Н а 14 декември 1911 г. норвежкият полярен изследовател Роалд Амундсен записва името си в историята, след като заедно с четирима свои спътници става първият човек, достигнал Южния полюс – едно от последните неизследвани места на Земята. Експедицията е резултат от години подготовка, смелост и стратегическо планиране, които променят облика на полярните изследвания.
Подготовката
Амундсен първоначално планира да изследва Северния полюс, но след като Робърт Пиъри обявява, че го е достигнал, норвежецът пренасочва плана си към Антарктида. Решението е пазено в тайна дори от собствените му екипажи, докато експедицията не отплава.
През януари 1911 г. корабът Фрам достига Залива на китовете, където Амундсен издига базов лагер – Фрамхайм. Подготовката е прецизна: екипът складира храна и оборудване в предварително изградени депа по маршрута, гарантирайки безопасно отстъпление и запаси.
На 19 октомври 1911 г. Амундсен и четиримата му другари – Олаф Бьоланд, Хелмер Хансен, Оскар Вистинг и Свере Хансен – потеглят с 52 полярни кучета, 4 шейни и специално проектирани ски и екипировка.
Те избират изцяло нов маршрут през ледника Аксел Хайберг – смел избор, който се оказва решаващ за успеха им. Експедицията се сблъсква с ураганни ветрове, температури под -40 градуса по Целзий и предизвикателния леден релеф на Антарктида. Въпреки това, благодарение на отличната организация, дисциплината и уменията на водача, отрядът напредва стабилно към целта.
Историческият момент
На 14 декември 1911 г., след почти двумесечно пътуване, Амундсен развява норвежкия флаг на Южния полюс. Екипът провежда измервания, създава лагер „Полхайм“ и оставя послание с координати, адресирано до английския изследовател Робърт Фолкън Скот, който по същото време също се опитва да достигне полюса.
Амундсен и неговият екип се завръщат успешно във Фрамхайм на 25 януари 1912 г., след изминаване на над 3000 километра в най-екстремните условия на планетата.
Значение и наследство
Успехът на експедицията на Амундсен се смята за едно от най-големите постижения в историята на географските открития. Тя демонстрира важността на внимателното планиране, познанията за работа в полярните условия и използването на кучета за шейни – техника, която се оказва превъзходна спрямо моторните средства, използвани от британските експедиции.
Докато норвежците се завръщат невредими, Робърт Скот достига полюса месец по-късно само за да открие норвежкия флаг и загива на обратния път. Така историята отбелязва две паралелни експедиции – едната блестящо успешна, другата трагична.
- Да станеш кралица на 6 дни
На този ден през 1542 г. историята на Шотландия поема драматичен и необичаен обрат. Само на шест дни, бебето Мери Стюарт – по-късно известна като Мери, кралица на шотландците – наследява трона след смъртта на своя баща, крал Джеймс V. Така тя става един от най-младите монарси в европейската история, а животът ѝ се превръща в една от най-трагичните и противоречиви кралски съдби.
Крал Джеймс V умира внезапно след поражението на Шотландия от Англия в битката при Солуей Мос. Според легендата, когато научава, че съпругата му е родила момиче, той изрича думите: „Всичко е започнало от жена и ще свърши с жена“, намеквайки за бъдещите изпитания на династията.
На 14 декември, едва шестдневна, Мери е обявена за кралица. Поради крехката ѝ възраст управлението преминава в ръцете на регенти – първо лорд Арън, а след това Мери дьо Гиз, нейната майка.
Политически игри и опитите за съюзи
Още от първите дни на нейното царуване съдбата на Мери се превръща в разменна монета в борбата между католическа Франция, която вижда в нея естествен съюзник и протестантска Англия, която под властта на Хенри VIII се стреми към влияние в Шотландия.
Хенри VIII предлага Мери да бъде сгодена за сина му, бъдещия Едуард VI, но шотландските лордове отхвърлят идеята. Това води до т.нар. „Грубо ухажване“ – серия от нападения, чрез които Англия се опитва да принуди Шотландия да приеме брака.
В крайна сметка малката кралица е изпратена във Франция, където по-късно се омъжва за дофина Франсоа – бъдещия крал Франсоа II.
Живот, белязан от трагедия и интриги
Макар Мери да се изкачва на трона във Франция, щастието ѝ трае кратко – през 1560 г. Франсоа умира, а тя се завръща в Шотландия в обстановка на религиозно и политическо напрежение.
Следват години на скандални бракове, политически заговори, обвинения за участие в убийството на съпруга ѝ лорд Дарнли, въстания и бягства.
Принудена да търси убежище в Англия, Мери попада под властта на братовчедка си Елизабет I, която в крайна сметка я държи затворена 19 години. През 1587 г. Мери е екзекутирана за участие в заговор за убийството на английската кралица.
Родени:
- 1503 г. – роден е френският астролог и пророк Нострадамус
- 1895 г. – роден е британският крал Джордж VI
- 1946 г. – родена е френската актриса и певица Джейн Бъркин
- 1951 г. – роден е българският скулптор и политик Вежди Рашидов
- 1977 г. – родена е българската актриса Теодора Духовникова („Под прикритие“, „Дървото на живота“, „Дъвка за балончета“, „Дяволското гърло“, „Войната на буквите“)
Починали:
- 1799 г. – умира първият президент на САЩ Джордж Вашингтон
- 1972 г. – умира българският писател Ангел Каралийчева („Ането“, „Тошко Африкански“)
- 2013 г. – умира ирландския актьор Питър О'Тул („Лорънс Арабски“, „Лъвът през зимата“, „Калигула“, „Крал Ралф“, „Троя“)
