Избори в разгара на политическа криза – накъде ще поеме Косово|Vesti.bg

С лед броени дни в Косово ще се състоят извънредни парламентарни избори. Вотът, който е насрочен за 7 юни, ще бъде трети за по-малко от година и половина. Анализаторите отбелязват, че страната е изправена пред тежка политическа криза, намирането на изход от която ще бъде сложна задача. Парламентът беше разпуснат, след като депутатите не успяха да изберат нов президент в рамките на предвидения в конституцията срок. В самото гласуване участваха единствено членовете на управляващата формация „Самоопределение“ на премиера Албин Курти и представителите на несръбските малцинства. Как се стигна до настоящата ситуация? И какво предстои да се случи в Косово?

Kosovo lawmakers meet Tuesday in a last attempt to choose a new president before a midnight deadline that could trigger snap elections https://t.co/48qZbGxiYV
— Bloomberg (@business) April 28, 2026

Възходът на Курти

На предишния вот, който се проведе през декември миналата година, „Самоопределение“ получи над половината от гласовете на избирателите. Поддръжниците на формацията приветстваха това като убедителен триумф, който ще сложи край на кризата, започнала след предходните избори, състояли се през февруари. Подкрепата за Курти се увеличи по впечатляващ начин – от 42 на сто тя нарасна с близо десет процента. В речта си след обявяването на резултатите, премиерът не скри своето задоволство и благодари на жителите на Косово за „свободните, демократични и честни избори“. Изненадващо или не, надеждите за сформиране на стабилно правителство бяха попарени сравнително бързо. Курти така и не получи възможността да управлява самостоятелно, тъй като в Косово партията, получила 50 процента подкрепа, не може да разчита на половината от местата в парламента. Причината е, че 20 от 120-те депутатски кресла са запазени за малцинствата (10 са за косовските сърби, а другите 10 – за бошняците, турците и ромите).

Повечето анализатори отбелязват, че настоящата ситуация не е класическа парламентарна криза. Причината е, че Курти успя да състави кабинет с подкрепата на несръбските малцинствени групи и през февруари тази година депутатите одобриха новото правителство. Това, обаче, не сложи край на безизходицата. Само няколко седмици по-късно тя се прехвърли към президентската институция. Конституцията на Косово изисква изборът на държавен глава да бъде подкрепен от квалифицирано мнозинство от две трети в парламента, което предполага участие и на опозиционните партии. Управляващите не разполагат с необходимите гласове, а опонентите им категорично отказват да подкрепят предложения от Курти кандидат за наследник на досегашния президент Вьоса Османи.

Особено показателно е случилото се по време на последния опит да бъде избран нов държавен глава. В рамките на един ден опозиционните формации Демократическа партия на Косово (ДПК) и Демократичен съюз на Косово (ДСК) бойкотираха две извънредни парламентарни заседания. Отсъстваха и депутатите от близката до Белград партия "Сръбска листа". Така, ключовото изискване за наличие на кворум не беше изпълнено, а Курти предупреди, че свикването на нови предсрочни избори няма да доведе до различен изход, а само до „продължаване на законодателната и институционална агония“. Всичко това разкри, че косовската политическа система е изправена пред един фундаментален проблем – отношенията между партиите са белязани от дълбоко недоверие. Редица експерти описват случващото се като радикална поляризация, при която политическите сили не просто се конкурират помежду си, но и смятат своите опоненти за нелегитимни, категорично отказвайки да си партнират с тях. Именно това превърна избора на президент в институционална задънена улица.

This Is How the Ballot Papers for the June 7 Elections Will Look#Kosovo #CEC #KosovoElections #BallotPaper #June7Elections https://t.co/LY1m8sBzya
— RKS NEWS (@RksNews) May 19, 2026

Прогнозите на социолозите

Предизборната кампания, която започна на 28 май, ще продължи само десет дни, като експертите не очакват да доведе до големи изненади. Според социологическите проучвания, абсолютен фаворит за спечелването на вота е „Самоопределение“. След убедителната си победа през декември миналата година, формацията продължава да се радва на голяма популярност, като е възможно тя да получи около 55 на сто от гласовете. Привържениците на Курти са убедени, че той е единственият политик, който е способен да защити националните интереси на Косово. Самият той непрекъснато критикува своите опоненти, обвинявайки ги, че действат координирано, за да не позволят на „Самоопределение“ да управлява държавата. „Не е справедливо да накараш един милион граждани да се върнат до урните само няколко месеца след като ясно изразиха своя демократичен избор, просто защото някои отказват да приемат резултата“, заяви наскоро премиерът.

Като втора политическа сила се очертава ДПК, начело на която е Бедри Хамза. Според него, основният виновник за политическата безизходица е Курти, който се опитва да укрепи позициите на своята партия. „Той не търси сътрудничество, а подчинение. Той иска нашата подкрепа не за държавата, а за собствената си власт“, заяви Хамза във видеообръщение към своите поддръжници. ДСК на свой ред остава на трето място, като формацията номинира двете си основни фигури за предстоящия вот: Лумир Абдиджику за министър-председател и Вьоса Османи за президент. Ролята на Османи е обект на много коментари. Доскорошен държавен глава и съюзник на Курти, днес тя е една от неговите най-видни критици, като отношенията между двамата се влошиха драстично през последните месеци. По тази причина, някои анализатори разглеждат настоящите избори и като резултат от конфликта между тях. Разривът е от голямо значение, тъй като Османи е сред най-популярните личности в косовската политика и потенциално може да повлияе върху електоралния баланс в страната.

И ДПК, и ДСК претендират да бъдат алтернатива на „Самоопределение“, но така и не успяват да предложат стратегия, която да сложи край на доминацията на Курти. В интерес на истината, именно опитите за блокиране на институционалните процеси често работят в полза на премиера, който успешно представя себе си едновременно като жертва на политически сблъсъци и гарант за стабилността на държавата. Не бива да се забравя, че Косово е изправено пред сериозни проблеми, които няма как да бъдат решени, ако не бъде намерен изход от кризата. Сред тях са обтегнатите отношения със сръбското малцинство (особено в Северно Косово) и блокираните преговори с Белград. В същото време, заради честите избори и липсата на работещ парламент, ключови реформи в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията са забавени. Това пречи на Прищина да се възползва пълноценно от финансовите средства по Плана за растеж на Западните Балкани, които ЕС отпуска. Не на последно място, Косово продължава да е сред най-бедните държави в Европа, въпреки относително стабилните ѝ икономически показатели през предходните години. Ситуацията се влошава заради високата инфлация, растящата безработица и липсата на чуждестранни инвестиции.

Още от автора: