Превръща ли се Беларус в ябълката на раздора между САЩ и ЕС|Vesti.bg

П рез последните месеци администрацията на американския президент Доналд Тръмп на няколко пъти демонстрира своя двойнствен подход в отношенията си с Беларус. Белият дом съчетава оказването на натиск посредством санкции с готовност за преговори и правенето на ограничени отстъпки – нещо, което несъмнено е добра новина за режима на президента Александър Лукашенко. Тази стратегия, обаче, е коренно различна от позицията на ЕС, който настоява за затягането на ограниченията, наложени на Беларус заради тесните връзки, които поддържа с Русия. Различията между трансатлантическите партньори стават все по-големи и според повечето експерти представляват съществено разминаване в разбирането за това как трябва да бъде ограничено влиянието на Кремъл и каква роля играе Минск в сигурността на Европа.

Moscow is pressuring Belarus in hopes of using it to expand Russia’s war in Ukraine or launch operations against NATO. https://t.co/bqgvZvpQp9
— The Wall Street Journal (@WSJ) June 23, 2026

Американските санкции

През май тази година Тръмп удължи действието на извънредното положение по отношение на Беларус, като отбеляза, че страната продължава да представлява „съществена заплаха“ за националната сигурност и външната политика на САЩ. То е в сила още от юни 2006 г., когато администрацията на тогавашния американски държавен глава Джордж Буш-младши го въведе след състоялите се президентски избори в Беларус, определени от международната общност като недемократични. В резултат, Вашингтон наложи строги санкции срещу редица лица, институции и компании, свързани с режима на Лукашенко. Само няколко седмици преди поредното подновяване на извънредното положение, Белият дом предприе на пръв поглед противоположен ход, облекчавайки част от ограниченията, засягащи беларуската икономика, след като властите в източноевропейската страна освободиха около 250 политически затворници. Според редица анализатори, този ход ясно показва, че Тръмп разглежда санкциите не като неизменен инструмент за натиск, а като средство за постигане на конкретни цели.

В интерес на истината, въпросните събития далеч не са безпрецедентни. Лукашенко, който управлява Беларус от 1994 г., многократно е използвал политическите затворници като разменна монета в отношенията си със Запада. Още през 2008 г., а впоследствие и през 2015 г., освобождаването на задържани опозиционери беше използвано за подобряване на отношенията с ЕС и САЩ и за частично смекчаване на санкционния режим. Освен това, Вашингтон и преди е търсил възможност за ограничено сближаване с Минск. По време на първия президентски мандат на Тръмп, държавният секретар Майк Помпео посети беларуската столица (това се случи през февруари 2020 г.). Това беше първата подобна визита от 26 години насам и мнозина я определиха за началото на процес, който ще доведе до нормализирането на отношенията между двете държави.

Concerns mount that Belarus could be a launchpad for a new Russian offensive in Ukraine https://t.co/4wS9Vv4Xi2 pic.twitter.com/RGdoadQof8
— The Independent (@Independent) May 31, 2026

Позицията на ЕС

Докато администрацията на Тръмп се стреми да комбинира санкциите и диалога, ЕС възприема значително по-твърд подход. След началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г., редица европейски държави започнаха да гледат на Беларус като на сериозна заплаха за своята сигурност. От гледна точка на Брюксел, авторитарният режим в страната не само е отговорен за извършването на сериозни нарушения на човешките права, но е и важен партньор на Москва, който не само оказва логистична подкрепа на руската армия, но и предоставя механизми за заобикаляне на западните санкции. Именно заради това през април 2026 г. ЕС прие пакет санкции, насочени едновременно срещу Москва и Минск. Основни акценти в тях бяха ограничаването на финансовите канали, пресичането на схемите за избягване на ограниченията, както и засилването на контрола върху използването на криптовалути. Така, Брюксел обвърза още по-тясно санкциите срещу Беларус с тези срещу Русия, разглеждайки двете държави като част от единна система.

Темата е от особено голямо значение за държавите, които граничат с Беларус. Една от тях е Литва, която през 2025 г. сезира Международния съд в Хага, обвинявайки властите в Минск, че организират мащабно прехвърляне на нелегални мигранти към територията ѝ като инструмент за оказване на политически натиск. Паралелно с това Полша, Литва, Латвия и Естония ускоряват изграждането на отбранителни съоръжения по източния фланг на НАТО. Полската програма „Източен щит“, например, предвижда отпускането на около 2,7 млрд. долара за създаването на подобни обекти по границата с Беларус и Русия. В същото време, трите балтийски държави реализират проекта Baltic Defense Line, който включва изграждане на голям брой бункери и поставянето на противотанкови заграждения (т. нар. „зъби на дракон“). Опасенията им са напълно основателни. Показателен е фактът, че от 2025 г. насам се отчита драстично увеличение на случаите, при които военни дронове навлизат във въздушното пространство на четирите страни. Тези инциденти представляват сериозно предизвикателство за сигурността на НАТО и на няколко пъти доведоха до вдигането по спешност на изтребители на Алианса.

The US is pushing Ukraine to ease restrictions on imports of potash fertilizers from Belarus https://t.co/aEgGGNwYU4
— Bloomberg (@business) May 20, 2026

Напрежение между Брюксел и Вашингтон

На фона на всички тези събития, обект на много критики стана американското предложение от май 2026 г. Литва, Полша и Украйна да разрешат транзита на беларуски калиеви торове. За администрацията на Тръмп подобен ход представлява част от договореностите с Минск и начин, по който режимът на Лукашенко може да бъде стимулиран да направи известни отстъпки. Гледната точка на европейските държави, обаче, е различна. Възстановяването на транспортните коридори би позволило на държавната компания „Беларускалий“ да реализира значителни приходи и то чрез страни, които вече инвестират милиарди в укрепването на собствените си граници именно заради опасенията, свързани с Беларус и Русия. Според ЕС, подобен ход в голяма степен ще отслаби ефекта на наложените по-рано санкции.

Американската стратегия е друга и трябва да бъде разглеждана в по-широк геополитически контекст. Според администрацията на Тръмп, прекомерният натиск върху Беларус окончателно ще превърне страната в напълно зависим партньор не само на Русия, но и на Китай, което на свой ред би лишило Запада от всякаква възможност да оказва влияние върху решенията, вземани от властите в Минск. Именно по тази причина Белият дом предпочита да води по-гъвкава политика, при която санкциите могат да бъдат смекчавани в замяна на конкретни отстъпки. Тази стратегия се различава съществено от подхода на администрацията на предишния президент Джо Байдън, характеризиращ се със значително по-тясна координация с ЕС.

Не бива да се забравя и още една важна подробност – влиянието на Беларус върху Европа постепенно се засилва. Преди няколко месеца френският президент Еманюел Макрон се обади на Лукашенко и го предупреди да не задълбочава участието на Минск във войната в Украйна. Този разговор показа, че Беларус вече е важен фактор за европейската сигурност, който няма как да бъде пренебрегван от лидерите на ЕС. На територията на страната вече са разположени руски ракетни системи „Орешник“ и „Искандер“. Представители на Киев на свой ред отбелязаха, че във фрагменти от руски ракети, изстреляни по цели в Украйна през май, са открити беларуски микрочипове. Освен това има данни, че Москва използва над 500 завода в Беларус, които произвеждат оръжия и боеприпаси и ремонтират военна техника.

Още от автора: