С печелването на Нобелова награда е най-голямото признание, което един учен може да получи. За да бъде удостоени с нея, кандидатите трябва да отговарят на различни условия. Част от правилата гласят, че не повече от трима души могат да споделят едно отличие, а освен това наградите не се връчват посмъртно. Това са само някои от причините, поради които учени, допринесли изключително много за развитието на своите области, така и не получили Нобелова награда. Ето кои са едни от тях:
In science we must all submit not to what seems to us attractive from one point of view or another, but to what represents an agreement between theory and experiment.
— Physics In History (@PhysInHistory) October 8, 2023
-- Dmitri Mendeleev (1834-1907) pic.twitter.com/ATVbI1glHC
Дмитрий Менделеев
Менделеев не е първият учен, създал таблица на химическите елементи. Всъщност, неговото най-голямо откритие е друго – периодичният закон, въз основата на който успял да обобщи основните принципи на неорганичната химия. По този начин, той предсказал съществуването и свойствата на елементи, които все още не били открити (именно затова оставил празни места в таблицата си). Предполага се, че периодичният закон за химичните елементи бил открит през 1869 г., макар че не всички изследователи са съгласни с това твърдение. Развивайки идеите за периодичността, в периода 1869 – 1871 г. Менделеев въвел концепцията за мястото на даден елемент в таблицата като съвкупност от неговите свойства в сравнение с тези на други елементи. Той починал през 1907 г., като според редица експерти е трябвало да получи Нобелова награда за химия заради огромния си принос за развитието на науката. В интерес на истината, Менделеев бил номиниран за отличието през 1906 г., а повечето негови съвременници смятали, че със сигурност ще я получи. Ръководителят на Нобеловия институт в Стокхолм Сванте Август Арениус, обаче, изпитвал силна неприязън към Менделеев и настоял наградата да получи Анри Моасан за работата му по изолирането на флуора. Тук трябва да се отбележи още нещо – редица експерти считат немския лекар и химик Лотар Майер за съавтор на таблицата на Менделеев. Той починал през 1895 г., като също не бил удостоен с Нобелова награда.
Dame Jocelyn Bell Burnell found the first pulsar while she was a graduate student in 1967. 51 years later, she's been awarded a Special Breakthrough Prize in Fundamental Physics https://t.co/sBy03PAj7g
— National Geographic (@NatGeo) September 6, 2018
Джослин Бел Бърнел
С името на Джослин Бел Бърнел е свързано едно от най-значимите открития в историята на астрономията – това на пулсарите (неутронни звезди, които се въртят изключително бързо около оста си, излъчвайки електромагнитна радиация). По време на работата си като докторант в Кеймбридж, тя участвала в построяването на огромен радиотелескоп, съставен от проводници, разпрострени върху площ от 18 декара. Той започнал работа през юли 1967 г., като Бърнел анализирала данните под ръководството на Антъни Хюиш. Количеството получена информация било огромно, а младата изследователка я преглеждала ръчно, което било непосилен труд. През октомври тя се натъкнала на аномалия, която била наречена LGM-1 (Little Green Men–1). Става въпрос за серия от пулсации с продължителност от 1,3 секунди. Когато Бърнел показала откритието си на Хюиш, той заявил, че то най-вероятно представлява смущение, предизвикано от сигнал, идващ от нашата планета. Истината, обаче, се оказала друга. Изчисленията разкрили, че източникът всъщност е на разстояние от 200 светлинни години от Земята. Подобни сигнали били открити и в други райони, което доказало съществуването на пулсарите. През 1974 г. Хюиш, заедно с Мартин Райл, получили Нобелова награда за физика заради своите „пионерски изследвания в областта на радиофизиката“. Бърнел не била призната за част от екипа, открил пулсарите, което възмутило редица учени. Въпреки това, самата тя на няколко пъти се изказала в подкрепа на решението на Нобеловия комитет.
Nikola Tesla's earthquake machine: https://t.co/gXJdkLqZiO pic.twitter.com/M2JaNYD7CP
— Forbes (@Forbes) January 8, 2018
Никола Тесла
През 1909 г. Гулиелмо Маркони получил Нобелова награда за физика заради неговия огромен принос в областта на радиотехниката. Своите експерименти за безжично предаване на сигнали той започнал още през 1895 г. и посветил на тях целия си живот. В началото на XX в. Маркони изумил целия свят, осъществявайки радиовръзка през Атлантическия океан на разстояние от около 3400 км. За целта, предавателят бил монтиран в Корнуол, Англия, а приемникът – в Сейнт Джонс, Нюфаундленд. Въпреки впечатляващите постижения на Маркони, мнозина смятат, че неговата Нобелова награда е трябвало да бъде споделена с Никола Тесла. Ексцентричният изобретател започнал да изнася лекции за използването на радиокомуникациите още през 1891 г., а впоследствие демонстрирал как функционират различни устройства, използващи безжична телеграфия. Между 1898 и 1903 г. Тесла получил няколко патента за изобретенията си. Едва през 40-те години на миналия век, обаче, властите в САЩ официално признали, че работата на Тесла предхожда тази на Маркони. По тази причина е напълно основателно да се смята, че той е трябвало да получи Нобелова награда. Разбира се, Тесла е можел да получи въпросното отличие и за работата си в други области. Той е най-известен с постиженията си, свързани с променливия ток и електроснабдяването. Всеизвестен факт е, че неговият най-голям съперник бил Томас Едисон. Редица историци смятат, че именно съревнованието между двамата е основната причина, поради която Нобеловият комитет така и не взел решението да отличи поне единият от тях с престижната награда, опасявайки се, че подобен ход ще предизвика голям скандал.
#OnThisDay, October 19, 1943, Selman Waksman and Albert Schatz of Rutgers University discovered streptomycin, the first effective treatment for tuberculosis. pic.twitter.com/VpDHNLVE2L
— Waksman Institute, Rutgers University (@Waksman_Inst) October 19, 2021
Алберт Шац
Туберкулозата е една от най-смъртоносните болести в историята на човечеството. С появата на пеницилина през 40-те години на миналия век изглеждало, че ерата на бактериалните инфекции е към края си. За съжаление, той се оказал неефективен срещу бактерията, причиняваща туберкулоза (известна като бацил на Кох). Със задачата да намери решение на този проблем се заел младият изследовател Алберт Шац. На 19 октомври 1943 г. той успял да изолира два щама актинобактерии, които потискат растежа на бактериите, резистентни към пеницилин. Това станало част от докторантурата му, а откритието на т. нар. стрептомицин се оказало повратен момент в борбата с туберкулозата. Значимостта на постижението е огромно, но първоначално то било приписано единствено на неговия научен ръководител – Селман Ваксман, който получил Нобелова награда за медицина през 1952 г. Шац открито се противопоставил на това решение. Той внесъл съдебен иск срещу Ваксман, искайки да получи признание за откриването на стрептомицина, както и част от приходите от прилагането на антибиотика. Въпреки че исканията му били удовлетворени, Шац останал без Нобелова награда за своята работа.
Още от автора:
Кои са най-древните традиции, свързани с настъпването на Нова година
Фалшивите новини, които могат да повлияят на предстоящите президентски избори в САЩ
По стъпките на СССР – защо някои експерти прогнозират, че Русия може да се разпадне
Какъв е произходът на някои от най-популярните стереотипи
Изследователите на НЛО, които се оказаха измамници
Забравената война между САЩ и Мексико
Въпрос на време - какво представлява атосекундата и как тя променя представите ни за света около нас
Американците, които избягаха в СССР по време на Студената война
Носи ли вина ООН за геноцида в Руанда
Цената на войната в Украйна и неясното бъдеще на руската икономика
Постижима цел ли е прекратяването на конфликта в Близкия изток
Номер или лакомство – изненадващата история на една от най-популярните традиции, свързани с Хелоуин
Как дроновете се превръщат във все по-важен елемент от войната в Украйна
Между гениалността и лудостта – непознатата история на Исак Нютон
Великите учени, създали ужасяващи оръжия
Историческите заблуди, в които много хора все още вярват
Противоречивите теории, свързани с някои от най-значимите събития в световната история
Газа, Украйна и страховете, че се приближаваме към световна война
Изстрелването на „Спутник-1“ и началото на космическата надпревара между САЩ и СССР
