Почти три четвърти от българите (74%) заявяват, че поскъпването на газа, горивата за автомобили, мазута за отопление или електроенергията значително е намалило покупателната им способност през последните 12 месеца. Делът е един от най-високите в ЕС, където средната стойност е 60%, показва осмото издание на Климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), публикувано на 5 ноември.
За 23% от българите ефектът е бил „много значителен“ при 20% средно за Съюза.
Как българите посрещат поскъпването
За да свържат двата края, 50% от българите са ограничили ежедневните си разходи за храна или здраве. Това също е един от най-високите дялове в ЕС, където средната стойност е 38%.
10% по-скъп петрол вдига цените у нас с до 0,9%: Кои отрасли поемат най-тежкия удар
Още 26% са намалили отоплението у дома при 34% средно за ЕС. За част от хората поскъпването на енергията е отишло отвъд ограничаването на разходите: 20% са задлъжнели, потърсили са финансова помощ или са забавили плащането на сметка за енергия при 16% средно за Съюза.
Колата остава у дома
Поскъпването е променило начина, по който използват автомобила си, при над половината българи (56%). Средно в ЕС такъв ефект отчитат шест от десет души.
Сред българите 26% са ограничили пътуванията за основни нужди като пазаруване, посещения при лекар или административни задачи (при 31% средно за ЕС). Още 24% са се отказали от уикенд извън дома, почивка или гостуване на близки и приятели (ЕС: 30%). Други 16% вече карат по-бавно, за да пестят гориво (ЕС: 22%), а 19% са заменили част от пътуванията с кола със споделено пътуване, обществен транспорт или велосипед (ЕС: 22%).
Цените изместиха климата
Седем от десет българи (69%) смятат, че енергийният преход е спешно необходим за страната. Попитани какво очакват от него, при възможност за няколко отговора, 77% посочват по-стабилни или по-ниски цени, 74% – по-малка зависимост от вноса на нефт и газ, а 66% – забавяне на климатичните промени.
Класацията на очакваните ползи се е променила спрямо 2022 г. Тогава забавянето на климатичните промени е било най-посочваната полза в България и в още 18 държави членки. Днес по-стабилните или по-ниските цени са на първо място в България и в още седем държави, по-малката зависимост от вноса – в 16, а климатът – в три. ЕИБ уточнява, че двете издания задават въпроса по различен начин, затова е сравнимо само коя полза е на първо място, а не дяловете.
Храната у нас поскъпна с над 50% за пет години – двойно повече отколкото във Франция
„Българските домакинства усетиха енергийния натиск повече от повечето други и посланието им е ясно: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия, както и по-голяма независимост“, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора. По думите му банката вече предоставя консултантска подкрепа или техническа помощ на проекти, свързани с климата. „Наред с това трябва да продължим да финансираме инвестиции чрез местни банки и други партньори, за да помогнем на България да произвежда чиста енергия у дома и да укрепи мрежите, които я доставят там, където е необходима“, добави той.
Рисковете от бавен преход
Попитани какво би станало, ако ЕС напредва твърде бавно с енергийния преход, българите поставят на първо място сметките си. 75% виждат риск от дългосрочно повишаване на цените на енергията и на разходите за живот, а 73% посочват по-голямата зависимост от вноса на нефт и газ. Средно за ЕС дяловете са съответно 79% и 78%.
Повече от шест от десет българи (63%) заявяват, че биха се гордели повече, че са европейци, ако ЕС стане енергийно независим, при 62% средно за Съюза.
Подкрепата за ядрената енергия е сред най-високите в ЕС
Общо 87% от българите искат нисковъглеродната енергия да бъде приоритет – колкото е и средното за ЕС. На първо място е слънчевата енергия с 45%, следвана плътно от ядрената с 42%. Подкрепата за атомната енергия у нас е една от най-високите в ЕС, където средната стойност е 28%. Вятърната енергия събира 23% в България при 37% средно за Съюза, където слънцето също води с 52%.
Заедно, а не поотделно
80% от българите искат страната да си сътрудничи по-тясно с другите държави от ЕС, за да постигне енергийна независимост. Това е един от най-високите дялове в Съюза, където средната стойност е 68%. Само 14% смятат, че България трябва да разчита основно на себе си (ЕС: 23%).
65% биха предпочели държавите от ЕС да обединят ресурсите си за финансиране на инвестициите, а 24% – всяка държава да ги финансира сама. Разликата от 41 пункта в България е по-голяма от тази средно за ЕС (28 пункта), където съотношението е 59% на 31%.
По въпроса какъв подход да избере ЕС, 46% от българите предпочитат изграждането на конкурентна европейска индустрия за чисти технологии, дори това да отнеме повече време. 41% биха внедрявали чистите технологии по-бързо с вносно оборудване. Средно за ЕС съотношението е 55% на 29%, като европейското производство е предпочитаният подход във всички 27 държави членки.
„С енергиен преход в разгара си Европа е на път да се освободи от зависимостта си от изкопаемите горива. В бързо променящата се геополитическа обстановка това е както правилното решение за планетата, така и разумното решение за нашите икономики, за да се намалят разходите за енергия за бизнеса и домакинствата“, коментира президентът на Групата на ЕИБ Надя Калвиньо.
Финансирането на ЕИБ в България
През 2025 г. Групата на ЕИБ е предоставила 128 млн. евро за устойчива енергия и природни ресурси в България. Сред проектите е финансирането от 40 млн. евро за Eldrive Holding за изграждане на инфраструктура за зареждане на електромобили в региона, включително 1530 нови зарядни станции в България.
За изследването
Климатичното изследване на ЕИБ е проведено от Ipsos bva между 3 и 25 август 2026 г. сред 23 000 души на възраст 16 и повече години във всички 27 държави от ЕС, от които 1000 в България. Резултатите са претеглени, за да бъдат представителни за населението на всяка страна.
