П рез последните седмици Украйна е арена на масови протести, повод за които стана отстраняването от длъжност на популярния министър на отбраната Михайло Федоров. Световните медии отбелязват, че това са най-мащабните антиправителствени демонстрации от началото на руската инвазия през февруари 2022 г. Те разкриват един все по-очевиден факт – дори по време на война, украинското общество не е готово да постави демократичните принципи и борбата с корупцията на втори план. Федоров беше освободен на 15 юли, само шест месеца след назначаването му. Формално става дума за поредната кадрова промяна в правителството, но политическите последици се оказаха далеч по-сериозни. За много украинци той олицетворяваше едно ново поколение политици – технократи, ориентирани към дигитализацията, иновациите и ускорената модернизация на държавата. Отстраняването му беше предшествано от избухнал конфликт между него и вече бившия главнокомандващ на украинската армия Олександър Сирски, който впоследствие също беше освободен от длъжност. В очите на мнозина, случилото се е не просто институционален спор, а символ на сблъсъка между две различни визии за бъдещето на Украйна. От едната страна стои традиционният военен елит, изграден върху класическите принципи на водене на война. От другата – поколение политици и експерти, които вярват, че технологиите, дроновете и изкуственият интелект могат да компенсират численото превъзходство на Русия и да намалят човешките загуби.
President Volodymyr Zelensky’s decision to change top generals following street protests reflects the contrast between the freewheeling political culture of Ukraine and the authoritarianism of Russia https://t.co/Y0G5T8Atgp
— The Wall Street Journal (@WSJ) July 28, 2026
- Растящо недоволство
Макар уволнението на Федоров да е конкретният повод за избухването на протестите, общественото недоволство се натрупва отдавна. Вече повече от година украинците са силно недоволни от начина, по който се извършва мобилизацията, както и от обвиненията за злоупотреби във военната администрация. Освен това, много от тях споделят мнението, че част от реформите се забавят именно когато страната най-много се нуждае от тях. Още през лятото на 2025 г. хиляди украинци се включиха в демонстрации срещу опитите да бъде ограничена независимостта на ключови антикорупционни институции. Настоящите протести показват, че това недоволство не е изчезнало, а напротив – постепенно се увеличава. Украйна е във военно положение вече повече от четири години. След началото на руската инвазия изборите бяха отложени, телевизионният ефир беше обединен в единен информационен формат, а значителна част от политическия живот неизбежно беше подчинена на нуждите на отбраната. В подобни условия общественото недоволство обикновено остава ограничено. Именно затова сегашните демонстрации привличат вниманието на анализаторите – те показват, че украинското общество не е загубило способността си да оказва натиск върху властта.
Национално проучване на Киевския международен институт по социология, проведено през юни тази година, предлага ценен поглед върху обществените нагласи. Един от най-категоричните изводи от него е, че украинците не възприемат войната като основание за отслабване на демокрацията. Почти половината от анкетираните смятат, че независимите антикорупционни институции трябва да бъдат защитени в максимална степен дори в условията на продължаващия военен конфликт. Една четвърт от жителите на страната пък подкрепят тяхното запазване, макар и с известни резерви. Само около една шеста от взелите участие в изследването са на мнение, че независимостта на тези органи не представлява приоритет. Подобни са резултатите и по отношение на свободата на медиите. Въпреки ограниченията, наложени от военното положение, украинците продължават да възприемат независимата журналистика като ключов елемент от една функционираща демокрация. Над 60% настояват свободата на словото да бъде защитавана безусловно, докато близо 5% смятат, че тя може да бъде пренебрегната. Тези резултати са показателни. За голяма част от обществото демократичните институции не са лукс, който може да бъде отложен до края на войната, а част от причините, поради които се води този конфликт.
Ukraine’s popular former Defense Minister Mykhailo Fedorov rejected all jobs offered to him by President Volodymyr Zelenskyy, saying he would only accept reinstatement to his old position, a move that could breathe new fire into protests https://t.co/RolWj277Ph
— Bloomberg (@business) July 23, 2026
- Между корупцията и войната
Още по-интересни са отговорите на въпроса кое представлява най-сериозната заплаха за Украйна днес. Очаквано, почти половината анкетирани определят Русия като най-голямата опасност пред страната, но повече от една трета поставят на първо място корупцията в държавното управление, включително злоупотребите, свързани с мобилизацията. Други 14% смятат, че двата проблема са еднакво сериозни. На пръв поглед, подобен резултат изглежда парадоксален. В крайна сметка страната ежедневно е подложена на ракетни удари и атаки с дронове, а сблъсъците между двете армии продължават с пълна сила. Експертите коментират, че тези нагласи показват не подценяване на военната заплаха, а убеждението, че победа няма как да бъде постигната само на бойното поле. За значителна част от украинците, в момента се води битка за посоката, в която ще поеме тяхната родина. Те очакват след края на конфликта Украйна да бъде демократична европейска държава, а не просто страна с възстановени граници. Именно затова обществото настоява борбата срещу корупцията да не спира.
Вероятно най-деликатният въпрос е този за мобилизацията. Недостигът на войници се превърна в сериозен проблем за украинските въоръжени сили на фона на нестихващите сражения. В същото време, обществената подкрепа за разширяване на мобилизацията става все по-малка. Никак не е изненадващо, че мнозинството украинци не са съгласни с идеята всички млади мъже да бъдат незабавно призовани на военна служба. Повече от една пета категорично отхвърлят тази идея, докато едва 8% я подкрепят безусловно. Именно това е и една от основните причини за популярността на Федоров. Неговата визия беше свързана с развиването на автономни технологии и използването на безпилотни апарати – подход, който обещава да направи масовата мобилизация ненужна и да ограничи човешките загуби. Генерал Сирски на свой ред е символ на по-консервативната военна доктрина, основана на продължителни операции и постепенно изтощаване на противника – оценка, която според редица анализатори в голяма степен е несправедлива.
Ukraine gets new top commander as protests spark war's biggest military shake up https://t.co/7KY6Kd6mOi https://t.co/7KY6Kd6mOi
— Reuters (@Reuters) July 22, 2026
- Повече от политическа криза
Трудно е да се каже дали идеите на Федоров действително биха донесли решаващо предимство на Украйна. Напълно възможно е очакванията към безпилотните технологии да са значително по-големи от реалните им възможности. Независимо от това, политическото значение на неговото освобождаване се оказа много по-голямо от въпроса дали един министър ще запази поста си или ще напусне кабинета. Протестите нагледно показват, че украинците продължават да настояват за отчетност, прозрачност и реформи дори в условията на война. Това отличава Украйна от много други държави, обхванати от продължителни конфликти, в които обществените дебати постепенно се ограничават в името на националното единство. Парадоксът е, че именно способността да бъдат отправяни критики към властта е една от най-силните характеристики на украинската демокрация. Затова и сегашните протести трудно могат да бъдат определени като признак за отслабване на държавата. По-скоро те показват, че украинците свързват победата над Русия не само с успехите на фронта, но и със способността на страната да съхрани демокрацията и да продължи борбата с корупцията. В крайна сметка именно тази комбинация между военна устойчивост и гражданска активност може да се окаже едно от най-важните предимства на Украйна в нестихващия конфликт.
Още от автора:
Влошават ли се отношенията между САЩ и Израел
Страните, в които религията и политиката са неразривно свързани
Превръща ли се Беларус в ябълката на раздора между САЩ и ЕС
Технологиите, които променят политиката
Най-скъпите проекти, изоставени от своите създатели
Между суеверията и фактите – какво знаем за литоболията
Превратите, които промениха света
Факти и лъжи за биолабораториите в Украйна
Избори в разгара на политическа криза – накъде ще поеме Косово
Какво ще се случи с НАТО, ако САЩ напуснат организацията
Наближава ли краят на партньорството между ЕС и САЩ
Много шум за нищо – какво постигна Тръмп в Китай
Колко строга е цензурата в Китай
Държавите, в които водата е по-ценна от златото
Шест години по-късно: Между фактите и лъжите за пандемията от COVID-19
В сянката на Иран – нестихващият конфликт между Пакистан и Афганистан
Ще се превърне ли конфликтът в Близкия изток във война на изтощение
Време за промяна или запазване на статуквото – в каква посока ще поеме Унгария
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
