Колко строга е цензурата в Китай|Vesti.bg

Ц ензурата, налагана от властите в Китай, е една от най-строгите и всеобхватни в световен мащаб. Комунистическата партия, която управлява страната, неведнъж е доказвала, че е готова на всичко, за да контролира информацията, достигаща до гражданите. Чрез стриктен надзор върху интернет пространството и традиционните медии, режимът в Пекин определя какво знае обществото и какво остава скрито от него. През годините редица западни компании, сред които „Гугъл“ и „Фейсбук“, или се оттеглиха от китайския пазар, или дейността им беше ограничена заради спорове, свързани с цензурата и защитата на личните данни. На тяхно място в азиатската държава се утвърдиха местни компании, които са значително по-лесни за контролиране. Пекин вече използва и технологии с изкуствен интелект, способни да откриват всякакво съдържание, което може да бъде счетено от властите за „чувствително“. В интерес на истината, ограниченията далеч не се изчерпват само с интернет и медиите. Китай е известен и със забраната на редица на пръв поглед необичайни неща — често по причини, изглеждащи странни или трудно обясними.

Exclusive: Meta went to extreme lengths, including developing a censorship system, in a failed attempt to bring Facebook to millions of internet users in China, according to a whistleblower complaint. https://t.co/nv9xygchEu
— The Washington Post (@washingtonpost) March 9, 2025

Забраненият хип-хоп

Един от най-необичайните примери за цензурата в Китай е фактът, че в страната е забранена хип-хоп музиката. Освен това, на изпълнителите не е позволено да имат татуировки. Властите аргументират решението си с твърдението, че хип-хоп песните съдържат послания, които са в разрез с идеологията на Комунистическата партия. Според съществуващите регулации, в азиатската държава не се дава трибуна на музиканти, използващи „вулгарен“ или „безвкусен“ език, както и на такива, чиито морални ценности не съвпадат с тези на управляващия режим. Малко преди въвеждането на забраната, двама популярни китайски рапъри бяха санкционирани за своето „неподходящо поведение“, както и за техни текстове, които не съответстват на партийната идеология. Един от тях дори беше обвинен, че насърчава употребата на наркотици и проявява неуважение към жените.

Филми за пътуване във времето

От април 2011 г. в Китай са забранени и филмите, в които е засегната темата за пътуване във времето. Според властите, подобни продукции често съдържат неточности, които могат да заблудят хората и да доведат до „изкривяване“ на историята. Това решение беше взето в момент, когато въпросният жанр се радваше на растяща популярност. Много от филмите и сериалите, заснети тогава, разказват за хора, които се пренасят от съвременен Китай в древността. Сюжетите им в известна степен са базирани на реални исторически събития, но според Пекин погрешното им интерпретиране може да навреди на начина, по който обществото гледа на миналото на страната.

China wants academic exchange but historians say increased censorship makes research hard https://t.co/w59SbnFNO5 pic.twitter.com/6NX0ZaagaG
— Reuters (@Reuters) September 13, 2024

Прераждането

Според друго на пръв поглед странно решение на властите в Китай, на жителите на страната е забранено да твърдят, че са се преродили, без да са получили официално одобрение за подобни изказвания. Въпросното разрешително се издава от държавната администрация по религиозните въпроси. Тази на пръв поглед абсурдна регулация е насочена основно към тибетските будисти и по-специално към Далай Лама. Той се счита за превъплъщение на поредица от духовни водачи, избрали да се преродят, за да просветят своите последователи. Китай, който анексира Тибет преди повече от половин век, се стреми да контролира процеса по определяне на следващия Далай Лама. Чрез регулиране на „прераждането“, Пекин се опитва да наложи своя кандидат, засилвайки по този начин влиянието си върху тибетското население. Това на свой ред създава риск от появата на двама конкуриращи се духовни лидери, което би довело до разделение сред вярващите.

Забранени думи и изрази

През 2018 г. китайският парламент премахна ограничението, според което президентът има право да управлява максимум два мандата. Не е особено изненадващо, че това решение беше възприето от мнозина като стъпка към оставането на Си Цзинпин на власт за неограничено време. Реакциите в социалните мрежи не закъсняха. Някои жители на Китай открито изразиха своето несъгласие, сравнявайки страната със Северна Корея. Фразата „не съм съгласен“ се превърна в символ на недоволството – докато не беше забранена. Публикации, съдържащи този израз, започнаха да бъдат блокирани и изтривани. Освен това, властите цензурират и други думи и фрази, включително „миграция“, „качване на самолет“, „доживотно управление“, „да живее императорът“, както и заглавието на антиутопичния роман „Фермата на животните“ на Джордж Оруел. Според Пекин, подобни изрази представляват завоалирани критики към политическия елит и затова използването им трябва да бъде ограничено.

China's censorship laws are decisive and broad, and they include everything from Winnie the Pooh to the NBA https://t.co/GIDCqwZXpu pic.twitter.com/66F6quzgCr
— CNN (@CNN) October 10, 2019

Мечо Пух Си Цзинпин

Мечо Пух е един от най-популярните и обичани анимационни герои в цял свят, но дори и той е сред засегнатите от китайската цензура. Режимът в Пекин забрани използването на образа му, след като се появиха голям брой публикации, в които президентът Си Цзинпин е подигравателно сравнен с него. Поради строгия контрол върху онлайн съдържанието, жителите на Китай често намират креативни начини да заобикалят цензурата, използвайки различни символи и алтернативни персонажи. Така, Мечо Пух, който се появява за пръв път в едноименната книга на английския писател Алън Александър Милн, се превръща в неофициален символ на критика към властта. Сравненията между държавния глава и героя продължават да се радват на голяма популярност, което на свой ред води до още по-стриктни мерки за пълната забрана на Мечо Пух в азиатската страна.

Религия под строг контрол

Китай официално се определя като атеистична държава, която гарантира свобода на вероизповеданията. Истината, обаче, е друга. Всяка религиозната дейност е строго регулирана, а членове на управляващата Комунистическата партия могат да бъдат само атеисти. Освен това, държавата контролира религиозните институции, определя лидерите им и следи внимателно техните изказвания. Християнските църкви, например, трябва да получат специално разрешение, за да функционират. Държавата има монопол върху разпространението на Библията и дори регулира кога се отбелязват празниците. Онлайн продажбите на религиозни книги са под строг контрол, а Ватиканът не може да назначава самостоятелно католически епископи в Китай и трябва да преговаря с властите. Мюсюлманите също са подложени на стриктни ограничения. Жените не могат да носят бурки, а мъжете – да имат бради. Преди няколко години държавни служители, които са мюсюлмани, бяха лишени от правото да постят по време на свещения месец Рамадан. Властите дори предприемат мерки, за да предотвратят някои религиозни практики — като организирането на задължителни дейности за ученици в петък, когато традиционно се провеждат общи молитви. Освен това, поклонението хадж в Мека е строго регулирано, като се налагат както възрастови ограничения, така и изисквания за издаване на документи, в които се декларира „лоялност към държавата“.

Още от автора: