрашават здравето ни
Най-абсурдните конспиративни теории, свързани с природни бедствия
Между религията и суеверията: Средновековните предсказания за края на света
Забравената история на нацисткото движение в САЩ
Скандалните тайни на Католическата църква
Антинаталистите, които смятат, че не бива да имаме деца
Сделките за един долар, които ще ви изумят
Избори от двете страни на Атлантическия океан
Великите учени, останали без Нобелова награда
Кои са най-древните традиции, свързани с настъпването на Нова година
Фалшивите новини, които могат да повлияят на предстоящите президентски избори в САЩ
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
