Д окато вниманието на международната общност е фокусирано върху продължаващата война в Иран, един друг конфликт застрашава да задълбочи кризата в региона. Преди повече от месец Пакистан атакува талибаните в Афганистан, обвинявайки режима, че подкрепя ислямистки екстремисти. Исламабад предприе серия от въздушни удари, като загубите и на двете страни са значими, коментират анализатори. Надежда за постигане на мир даде новината, че Пакистан и Афганистан водят преговори с посредничеството на Китай. Въпреки това, напрежението остава високо, а най-важният въпрос в момента е дали ще бъде сключено споразумение за прекратяването на военните действия или боевете ще продължат.
A Pakistani airstrike on a drug treatment center in Afghanistan on March 16 was an unlawful attack and a possible war crime.
— Human Rights Watch (@hrw) March 27, 2026
Pakistani authorities should investigate the incident and hold all those responsible for wrongdoing to account. https://t.co/NOn3uMzqLV
Причините за конфликта
Според повечето анализатори, настоящите военни действия са резултат от дългогодишни процеси, довели до обтягането на отношенията между двете държави. На първо място трябва да се отбележи, че те споделят обща граница с дължина от над 2600 км. През годините Исламабад нееднократно е обвинявал режима на талибаните, че предоставя убежище на екстремисти, извършващи нападения на пакистанска територия. Властите в Кабул категорично отхвърлят тези твърдения, допълвайки, че нямат нищо общо с дейността на въпросните групировки. Една от тях е „Тахрик-е-Талибан Пакистан“ (ТТП). Организацията, създадена през 2007 г., се стреми да свали правителството в Исламабад, да създаде ислямски халифат и да изкорени влиянието на САЩ в региона. Предполага се, че тя разполага с хиляди бойци, базирани основно в Афганистан.
След завръщането на талибаните на власт в Кабул през 2021 г., някои експерти изразиха надежда, че това може да окаже положително влияние върху отношенията между двете страни. Събитията, обаче, се развиха по коренно различен начин. Терористичните нападения в Пакистан зачестиха, а талибаните така и не направиха опит да противодействат на ТТП. На този фон, през миналата година избухна въоръжен конфликт между Исламабад и Ню Делхи. Фактът, че афганистанските талибани използват индийски дронове за извършването на нападения на територията на Пакистан, задълбочи още повече кризата. Неслучайно едни от основните мишени на пакистанските въздушни удари са обекти, свързани с производството на безпилотни летателни апарати.
Afghanistan and Pakistan have traded heavy fire, both sides said, days after they announced a temporary pause in fighting, escalating tensions in the volatile region as Islamabad prepares to host talks between the US and Iran https://t.co/xIQ19WCvhf
— Reuters (@Reuters) March 30, 2026
Ожесточени сражения
С всеки изминал ден, броят на жертвите на конфликта се увеличава, отбелязват световните медии. Обект на много коментари стана случилото се на 16 март, когато над 400 души загинаха при въздушен удар по център за рехабилитация на наркозависими в Кабул. Исламабад твърди, че не носи отговорност за инцидента, допълвайки, че всички извършвани атаки са прецизно насочени към военни обекти, използвани от талибаните. Напрежението ескалира драстично преди близо две седмици, след като и двете страни нарушиха обявеното по-рано примирие, откривайки масиран огън по протежение на границата помежду си. По данни на властите в Кабул, от началото на конфликта са загинали най-малко 750 цивилни. Броят на семействата, принудени да напуснат домовете си, пък вече надхвърля 27 000, допълва заместник-говорителят на афганистанското правителство Хамдула Фитрат.
Към настоящия момент, достоверността на въпросните данни не може да бъде потвърдена. Исламабад твърди, че атакува единствено „скривалища на терористи“ и обекти, свързани с дейността на екстремистки групировки като ТТП. Предполага се, че в резултат на ударите са убити около 640 бойци, а други 850 са ранени. Според представители на Исламабад, от края на февруари са загинали 13 войници и 5 цивилни на територията на Пакистан, а един човек е в неизвестност. Мисията на ООН в Кабул на свой ред публикува съобщение на 17 март, според което са документирани 76 смъртни случаи на цивилни, както и 213 ранени в Афганистан (с изключение на жертвите при въздушния удар по рехабилитационния център).
China says peace talks between Afghanistan and Pakistan are advancing https://t.co/MkpvkSz6c4 pic.twitter.com/BGQz859lIa
— The Independent (@Independent) April 3, 2026
Мирни преговори
Въпреки нестихващите сражения, надежда за постигането на мир между Исламабад и Кабул все пак има. В ролята на медиатор влезе Китай – страна, която според мнозина е пряко засегната от конфликта. Пекин поддържа добри отношения и с двете страни, като китайски представители са в постоянен контакт с първите им дипломати. „Както Пакистан, така и Афганистан отдават значение и приветстват посредничеството на нашата страна и са готови да седнат отново на масата за преговори, което е положително развитие“, подчерта наскоро говорителят на китайското външно министерство Мао Нин. Той допълни, че в момента основната цел е да се „създадат подходящи условия и да се осигури платформа“ за конструктивен диалог.
Дипломатическите усилия, които Пекин полага, не бива да изненадват никого, коментират анализатори. Те поставят акцент върху Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК), който представлява мрежа от магистрали, енергийни проекти, както и пристанището Гуадар. Общата му стойност се оценява на над 65 млрд. долара. Миналата година Пакистан официално беше включен в инициативата „Един пояс, един път“, а сред целите на Пекин е свързването на някои находища на редки минерали, намиращи се на територията на Афганистан, с КПИК. Настоящият конфликт, обаче, нагледно показва колко трудно е постигането ѝ. Важна подробност е, че най-краткият сухопътен маршрут, свързващ Кабул с КПИК, минава през Пешавар – район, който е арена на постоянни сблъсъци.
Не е тайна, че икономическите стимули са основният лост за оказване на влияние, използван от Китай. Това, обаче, не е достатъчно. Азиатската страна може да отпуска кредити и да финансира различни проекти, но не и да договори траен мир между талибаните и Исламабад. Към настоящия момент, Пекин призовава за сдържаност и диалог, избягвайки да отправя обвинения за случващото се. Този неутралитет крие редица рискове. Докато Пакистан счита Китай за свой ключов партньор и очаква пълна солидарност, талибаните изискват зачитане на техния суверенитет. Ако Пекин реши да подкрепи една от страните в конфликта, отношенията му с другата ще се влошат, което на свой ред ще доведе до допълнителна дестабилизация. Показателно е случилото се през октомври миналата година, когато беше постигнато временно примирие между Исламабад и Кабул с посредничеството на Катар и Турция. Неспособността да бъде постигнат консенсус по темите, заради които отношенията между двете страни са обтегнати, доведе до подновяване на сраженията само няколко месеца по-късно – грешка, повтарянето на която Китай се опитва да избегне.
Още от автора:
Ще се превърне ли конфликтът в Близкия изток във война на изтощение
Време за промяна или запазване на статуквото – в каква посока ще поеме Унгария
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди
Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа
Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история
Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика
Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг
Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия
Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят
Дългата история на политическото насилие в САЩ
