П реди двадесет години, точно през тази седмица, президентът Джордж У. Буш влезе в Източното крило на Белия дом на следващия ден след поражението на неговата партия на междинните избори - „разгром“, както самият той го нарече, три години след началото на войната в Ирак и пет след тази в Афганистан - и обяви оттеглянето на Доналд Ръмсфелд от Пентагона.
Президентът Доналд Тръмп току-що претърпя свой собствен мощен разгром, най-вече заради своите Близкизточни авантюри в Иран, които се върнаха като бумеранг под формата на болезнен скок в цените на енергията за и без това притиснатите от финансови затруднения американци, пише в свой анализ Newsweek.
Тръмп отказва да уволни Пийт Хегсет, Конгресът се готви за импийчмънт
От вторник вечерта насам се съобщава, че президентът пита съветници дали изправеният пред проблеми негов министър на отбраната Пийт Хегсет трябва да остане на поста си.
Все пак, когато Тръмп беше запитан за смяната на Хегсет, който ръководи военната стратегия във все още нерешения конфликт с Иран, той избегна въпроса: „Не, мисля, че той върши много добра работа“.
Това изглежда като инат, може би дори като лоялност. Но вицепрезидентът Джей Ди Ванс обвини за поражението директно войната в Иран. По собствените признания на Тръмп, Хегсет е първият съветник, който се е „изказал смело“ и е призовал за тази война. „Да го направим“, припомни си президентът думите му от март.
Междинните избори със сигурност дадоха на Тръмп сериозен повод да освободи Хегсет и да се опита да прехвърли част от вината за Иран върху своя главнокомандващ. Но Хегсет е уникален характер за Пентагона. И той може би остава по-скоро полезен за Тръмп, отколкото бреме.
„Ти каза: „Хайде да го направим“ – Тръмп обвини Хегсет за войната в Иран
Все пак Тръмп е президент без повече избори за печелене, изправен пред Конгрес с нови правомощия да казва „не“. Има ли той голяма нужда от по-конвенционален министър на отбраната, който да гради мир на Капитолийския хълм? Или от ентусиазиран бунтар, който надеждно казва „да“?
По тази тясна и смущаваща логика, загубата на Конгреса може да е направила Хегсет по-ценен за Тръмп, а не обратното.
Тази логика има скорошен прецедент, макар и такъв, който Буш не последва. Броени дни преди вота през 2006 г. вицепрезидентът Дик Чейни обеща да продължи напред в Ирак независимо от резултата: „Ние не се кандидатираме за заемане на пост“. Буш въпреки това смени министъра на отбраната, пише Newsweek..
Две десетилетия по-късно ролите се размениха. Сега вицепрезидентът - който може отново да се изправи пред избирателите, ако амбициите му за 2028 г. не са станали жертва на Иран - пресмята политическата цена на войната, докато президентът, който няма това ограничение, настоява, че отново би постъпил по същия начин.
Новата аритметика в Конгреса сочи в същата посока. Демократите ще контролират комисиите, призовките и в голяма степен финансирането. Тръмп казва, че ще работи с тях, но ще налага вето на това, на което се противопоставя.
Защо Хегсет води съпругата си в Пентагона на тайни срещи
Това, което остава изцяло на Тръмп, е президентско правомощие, което за Конгреса винаги е било сред най-трудните за ограничаване: командването на армията. Дори докато рекламираше възможно споразумение с Техеран, Тръмп каза в понеделник, че американските сили могат да ударят иранската планина Пикакс „в рамките на един час“.
За такъв тип президентство, където Тръмп е готов да използва американската мощ агресивно и едностранно, досието на Хегсет се чете по различен начин.
Хегсет беше част от основната група в Белия дом, която работи месеци наред по Венецуела преди дръзкия и зашеметяващ улавяне на Николас Мадуро през януари, въпреки че операцията беше основно дело на спецчастите „Делта Форс“ и ЦРУ.
По-показателно е как по-късно Хегсет дефинира целта на своето министерство: изпълнение на думата на президента, така че светът да разбере, че „когато президентът Тръмп говори, той има предвид точно това“. Хегсет е искрен вярващ във веригата на командване. Той изпълнява заповеди.
Действително, Хегсет каза за акцията във Венецуела, че „никоя друга страна не би могла да координира това, никой друг президент не би имал желанието да оправомощи тези воини по този начин“. И може би никой друг министър на отбраната не би се съгласил.
Министърът на войната на САЩ: Тръмп има търпение за Иран, но армията ни е готова
Ако Тръмп има още грандиозни планове като операцията срещу Мадуро - а той има незавършена работа поне в комунистическа Куба - тогава ще има нужда от хора около себе си, които са готови да кажат „да“ на смелите и дръзки идеи.
Именно този инстинкт на Хегсет обяснява неговата устойчивост в Пентагона. Позицията му пред Тръмп се основава на лоялност и изпълнение на желанията на президента, а не на тяхното подлагане под съмнение. Междувременно Хегсет прочисти инакомислещите в Пентагона и затегна хватката си, пише в своя анализ Newsweek..
Но няма бягство от реалността. Войната в Иран, за която Тръмп първоначално очакваше да продължи четири или пет седмици, вече навлиза в своя девети месец, с 23-ма загинали американски военнослужещи и над 850 ранени. САЩ изчерпват запасите си от боеприпаси все повече.
Има съобщения за служители, които се съмняват, че Хегсет е бил напълно искрен с Тръмп относно ограниченията на кампанията. Най-важното задължение на един министър на отбраната е да каже на президента какви са границите на военната сила. Министър, който не може да каже „не“, е причината президентите да се оказват във безкрайни войни.
САЩ за Иран: Повече бомби, по-големи бомби, повече цели
Пентагонът се нуждае и от Конгреса. Републиканският сенатор Том Тилис предупреди в изборната нощ,телно че обтегнатите отношения на Хегсет с законодателите вече подкопават военния бюджет от 1,5 трилиона долара. Той е изправен пред „равносметка“, каза Тилис пред CBS News.
Има много демократи - и поне един републиканец в лицето на напускащия и критичен към Тръмп конгресмен Томас Маси - които се подготвят да задействат процедура по импийчмънт срещу Хегсет заради действията му в Пентагона.
Дали Тръмп наистина иска министър на отбраната, чието време е погълнато от борба срещу опит за импийчмънт?
За него съществува и по-чист изход - или Хегсет да „падне върху меча си“ по начина на победения воин, или да бъде принуден да го направи, ако не иска сам. Негов наследник все още би могъл да бъде потвърден преди новия Конгрес през януари.
Това е пътят на Буш. През 2006 г. напускащият Сенат потвърди Робърт Гейтс в рамките на един месец след изборите.
Освен това Хегсет има опции да остане в политиката. Кандидатура за 2028 г. е изключена. Но Тръмп предполага, че Хегсет би бил „много популярен“ като сенатор от Тенеси, където се разкрива свободно място, тъй като настоящият сенатор Марша Блекбърн го освобождава, за да стане губернатор.
Дали Хегсет е добър за Пентагона и дали е полезен за Тръмп са два различни въпроса. През януари демократите получават властта да казват на Тръмп „не“. Но това може да се окаже най-добрата причина Тръмп да запази човека, който е най-малко вероятен да направи това, завършва анализът на Newsweek.
