Б роени дни след началото на американските и израелските удари срещу Иран се случи нещо, което доскоро изглеждаше немислимо. Испанският министър-председател Педро Санчес отказа да предостави на Вашингтон достъп до бази, които в продължение на повече от седем десетилетия са със статут на обекти от стратегическа важност за американското военно присъствие в Европа. „Ние сме суверенна държава, която не желае да участва в незаконни войни“, заяви премиерът. Реакцията на президента на САЩ Доналд Тръмп не закъсня, като той заплаши Испания с пълно търговско ембарго. Няколко седмици по-късно, Италия, която се счита за един от най-близките партньори на Белия дом, също демонстрира своето неодобрение. Министър-председателят Джорджа Мелони, единственият ръководител на страна от ЕС, присъствал на втората церемония по встъпване в длъжност на Тръмп, се дистанцира публично от действията му. „Когато не сме съгласни, трябва да го кажем. А този път не сме съгласни“, подчерта тя. Впоследствие Рим отказа да позволи на американски бомбардировачи да използват база в Южна Италия. На пръв поглед всичко това не е нищо повече от дипломатически спор между съюзници. В действителност, обаче, случващото се представлява задълбочаващ се проблем, който поставя под въпрос устойчивостта на трансатлантическите отношения. Може ли да бъде направен паралел между днешните събития, нахлуването в Ирак и Суецката криза? И какво предстои да се случи?
EU leaders meeting in Brussels today have a clear message for Donald Trump: we won’t be dragged into the war in the Middle East. https://t.co/28lugKyYD8
— Bloomberg (@business) March 19, 2026
Между Иран и Ирак
Редица анализатори сравняват настоящата ситуация с кризата, предизвикана от войната в Ирак, започнала през 2003 г. Тогава Франция и Германия се противопоставят на инвазията. На пръв поглед, аналогията е съвсем логична – и в двата случая става въпрос за американски военни действия в Близкия изток, отказ на европейски държави да участват и взаимни обвинения от двете страни на Атлантическия океан. Фактите, обаче, сочат, че приликите са по-скоро повърхностни. През 2003 г. администрацията на Джордж Буш-младши активно търси подкрепата на ЕС. По това време Белият дом се стреми да оправдае действията си пред ООН, полага значителни дипломатически усилия за изграждане на коалиция и възприема европейския отказ като сериозен политически проблем, който трябва да бъде преодолян.
Днес, ситуацията изглежда коренно различна. Световните медии отбелязват, че решението на САЩ и Израел да нанесат удари по цели в Иран е взето без предварителни консултации с техните западни съюзници. От гледна точка на Вашингтон, НАТО изглежда не като партньор, а по-скоро като инфраструктура, която може да бъде използвана. Европейските правителства, включително онези с традиционно силни връзки със САЩ, на свой ред отказват да се включат в кампанията. Отговорът на
Вашингтон е показателен: заплахи за икономически санкции на Испания и изтегляне на 5000 американски военнослужещи от Германия. В края на март Тръмп написа в социалната мрежа „Трут Соушъл“: „САЩ ще запомнят това!“ Подобни изказвания няма как да бъдат определени за дипломатически ход – те са опит за оказване на натиск. През 2003 г. в основата на трансатлантическите отношения стоят ангажиментите за обща отбрана и свободна търговия. Днес, подходът на Тръмп е друг – в стремежа си да поставя „Америка на първо място“ във всяка една ситуация, той нанася тежки щети на отношенията с традиционните съюзници на САЩ.
The EU is in peril. Can it survive the Trump years, rising nationalism at home and the weight of its own poor decision-making? https://t.co/qXXVFXI3Hn
— Bloomberg (@business) March 1, 2026
Суецката криза
Настоящата ситуация може да бъде сравнена и с друго важно събитие – Суецката криза от 1956 г. Тогава Великобритания и Франция, заедно с Израел, започват военна операция срещу Египет заради национализацията на Суецкия канал. Те правят това без да уведомят администрацията на тогавашния американски президент Дуайт Айзенхауер. Реакцията на Белия дом е незабавна. САЩ оказват мощен финансов натиск върху Лондон, включително отправяйки заплахи, които могат да доведат до срив на британската лира. В крайна сметка, двете европейски държави са принудени да оттеглят войските си. Повечето експерти отбелязват, че с тази криза Обединеното кралство губи статута си на независима глобална сила.
По-важният извод, обаче, е друг – случилото се нагледно показва колко зависим е Старият континент от Вашингтон. В резултат, европейската интеграция се ускорява, а идеята за стратегическа автономия се утвърждава като проект, който ще се развива през следващите десетилетия. Конфликтът в Иран разкри, че е настъпила съществена промяна. През 1956 г. европейците разбират, че не могат да действат независимо от Вашингтон. Седем десетилетия по-късно, страните от ЕС осъзнават, че вече не могат да разчитат на САЩ и ще трябва да действат самостоятелно. Повече от очевидно е, че администрацията на Тръмп води политика, която често не просто е в разрез с интересите на Евросъюза, но в редица отношения дори вреди на държавите от Общността.
EU prepares to cut US import duties to avoid Trump tariff hike https://t.co/VVyVThYyEU https://t.co/VVyVThYyEU
— Reuters (@Reuters) May 19, 2026
Мрачни прогнози
През първите десетилетия след Втората световна война трансатлантическото партньорство се основава не само на военни интереси, но и на редица споделени принципи – като общата сигурност, възможностите за свободна търговия и установяването на либерален международен ред. Дори и в случай на разногласия, въпросната ценностна рамка улеснява бързото възстановяване на добрите взаимоотношения. Именно по тази причина споровете около нахлуването в Ирак не нанасят трайни щети, а диалогът между САЩ и Европа се нормализира. Днес, ситуацията далеч не е такава. Противоречията между Вашингтон и Стария континент не се ограничават до Близкия изток, а се проявяват и по отношение на войната в Украйна, международната търговия, бъдещето на НАТО, миграцията и редица други теми.
Прогнозите на анализаторите не са оптимистични. Формулата, според която САЩ имат водеща роля в гарантирането на глобалната сигурност, а Европа следва лидерството на Вашингтон, оцеля по време на Студената война, конфликтите на Балканите, атентатите на 11 септември 2001 г. и нахлуването в Ирак. Последните събития навеждат на мисълта, че тази система е пред пълен разпад. Доверието на Европа в САЩ се разклати по време на първия мандат на Тръмп, напрежението, породено от коментарите му за НАТО, задълбочиха различията, а войната в Украйна и ударите по Иран нагледно показват, че завръщането към дните на т. нар. „специално партньорство“ вече е невъзможно. Най-вероятният сценарий сега е изграждането на прагматични отношения между две световни сили, чиито интереси съвпадат, но само частично. Това означава, че ЕС трябва да инвестира повече в своите отбранителни способности, да води самостоятелна външна политика и да гарантира технологичната си независимост. Постигането на тези цели не е лесна задача и ще изисква значителни финансови средства, политическа воля и преодоляване на вътрешните разделения. Дали това ще се случи е въпрос, на който все още няма как да се даде отговор.
Още от автора:
Много шум за нищо – какво постигна Тръмп в Китай
Колко строга е цензурата в Китай
Държавите, в които водата е по-ценна от златото
Шест години по-късно: Между фактите и лъжите за пандемията от COVID-19
В сянката на Иран – нестихващият конфликт между Пакистан и Афганистан
Ще се превърне ли конфликтът в Близкия изток във война на изтощение
Време за промяна или запазване на статуквото – в каква посока ще поеме Унгария
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
