В ърховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей беше основна цел на ударите, който тази сутрин САЩ и Израел нанесоха върху страната. Резиденцията на аятолаха в Техеран е разрушена, което породи спекулации, че той може да е загинал.
Според иранските власти обаче Али Хаменей и президентът Масуд Пезешкиан са били отведени на "сигурно място".
Иранският министър на отбраната Азиз Насирзаде и командващият елитния Корпус на гвардейците на Ислямската революция Мохамад Пакпур са били убити при израелските удари, предаде "Ройтерс", като се позова на три източника, запознати с въпроса.
Убийството на Хаменей може да превърне Иран в чудовище
Иранският министър на външните работи Абас Арагчи каза, че страната му може и да е загубила "един или двама командири, но почти всички високопоставени представители на властите са живи и в безопасност".
Независимо дали Хаменей е загинал или е бил спасен, той е на 86 години, което прави промяната в режима на аятоласите неизбежна.
Преходът на лидерството е постоянен източник на несигурност за Ислямската република. Завладяването на властта след падането на светската монархия на Иран, следреволюционния режим и ролята на върховния лидер са резултат от неортодоксално тълкуване на религиозната доктрина, което противоречи на голяма част от традиционния шиитски ислям. Малцина очакваха, че водената от духовниците система ще надживее своя основател, аятолах Рухолах Хомейни, посочва в анализ за Съвета за международни отношения Сюзан Малоуни, вицепрезидент и директор на Програмата за външна политика на Института "Брукингс".
Експлозия и пожар в Палм Джумейра след удар от Иран
Поради това бъдещето на иранското ръководство постоянно предизвиква спекулации, засилени от здравето на Хаменей. Терористична атака през 1981 г. му коства използването на дясната му ръка, през 2014 г. той беше лекуван от рак на простатата и смъртта му редовно се съобщава като неизбежна. След като преживя израелски и американски удари през юни 2025 г. в подземен бункер, Хаменей не се появи на годишно събитие, отбелязващо подкрепата на военните за революцията в Иран от 1979 г.
Несигурността относно предстоящия преход се засилва от застаряването на революционния режим в Иран, несигурния регионален контекст и огромните вътрешни сътресения. Всяка промяна в ръководството ще дойде в ключов момент за бъдещето на Иран и отношенията му със съседите и света. Смяната на ръководството в Иран може да поеме по три основни сценария – приемственост на режима, военен преврат или колапс на режима. Те не са взаимно изключващи се, всъщност е напълно възможно преходът на ръководството в Иран да започне като управляван процес, предназначен да запази приемствеността, само за да бъде тласнат към военно преврат или колапс на държавата.
Забележително е, че нито един от тези очаквани сценарии не предвижда положителна трансформация на политическите условия в Иран, въпреки явните провали в управлението на режима и очевидните стремежи на много иранци, споделяни от голяма част от света, за по-демократично и отговорно правителство в страната. Въпреки вътрешните и международни проблеми, настоящият ирански режим остава дълбоко вкоренен, подкрепен от институциите, които са преживели интензивни сътресения и не се страхуват да използват масово насилие, за да останат на власт, посочва Малоуни.
Поради тази причина всяка обикновена промяна на върха на иранското ръководство ще бъде недостатъчна, за да промени настоящата система. С течение на времето може да се появи политическо движение, способно да оспори режима, но е малко вероятно всеки предстоящият преход на ръководството в Иран да доведе до благоприятна промяна.
Освен ако Иран не бъде окупиран, смяната на настоящия режим, ще се ръководи от конституцията на страната, която очертава процеса и критериите за назначаване на върховен лидер, както и обширните му правомощия върху изпълнителната, законодателната и съдебната власт, и ролята му на главнокомандващ. Съветът на експертите избира и номинално контролира върховния лидер. Неговите осемдесет и осем членове се избират, но кандидатурите са ограничени до духовници, одобрени от Хаменей.
До смъртта си при катастрофа с хеликоптер през май 2024 г. президентът Ибрахим Раиси беше позициониран като кандидат за поста на върховен лидер, благодарение на семейните си връзки, твърдолинейната си идеология и административния си опит. Единственият друг виден претендент е Моджтаба Хаменей, вторият по големина син на настоящия висш аятолах. Този избор обаче може да се окаже спорен, предвид липсата му на формален административен опит, скромната му религиозна квалификация и отхвърлянето от режима на всякаква форма на наследствено управление.
След смъртта на Раиси, Али Хаменей е посочил трима духовници за потенциални наследници. Самоличността на кандидатите не е публично потвърдена, но възможностите включват аятолах Алиреза Арафи, член на Съвета на пазителите и Съвета на експертите, който в момента ръководи иранската семинарна система; Ходжат-ол-Еслам Мохсен Коми, ключов съветник на Хаменей; аятолах Мохсен Араки, дългогодишен член на Съвета на експертите; аятолах Голам Хосейн Мохсени Еджей, ръководител на съдебната система на Иран; аятолах Хашем Хосейни Бушехри, водач на петъчната молитва в Кум.
Издигането на един от предпочитаните апаратчици би увековечило настоящия баланс на силите – по същество "Хаменейизъм без Хаменей". Всъщност, подобен бавен преход може вече да е в ход, като публичното присъствие на върховния лидер отслабва, докато системата действа с нарастваща автономност, посочва Малоуни.
С изключение на главния съдия Мохсени Еджей, никой от вероятните претенденти не е заемал високопоставени позиции и нямат обществена подкрепа извън вътрешния кръг на режима. И никой освен Еджей не е упражнявал отговорности за националната сигурност на Иран.
Най-голямата слабост на системата за приемственост е, че би могла да осигури наследник, който прилича на Хаменей, но не непременно такъв, който постига подобни политически резултати, особено за дълготрайността на режима. Повечето кандидати са в средата до края на шейсетте си години, докато Хаменей е на петдесет, когато става върховен лидер.
Поради тази причина, вземащите решения в Иран биха могли да предпочетат да застраховат със създаването на управляващ съвет. Тази опция беше сериозно обмисляна, когато Хомейни почина, макар че в крайна сметка да бе отхвърлена. Въпреки това, ранният мандат на Хаменей съвпадна с овластяването на президентската институция в Иран и първото му десетилетие на поста разчиташе на неспокойно партньорство с влиятелния президент Акбар Хашеми Рафсанджани. Институционалното споделяне на властта помогна за изглаждането на прехода и по-широка подкрепа на елита и обществеността. По подобен начин днес влиятелните фигури в Иран биха могли да видят колективното лидерство като механизъм за справяне с външните заплахи и вътрешната нестабилност.
Като алтернатива, след неотдавнашните протести и бруталните репресии на правителството, започнали в края на декември 2025 г., режимът може да се опита да смекчи вътрешните конфликти, като реабилитира умерените или реформистки фракции в Иран, които подкрепят системата.
Сравнително либерална фигура като Хасан Хомейни, внук на основателя на Ислямската република, би могла да помогне за поддържането на революционната система, докато работи за премахване на международната изолация, санкциите и народното недоволство в Иран.
По-вероятен е сценарий за преход към още по-авторитарна система чрез изричното поемане на официалното лидерство от военните и силите за сигурност на Ислямската република. Доскоро военните споделяха симбиотични, но исторически подчинени отношения с настоящата доминирана от духовниците властова структура, с която са дълбоко преплетени чрез семейни, икономически, социални и политически връзки.
В предишни случаи на вътрешно напрежение, като например протестите в Техеранския университет през 1999 г., иранските военни заплашваха изборните институции на режима, но тяхната лоялност към върховния лидер изглеждаше абсолютна. Въпреки това, народното въстание от януари 2026 г. и бруталният отговор на правителството затвърдиха позицията на военните като основен фактор за поддържане на постреволюционната система.
За разлика от политическата класа на духовниците, които управляват от ислямската революция в Иран през 1979 г., службите за сигурност имат отдадено по-младо поколение, чиято лоялност е изкована на бойните полета в региона и които негодуват срещу склонността на своите предшественици към корупция. С надвисналите перспективи за допълнителни удари на САЩ и Израел, военните командири на Иран държат бъдещето на страната в свои ръце.
Смъртта на Хаменей може отвори пътя им към властта в Иран. Режим, доминиран от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, би формализирал промяна в баланса на силите, която е в ход от десетилетия. След края на ирано-иракската война институции и лица, свързани със службите за сигурност, доминират във важни сектори на иранската икономика и институции. Ако те вземат надмощие, генералите вероятно ще запазят радикално антиамериканската ориентация на Иран, както и някои от характеристиките на съществуващата система.
Избраните институции като парламента вероятно биха атрофирали, като авторитетът и легитимността им ще бъдат ерозирани от авторитарния контрол, оставяйки малко официални пътища за вътрешни претенденти да оспорят контрола на военните.
Моджтаба Хаменей може да се очертае като централна фигура в една милитаризирана ислямска република. Позициите му се засилиха с кървавото потушаване на последните бунтове в Иран. Други ключови фигури от военния елит са Мохамед Бакр Калибаф, Али Шамхани и Али Лариджани. В настоящите си роли съответно като председател на парламента, ръководител на новосъздадения Съвет по отбрана и председател на Върховната комисия за национална сигурност, те вече имат огромна власт в Иран.
Евентуален военен режим вероятно ще засили репресиите, но ще стабилизира икономиката на страната. В дългосрочен план обаче той може да доведе Иран до ситуация като тази в Сирия, която беше разкъсана от гражданска война.
Безмълвният лидер: Отсъствието на аятолах Хаменей предизвиква тревога в Иран
Всяка промяна в ръководството на Иран би засегнала дълбоко сигурността и икономическите интереси на САЩ в Близкия изток и отвъд него. Хаменей първоначално беше подценяван като слаба и нехаризматична фигура, но той се оказа изключително важен, засилвайки господството на върховния лидер, осигурявайки запазването на режима и разширявайки значително регионалното влияние на Иран. Дали неговите наследници ще запазят това наследство и как ще го направят. ще определи стабилността, сигурността и просперитета на Близкия изток, допълва Малоуни.
