Превратите, които промениха света|Vesti.bg

Д ържавните преврати са сред най-драматичните и съдбоносни събития в световната история. За разлика от революциите, в основата на които в повечето случаи стоят масови обществени движения, те най-често се организират от малки групи – военни, влиятелни личности или представители на политическия елит, като целта им е бързото завземане на властта. През последните десетилетия подобни събития многократно са променяли политическата карта на цели региони, а в редица случаи поставят началото на управлението на изключително репресивни режими. Успешните преврати оставят трайни следи върху развитието на държавите и често водят до години на политическа нестабилност, насилие и потъпкване на човешките права.

On this day in 1953, the US and Britain carried out a brutal coup that deposed Mohammad Mosaddegh, the popular Prime Minister of Iran, beloved for his progressive and pro-worker reforms, because he sought to restore national control over the country's oil reserves. pic.twitter.com/6JoqEHQKGh
— Jason Hickel (@jasonhickel) August 19, 2025

Иран

Един от най-известните и значими преврати на XX в. се случва в Иран през август 1953 г. Тогава демократично избраният министър-председател Мохамад Мосадег е свален от власт от местни военни и политически дейци, които са подкрепени от Великобритания и САЩ. Основната причина за това е решението на Мосадег да национализира иранската петролна индустрия две години по-рано. Този ход е тежък удар по британските икономически интереси и Англо-иранската петролна компания (днешната „Бритиш Петролиум“). От 1909 г. Лондон има практически монопол върху иранския петрол и прибира огромни суми от търговията с него. За да бъде отстранен Мосадег, Великобритания и САЩ провеждат тайна операция за дестабилизация на правителството. Макар първоначално планът им да среща затруднения, в крайна сметка той постига целта си. На власт е върнат шах Мохамед Реза Пахлави, а Техеран поема по нов политически курс. Сблъсъците по улиците на Техеран отнемат живота на стотици хора, а последиците от преврата на практика се усещат и до днес. Много анализатори разглеждат събитията от 1953 г. като една от основните причини за Ислямската революция от 1979 г., която преобръща политическата система на страната.

Ирак

На 14 юли 1958 г. Ирак става арена на един от най-кървавите преврати в съвременната история на Близкия изток. В рамките на няколко часа е сложен край на 37-годишното управление на Хашемитската династия, дошла на власт след края на Първата световна война. Превратът е организиран от бригаден генерал Абдул Карим Касим и оглавяваната от него групировка, известна с името „Свободните офицери“. Заговорът е осъществен на фона на нарастващото обществено недоволство срещу монархията, подхранвано от икономическите проблеми, пред които е изправена страната, както и усещането за прекомерно западно влияние върху иракската политика. В хода на въстанието са убити 23-годишният крал Фейсал II, престолонаследникът и редица други членове на кралското семейство. Макар превратът да постига своята основна цел – свалянето на монархията, той не носи стабилност. Ирак навлиза в продължителен период на вътрешни борби между различни политически сили. Сред тях е и партията „Баас“, която идва на власт през 1968 г., проправяйки пътя за бъдещото издигане на Саддам Хюсеин.

#OnThisDay in 1970, Sukarno, the leader of Indonesia’s struggle for independence from the Dutch and the country’s first president, died in Jakarta. He had been toppled from power in 1967 and held under house arrest until his death.

📸 Getty pic.twitter.com/9jCoiqoGM4
— HistoryExtra (@HistoryExtra) June 21, 2026

Индонезия

Случилото се в Индонезия през 1965 г. остава в историята като една от най-тежките политически кризи на XX век. Всичко започва, когато организация, наречена „Движение 30 септември“, отвлича и убива шестима високопоставени военни, като освен това превзема няколко ключови точки в столицата Джакарта. Заговорниците твърдят, че искат да предотвратят планиран преврат срещу президента Сукарно. Ситуацията, обаче, бързо прераства в битка за власт. На преден план излиза генерал Сухарто, който постепенно поема контрола над въоръжените сили и изтласква Сукарно от политическата сцена. Последиците са катастрофални. Следват масови репресии срещу предполагаеми членове на Индонезийската комунистическа партия, като точният брой на жертвите все още не е ясен. Повечето историци смятат, че при размириците са загинали няколкостотин хиляди души, но някои предполагат, че убитите са над един милион. Мащабът на насилието кара много изследователи да определят тези събития за геноцид. В резултат на всичко това, на власт идва Сухарто, който управлява Индонезия в продължение на малко повече от три десетилетия.

Чили

На 11 септември 1973 г., когато Студената война е в разгара си, в Чили се случва нещо, което не спира да е обект на разпалени дебати. Президентът Салвадор Алиенде е свален от власт от въоръжените сили, командвани от генерал Аугусто Пиночет. Алиенде е избран демократично през 1970 г. и предприема серия от социални реформи, включително национализация на стратегически отрасли от икономиката. Тези решения, в комбинация с глобалното противопоставяне между Изтока и Запада, водят до ескалация на напрежението в Чили. По време на преврата военната авиация бомбардира президентския дворец „Ла Монеда“ в Сантяго. Държавният глава загива в сградата, като повечето историци споделят мнението, че той сам е сложил край на живота си в момент, когато военни нахлуват в двореца. След преврата Пиночет застава начело на военна хунта, която управлява южноамериканската държава близо две десетилетия. Документи, разсекретени години по-късно, разкриват, че САЩ са подкрепяли активно Пиночет и усилията за дестабилизиране на правителството на Алиенде. Управлението на военната хунта е белязано от шокиращи нарушения на човешките права – като масови арести, изтезания и екзекуции. Последствията от тези събития продължават да оказват влияние върху политическия и обществения живот в Чили и до ден днешен.

On Sept. 11, 1973, Chilean Gen. Augusto Pinochet overthrew the elected government of President Salvador Allende and ushered in 17 years of military rule. https://t.co/gebrehdMPj
— The Washington Post (@washingtonpost) September 10, 2023

Камбоджа

Преди по-малко от три десетилетия Камбоджа изпада в тежка политическа криза. На 5 юли 1997 г. войските, лоялни на втория министър-председател Хун Сен, атакуват базите на партията FUNCINPEC в столицата Пном Пен. Начело на формацията стои тогавашният премиер на страната Нородом Ранарид. В резултат, той е принуден да напусне Камбоджа, а неговото място е заето от Унг Хуот. Събитията разрушават крехкия механизъм за споделяне на властта, създаден след години на кръвопролития. Лоялни на Хун Сен войници окупират летището в Пном Пен и редица основни булеварди в столицата, което предизвиква масови безредици и принуждава хиляди камбоджанци да потърсят убежище в съседни държави. По различни оценки, в хода на размириците полицаи и военни участват в грабежи, а десетки хора са подложени на изтезания или са екзекутирани. Превратът има дългосрочни последици върху политическия живот в страната. Той затвърждава убеждението, че всички конфликти могат да бъдат решавани със сила, а не чрез преговори и търсене на консенсус. Въпреки многобройните съобщения за извършвани нарушения на човешките права, международната общност така и не се намесва.

Още от автора: