Ще се превърне ли конфликтът в Близкия изток във война на изтощение|Vesti.bg

Р ешението на САЩ и Израел да атакуват Иран предизвика тежка криза, последиците от която вече се усещат по цял свят. Прогнозите на експертите не са оптимистични. Според тях, войната няма да приключи скоро, а американският президент Доналд Тръмп ще издаде заповед за мащабна наземна операция на територията на Ислямската република. Какво предстои да се случи? По темата разговаряхме с Руслан Трад – анализатор, непостоянен сътрудник в Атлантическия съвет на САЩ и съосновател на журнала De Re Militari. Ето какво заяви той за Vesti.bg:

Наближава ли краят на конфликта или кризата ще продължи да се задълбочава?

Към днешна дата прекратяването на огъня остава трудно постижимо. Администрацията на Тръмп изпрати на Техеран план от 15 точки – най-вероятно чрез Пакистан - призоваващ за 30-дневно прекъсване на боевете, демонтирането на ядрените съоръжения в Натанз, Исфахан и Фордоу, както и прехвърлянето на обогатен уран към МААЕ. Иран определи предложението като „неразумно“ и го отхвърли, представяйки вместо това свои искания. Министърът на външните работи на Ислямската република Абас Арагчи подчерта, че размяната на съобщения чрез посредници не представлява официални преговори. Междувременно генералният секретар на ООН Антонио Гутериш описа ситуацията като „конфликт извън контрол“, а анализаторите отбелязват поразителната липса на ясно дефиниран политически изход. Във военно отношение също няма сигнали за намаляване на интензивността. Така че не – краят не е предстоящ. По-вероятно е да станем свидетели на война на изтощение, прекъсвана от дипломатически ходове.

Какво ще се случи с управляващия режим в Иран?

Режимът претърпя тежък удар, но не се е сринал - и това само по себе си е показателно. Върховният лидер Али Хаменей беше убит по време на първата вълна от американско-израелски удари на 28 февруари, като Вашингтон и Тел Авив явно се надяваха, че това ще предизвика бърз разпад на системата. Това не се случи. Иранската революционна гвардия реагира бързо, като упражни натиск върху Събранието на експертите да избере Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер, което и стана на 9 март. Сега хардлайнерите в Революционната гвардия определят процеса на вземане на решения. Притеснението, изразено от много анализатори, е, че вместо да доведе до по-умерен наследник, войната може да втвърди системата, концентрирайки властта в ръцете на най-идеологически ангажираните. Смяната на режима остава много по-дългосрочно, по-скъпо и по-дестабилизиращо начинание, отколкото може да постигне една ограничена въздушна кампания.

Iran hardliners ramp up calls for a nuclear bomb, sources say https://t.co/K9WnrEjlvx https://t.co/K9WnrEjlvx
— Reuters (@Reuters) March 26, 2026

Каква е ролята на страни като Русия и Китай, които се считат за съюзници на Иран? Може ли Техеран да очаква помощ от тях?

Иранският външен министър публично заяви, че Русия и Китай действат като „стратегически партньори по време на войната“, като посочи „доброто сътрудничество – политическо, икономическо, дори военно“. Москва наистина призна, че не е неутрална страна; руският посланик във Великобритания изрично заяви, че Кремъл подкрепя Техеран. По отношение на разузнаването, Китай помага на Иран, предоставяйки информация на бойното поле. В същото време, има значителна разлика между реториката и конкретната намеса. Засега Москва и Пекин се ограничават до публична критика към САЩ и Израел. Русия е дълбоко ангажирана в Украйна, а външнополитическите изчисления на Китай дават приоритет на икономическата стабилност и избягването на пряка конфронтация. Самият Тръмп предположи, че подкрепата на Владимир Путин за Иран може отчасти да е симетричен отговор на подкрепата на САЩ за Украйна – лост за влияние, а не ангажимент. Така че Техеран може да разчита на политическа подкрепа от Москва и Пекин в ООН, на споделяне на разузнавателна информация и на оръжия, които вече са в процес на доставка. За мен лично е интересно как ще се отразят върху способностите на Иран ударите на Израел в Каспийския район, който Иран и Русия използват активно през последните няколко години. Също така е важно да видим дали няма да има доставки на Китай до Иран през Централна Азия – нещо, което вече сме виждали. За Пекин е важно какво ще стане с военните акции на САЩ срещу петролната индустрия на Иран и особено ако има атака срещу остров Харг, където се намира основната петролна инфраструктура на Техеран.

Как може да се намери изход от настоящата криза? Кои държави биха могли да се включат като посредници?

Дипломатическата архитектура вече се формира, макар и да остава крехка. Пакистан се очертава като особено активен посредник, като Исламабад изрази готовност да бъде домакин на преки преговори, а според някои информации Египет, Пакистан и Турция настояват за провеждането на мирна среща на върха. Оман, който исторически служи като задкулисен канал между Вашингтон и Техеран, изрази предпазлив оптимизъм в ранните етапи на преговорите. Основните спорни точки са структурни: САЩ изискват окончателно и проверимо прекратяване на ядрената програма на Иран, без клаузи за изтичане на краен срок, докато Иран настоява, че има право да разработва подобни технологии и изисква пълна отмяна на санкциите. Всяко работещо решение почти със сигурност ще изисква гаранции за сигурността на Ислямската република – не само ядрено споразумение, но и по-широка рамка, която да отговори на фундаменталния страх на режима да не се превърне в следващата мишена за насилствено сваляне от власт. Това е изключително трудна задача, имайки предвид настоящите позиции. Но както отбелязват някои анализатори, Израел и САЩ започват да отчитат значителните разходи за един продължителен конфликт и именно тази преоценка може в крайна сметка да даде тласък на дипломацията.

Какви са прогнозите ви за следващите 1 - 2 години? Пред какви опасности е изправен районът на Близкия изток?

Краткосрочната опасност е разрастването на конфликта. Ответните удари на Иран бяха насочени към всички шест държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, което е исторически прецедент. Те засегнаха енергийната инфраструктура, граждански летища и редица населени райони. Това нарушава досегашното спокойно предположение за сигурността в целия Персийски залив: а именно, че конфликтът ще остане ограничен. Дейността на хутите в Йемен и милициите, подкрепящи Иран в Ирак, остават активни фактори за по-нататъшна ескалация. Енергийният аспект може да се разрасне бързо – всяко продължително прекъсване на движението през Ормузкия проток би предизвикало още по-голям шок на световните петролни пазари и ще засегне икономики далеч извън региона. В средносрочен план, дори ако в крайна сметка бъде постигнато примирие, оцеляването на един закален, доминиран от Революционната гвардия режим гарантира, че Иран ще се опита да възстанови своите увредени ядрени и ракетни способности веднага щом ситуацията се нормализира. Сценарият, който според повечето анализатори е най-вероятен, не е ясен изход – смяна на режима или траен мир – а по-скоро замразен конфликт, който периодично се възпламенява, разцепен Иран, който се превръща в източник на регионална нестабилност или опит за ядрена ескалация под прикритието на хаоса. Нито един от тези сценарии не е успокоителен, а регионът в момента разполага с много малък институционален капацитет, за да понесе още един сериозен шок.

Още от автора: