П о-малко от месец остава до парламентарните избори в Унгария. Вотът ще се състои на 12 април и се очаква с огромен интерес, тъй като резултатите ще покажат дали министър-председателят Виктор Орбан и неговата партия „Фидес“ ще останат начело на страната. Последните социологически проучвания показват, че тя вече е втора политическа сила и изостава с близо 10% от основния си опонент – опозиционната формация „Тиса“ („Уважение и свобода“), начело на която стои доскорошният партньор на премиера Петер Мадяр. Един от най-често задаваните въпроси, свързани със задаващите се избори, е дали в тях ще се намеси Кремъл. Всеизвестен факт е, че Орбан не само поддържа добри взаимоотношения с руския президент Владимир Путин, но и е сред най-видните критици на ЕС. Какво предстои да се случи? Предизвестена ли е победата на Мадяр или Орбан все пак ще съумее да остане на власт?
From @WSJopinion: MAGA’s man in Hungary is losing his mojo. As April 12 elections near, Viktor Orbán’s Fidesz party contends with glum voters and economic woes, writes @JillianKayM.https://t.co/PP7kzd1qmE
— The Wall Street Journal (@WSJ) March 24, 2026
Противоречивото управление на Орбан
Откакто стана премиер на Унгария за втори път преди 15 години, Орбан и неговата партия не само консолидираха контрола си върху съдебната система и регулаторните органи, но и пренаписаха избирателните закони. На вота през 2022 г. формацията получи подкрепата на 54% от избирателите, осигурявайки си за четвърти пореден път мнозинство в парламента. Орбан използва това, за да вземе някои крайно противоречиви решения – като ограничаване на правата на ЛГБТ+ общността и засилване на натиска върху медиите. Сега, всички си задават един въпрос – умориха ли се унгарците от „Фидес“? Според социолозите, отговорът е по-скоро да. Рейтингът на Орбан непрекъснато спада, една от причините за което е рязкото покачване на инфлацията в периода 2022 – 2023 г. Тогава тя надхвърли 17%, но днес е значително по-ниска – около 3,5%. Въпреки това, проблемите, пред които е изправена унгарската икономика, са съществени. Незначителният растеж, както и увеличаващият се бюджетен дефицит, са част от причините, поради които доверието във „Фидес“ се срива.
В очите на своите поддръжници, Орбан е пламенен патриот и защитник на традиционните ценности. Това е важна част от стратегията на премиера, който, откакто се завърна на власт през 2010 г., полага значителни усилия да затвърди този свой образ. Той инициира забрана на гей браковете, ограничи възможността на представителите на ЛГБТ+ общността да осиновяват деца и дори се опита да постави под общ знаменател хомосексуалността и педофилията. Освен това, под ударите на министър-председателя непрекъснато попадат журналисти, които са критично настроени към управлението му, както и редица неправителствени организации – особено онези, които получават
средства от милиардера Джордж Сорос. Неговите действия със сигурност му печелят симпатиите на по-консервативната част от жителите на Унгария, но това едва ли ще е достатъчно за победа на предстоящите избори, коментират анализатори. Зaлoгът е голям – ако действително бъде сложен край на управлението на „Фидес“, срещу премиера и приближените му е много вероятно да бъдат повдигнати обвинения в корупция и накърняване на националните интереси, като е възможно те дори да влязат в затвора.
Hungarian opposition leader Peter Magyar said he will oust Prime Minister Viktor Orban’s key allies — including the president and chief justices — if his party wins a supermajority in elections on April 12 https://t.co/nQOo1jxeKL
— Bloomberg (@business) March 23, 2026
Възходът на опозицията
Адвокат, опитен политик и доскорошен член на партия „Фидес“ – така най-кратко може да бъде описан лидерът на опозиционната партия „Тиса“ Петер Мадяр. Той набра популярност в началото на 2024 г., след като се оттегли от всички заемани от него държавни длъжности на фона на скандал, основно действащо лице в който беше тогавашният президент на Унгария Каталин Новак. Повод за избухването му стана нейното решение да помилва мъж, осъден за прикриване на сексуално насилие над дете. Мадяр изрази дълбокото си недоволство от начина, по който „Фидес“ управлява страната и няколко месеца по-късно застана начело на партия „Тиса“, превръщайки се в най-видния лидер на опозицията.
На изборите за ЕП, състояли се през 2024 г., формацията остана на второ място след „Фидес“, печелейки близо една трета от гласовете на унгарците. Самият Мадяр се определя като проевропейски и консервативен либерал. Той непрекъснато критикува Орбан, че превръща страната в диктатура и търси помощта на „своя приятел“ Путин, за да се задържи на власт. На голям митинг в Будапеща, организиран от „Тиса“ преди около месец, Мадяр заяви, че Унгария е част от Запада, Европа и НАТО, а нейните жители искат да живеят свободно и да решават собствената си съдба. Неговите послания, в които призовава за подобряване на отношенията с ЕС, му печелят все повече симпатизанти, а всички социологически проучвания сочат, че опозиционната партия вече е водеща политическа сила. В опит да спре нейния възход, Орбан прокара нов закон за преразпределението на избирателните райони, но повечето експерти определят това като отчаян ход, който няма да му помогне да се задържи на власт.
Viktor Orban is facing his first serious challenge in years in Peter Magyar.
— DW News (@dwnews) March 15, 2026
The two politicians held rallies on Hungary's national day that outlined very different visions for the country's future. https://t.co/BVC0izXevu
Между Русия и ЕС
Несъмнено, една от темите, които предизвикват най-силен интерес, е тази за посоката, в която ще поеме Унгария. Отношенията на Будапеща с Москва и Брюксел на фона на продължаващата война в Украйна са повод за всевъзможни коментари. За никого не е тайна, че Орбан е сред най-близките съюзници на Путин и нееднократно е блокирал санкциите на ЕС срещу Русия. Освен това, в момента Унгария и Словакия са двете страни, възпрепятстващи отпускането на заем от 90 млрд. евро на Киев, който беше одобрен от европейските лидери в края на миналата година. Министър-председателят неслучайно беше подложен на остри критики на състоялата се преди седмица среща на върха на ЕС. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Орбан нарушава „лоялността към държавите-членки“ и допълни, че неговите действия ще имат сериозни последици.
На този фон, Унгария беше разтърсена от голям скандал. Той беше предизвикан от публикация във в. „Вашингтон поуст“, според която външният министър на страната Петер Сиярто „редовно“ разговарял по телефона с руския си колега Сергей Лавров. Това се случвало по време на почивките между срещите на първите дипломати на Евросъюза, като Сиярто докладвал „на живо“ за темите, които се обсъждали. Изданието, което се позовава на източници от службите за сигурност на ЕС, твърди още, че Кремъл подкрепя предизборната кампанията на Орбан, а руското разузнаване дори предложило да инсценира опит за покушение срещу премиера, за да се подчертае „ролята му на жертва“ и по този начин да бъде увеличена подкрепата за него. Опозицията в Унгария определи разкритията като „държавна измяна“, а полският министър-председател Доналд Туск отбеляза, че новината „не бива да изненадва никого“. Очаквано, Сиярто отхвърли обвиненията и ги нарече „конспиративни теории“ и „фалшиви новини“. Орбан на свой заяви, че телефонните разговори на дипломата са били подслушвани, поради което случаят трябва да бъде разследван от министъра на правосъдието. С оглед на всички тези събития, резултатите от изборите на 12 април могат да се окажат от ключово значение не само за Унгария, но и за бъдещето на целия ЕС.
Още от автора:
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди
Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа
Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история
Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика
Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг
Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия
Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят
Дългата история на политическото насилие в САЩ
