А таките срещу търговски кораби се разширяват от Черно море до ключовите маршрути за петрол в Близкия изток. Рисковете за корабоплаването повишават разходите за транспорт и застраховки. Te поставят и въпроса как конфликтите между Русия, Украйна, САЩ и Иран ще се отразят на световната икономика.
8 кораба за 18 дни: Ескалацията на атаките в Черно море застрашава сигурността на България и Румъния
По данни на Google Trends интересът към търсенията, свързани с "Черно море", се запазва сравнително висока през последните три месеца, като бележи пик в средата на месец октомври.
Думата "война" също е набирала популярност през последните 90 дни.
В световен мащаб, данните показват, че най-голям интерес е имало от граждани на Русия, Беларус, Киргизстан, Казахстан и Украйна.
Поредният сериозен инцидент край българското крайбрежие е от 28 октомври. Контейнеровозът CONTSHIP JET беше поразен от три морски дрона на около 21 морски мили югоизточно от Шабла, в изключителната икономическа зона на България. Корабът потъна около полунощ, но всичките 18 моряци на борда бяха спасени.
Явор Гечев: Напрежението в Черно море вече влияе на транспорта
Войните между Русия и Украйна и между Иран, Израел и САЩ имат различни причини и се водят в различни региони, но все по-осезаемо засягат една и съща сфера - международното корабоплаване. В Черно море търговски съдове бяха поразени от дронове в близост до България и Румъния, а в района на Ормузкия проток атаките и ограниченията за преминаване на кораби създават риск за доставките на петрол и втечнен природен газ.
Тези събития показват как военните действия могат да излязат извън непосредственото бойно поле и да засегнат международната търговия, цените на суровините и разходите на компаниите. За България рискът е особено важен заради географското ѝ положение на Черно море, близостта до Украйна и зависимостта на европейската икономика от стабилни транспортни маршрути.
Военният риск в Черно море вече има цена: Кой ще плати сметката за атаките с дронове
- Черно море: Нов удар край България
Случаят с CONTSHIP JET е поредният от серията атаки срещу търговски плавателни съдове в Черно море през октомври. Корабът е плавал под либерийски флаг, собственост е на гръцки корабособственик и е пътувал от израелското пристанище Хайфа към румънското пристанище Констанца.
По данни на Министерството на отбраната атаката е извършена около обяд на 28 октомври. По десния борд на плавателния съд са установени три пробойни, а след ударите корабът е получил тежки повреди и е започнал да дрейфа.
Ескалацията в Черно море заплашва света с нова криза
Към момента няма официално потвърдена информация кой стои зад нападението.
Всичките 18 членове на екипажа, 14 филипинци и четирима украинци, бяха евакуирани и откарани във Варна. В спасителната операция участваха три плавателни съда на Военноморските сили и кораб на „Гранична полиция“. Информация за забелязани морски дронове е била подадена и от френски патрулен самолет, изпълняващ полет над западната част на Черно море.
Инцидентът има и потенциално екологично измерение. На борда на CONTSHIP JET е имало 421 контейнера, като около 20 от тях са паднали в морето. Част от товара включва горива и други опасни вещества. При първоначалния оглед не бяха установени видими следи от замърсяване, но властите проверяват за евентуално въздействие върху морската вода.
Това показва, че последиците от една атака могат да надхвърлят щетите по самия кораб и да засегнат спасителните операции, морската среда и безопасността на останалите плавателни съдове в района.
Черно море е най-смъртоносният морски маршрут в света
- Серия от атаки през октомври
На 6 октомври два търговски кораба бяха ударени в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Единият - ALFA WATAN - потъна, а екипажът на другия, ABLE, беше евакуиран. При инцидента с ABLE двама моряци бяха ранени.
На 13 октомври последва атака срещу кораба CHELSEA-3 под малтийски флаг край Бяла. Всичките 15 души от екипажа бяха спасени, като осем от тях бяха откарани в болници.
На 23 октомври морската компания за оценка на риска Ambrey съобщи за девет удара по търговски кораби в румънски и български води през октомври. Според оценката ѝ руските сили най-вероятно са извършили последната атака край румънското крайбрежие. Тази оценка трябва да се разграничава от официално установена от властите отговорност за всеки отделен инцидент.
Компанията е отчела, че през 12-те месеца до 21 септември 2026 г. са били поразени 45 търговски кораба извън по-рано определените рискови зони в Черно море. 33 от инцидентите са станали през последните три месеца от този период.
Разширяването на рисковата зона доведе и до промяна в оценките на застрахователния сектор. През септември Съвместният военен комитет към лондонския застрахователен пазар разшири зоната в Черно море, определяна като рискова за корабоплаването.
Това означава, че корабособствениците и операторите трябва да отчитат опасността от удари и извън районите, които доскоро се смятаха за основно засегнати от войната.
- Защо атаките засягат България, ако корабите са извън териториалните ѝ води
Изключителната икономическа зона не е равнозначна на териториалните води. В нея крайбрежната държава има определени суверенни права върху природните ресурси и икономическите дейности, но не упражнява пълен суверенитет върху цялото пространство, както в териториалното си море.
Затова нападенията срещу кораби в изключителната икономическа зона на България не означават автоматично, че страната е била атакувана на собствена територия. Те обаче поставят сериозни въпроси за морската безопасност, защитата на екипажите и способността на държавите от НАТО да реагират на заплахи в близост до своите брегове.
На 20 октомври Reuters съобщи, че НАТО планира да засили присъствието си в Черно море с допълнителни морски патрулни самолети, радари и дронове. Предвижда се също съюзниците да предоставят разузнавателна подкрепа и специалисти за анализ на използваните при атаките взривни вещества.
Атаките поставят и практически проблем пред спасителните операции. Корабите, които се приближават до поразен плавателен съд, могат да се окажат изложени на риск от нов удар, вторични експлозии или невзривени боеприпаси.
На фона на поредицата от инциденти България, Румъния и Турция се договориха да засилят сътрудничеството си за сигурността в Черно море. На тристранна среща в София министрите на отбраната на трите държави осъдиха атаките срещу търговски плавателни съдове и договориха механизъм за координация, обмен на информация и ранно предупреждение.
- Ормузкият проток: Другият критичен маршрут
Докато в Черно море основният риск е свързан с войната между Русия и Украйна и ударите срещу плавателни съдове и пристанищна инфраструктура, в Близкия изток ключово значение има Ормузкият проток.
Тесният морски проход между Иран и Оман свързва Персийския залив с Оманския залив и Индийския океан. Преди войната през него преминаваше приблизително една пета от световната търговия с петрол и втечнен природен газ.
След началото на военните действия между САЩ, Израел и Иран през февруари 2026 г. Техеран започна да използва контрола върху корабоплаването като средство за натиск върху Вашингтон. Ограниченията и заплахите към плавателни съдове нарушиха трафика през протока и увеличиха несигурността около доставките на енергийни суровини.
През октомври Reuters съобщи, че Иран използва променена тактика при действията си срещу кораби, които смята за нарушаващи въведените от него ограничения. Според информацията, получена от двама ирански представители, целта е да се поддържа натискът върху САЩ, включително чрез ефекта върху цените на петрола.
На 22 октомври Associated Press съобщи за седем танкера, които според иранските власти са били атакувани или повредени от ирански сили или морски мини. Инцидентите засилиха опасенията от възобновяване на мащабните бойни действия и ново прекъсване на корабоплаването.
Въпреки различията между двата региона общият проблем е сходен: дори когато корабите не са пряка цел на военна операция, заплахата от атаки, минни полета и погрешно идентифициране може да направи маршрута прекалено рисков за търговските оператори.
- Какво означава това за цените и доставките
Когато един морски маршрут стане опасен, последствията не се ограничават до корабите, които са били ударени. Компаниите трябва да преоценят маршрутите си, да осигурят допълнителни мерки за безопасност и да плащат по-високи застрахователни премии.
При някои плавания операторите могат да изберат по-дълъг маршрут, което увеличава разходите за гориво, времето за доставка и необходимия брой кораби за превоз на същото количество стоки. В други случаи собствениците могат да отложат плаването или да се откажат от определен район, докато рискът не намалее.
В Черно море това има значение за износа на украинско зърно и други стоки, които преминават през пристанищата в региона. Проблемите с корабоплаването могат да затруднят доставките до международните пазари и да увеличат разходите за транспорт на земеделска продукция.
В Персийския залив последиците могат да се усетят най-вече чрез цените на петрола и природния газ. Ако доставките през Ормузкия проток бъдат сериозно ограничени, пазарите могат да реагират с повишение на цените заради опасенията от недостиг.
Това не означава, че всяка атака автоматично води до по-високи цени на горивата или храните. Значение имат продължителността на прекъсванията, наличните запаси, възможностите за алтернативни доставки и реакцията на международните пазари.
За България ударът край Шабла показва и друг аспект на риска: страната не е само близо до конфликтна зона, а трябва да реагира на реални инциденти в морското пространство, което има значение за икономиката и сигурността ѝ. Потъването на CONTSHIP JET поставя въпроси както за защитата на търговските кораби, така и за предотвратяването на евентуално замърсяване на Черно море.
- Две войни, една уязвимост
Черно море и Ормузкият проток са различни по география и стратегическо значение, но и двата района показват колко уязвима може да бъде международната търговия, когато военните действия се доближат до основните транспортни коридори.
В Черно море рискът се разширява към райони край държави от НАТО, включително България и Румъния. В Близкия изток напрежението около Ормузкия проток застрашава един от най-важните маршрути за световните енергийни доставки.
И в двата случая последиците зависят не само от броя на ударите, но и от това доколко корабособствениците, застрахователите и държавите смятат маршрутите за безопасни.
За България въпросът вече не е само как войната в Украйна се развива на бойното поле. На дневен ред е и как да бъдат защитени морската безопасност, търговските връзки и критичната инфраструктура в регион, в който военните рискове се променят бързо.
