В началото на юли в турската столица Анкара ще се състои среща на върха на НАТО. Събитието се очаква с голям интерес, тъй като според мнозина може да се окаже повратен момент в историята на Алианса. Един от най-често задаваните въпроси е дали организацията вече не се подготвя за бъдеще, в което САЩ не са част от нея. Основателни ли са подобни прогнози? И дали НАТО може да оцелее, ако Вашингтон действително оттегли своята подкрепа?
(Във видеото: САЩ изпращат 5000 американски войници в Полша)
An alternative to NATO requires more than acquiring weapons—it means creating a structure under which Europeans would fight https://t.co/DSKH3OvH9o
— The Economist (@TheEconomist) May 24, 2026
- Огромни предизвикателства
През последните няколко седмици администрацията на американския президент Доналд Тръмп взе няколко решения, които бяха възприети в редица европейски столици като акт на отмъщение срещу нежеланието на съюзниците от НАТО да подкрепят ударите на САЩ и Израел по Иран. Сред въпросните ходове са изтеглянето на 5000 войници от Германия, отказът от разполагането на 4000 военни в Полша, както и дискусиите за евентуалното „замразяване“ на членството на Испания в Алианса. Европа вече не е сигурна какви са стратегическите цели на Вашингтон. Все повече държави от НАТО осъзнават, че не могат да разчитат на САЩ за своята сигурност и по тази причина трябва да се нагърбят с изпълнението на значително по-голям брой задачи.
Междувременно, визията на самия Тръмп относно бъдещето на организацията започва да се изяснява. На срещата на министрите на отбраната, състояла се през февруари тази година, САЩ представиха концепцията си за т. нар. „НАТО 3.0“. Тя предвижда отговорностите на страните от ЕС да се увеличат, докато Вашингтон ще се фокусира върху конкуренцията си с Пекин, оставяйки своите ангаименти кък европейската сигурност на заден план. Показателните са публикациите в някои медии, според които Белият дом настоява в срещата на върха през юли да не участва както Украйна, така и Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия – страни, които не членуват в Алианса, но са сред най-важните му партньори.
От гледна точка на САЩ, НАТО вече не е влиятелна политическа общност и стожер на либералния международен ред. Все по-очевидно е, че Тръмп смята организацията за военен съюз, стойността на който зависи от способността на европейските държави едновременно да бъдат по-самостоятелни и да водят политика, която се съобразява с интересите на Вашингтон. Казано по друг начин – САЩ не настояват от своите съюзници просто да харчат повече за отбрана. Те ги призовават да полагат значително по-големи усилия, но без да разчитат на американската подкрепа. Експертите коментират, че има още по-сериозен проблем – ерозията на доверието в НАТО и споделените стратегически интереси, които са от ключово значение за функционирането на Алианса. В резултат на всичко това, днес ставаме свидетели на едно постепенно „европеизиране“ на организацията – процес, който се случва по принуда, без да има яснота какъв ще бъде крайният резултат.
European officials have hoped that when it comes to NATO, they could buy Trump’s favor and some stability. Now they are finding how unpredictable U.S. military decisions can be. https://t.co/AdArmO2goO
— The Wall Street Journal (@WSJ) May 22, 2026
- „Европеизирането“ на НАТО
Каквото и да предстои да се случи, едно нещо изглежда безспорно – нито една европейска държава няма да замести САЩ като лидер на Алианса. Причината е, че никой не разполага с необходимите ресурси, както и с политическата легитимност да поеме тази роля. Анализаторите прогнозират, че с ръководенето на НАТО ще се заемат онези страни, които са способни да действат единно, като най-често се споменават Великобритания, Франция и Германия (към тази група някои добавят Италия и Полша). Трябва да се отбележи, че това не бива да се разглежда като алтернатива на Алианса, а като механизъм, чрез който ще се гарантира водещата роля на европейските държави.
В същото време, „европеизирането“ на НАТО изобщо не означава, че ще бъде по-лесно да се постигат консенсуси по важните въпроси. От дълги години организацията изпитва трудности с различните гледни точки, които имат държавите членки, породени от заплахите, пред които са изправени, регионалните им приоритети и техните стратегически цели. С отслабането на американското лидерство, тези различия най-вероятно ще се задълбочат. В такъв случай, Алиансът най-вероятно ще се фокусира върху колективната отбрана и възпирането на руската агресия, както и стабилизирането на ситуацията в Украйна. След края на Студената война, ролята на НАТО се разшири и обхвана теми като управлението на кризи, борбата с тероризма, както и оказването на подкрепа на държави, засегнати от ожесточени конфликти. Някои страни членки настояват въпросните функции да останат приоритетни – особено тези, разположени по южния фланг на организацията. За тях, нестабилността в Северна Африка и Близкия изток, разрастващото се вличние на някои екстремистки групировки, както и миграционният натиск са проблеми, които не бива да бъдат игнорирани заради факта, че действията на Москва в момента са в центъра на вниманието.
С оглед на всичко това, партньорството на Алианса със страни като Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия придобива все по-голямо значение. Анализаторите подчертават, че това „ново НАТО“ ще бъде изправено пред огромни предизвикателства – включително различните визии за бъдещето на организацията и трансатлантическото партньорство, несигурните политически ангажименти, както и многобройните стратегически въпроси, на които все още никой не може да даде категоричен отговор. Европа ще трябва да гарантира сама своята сигурност, но големият проблем е, че липсва консенсус относно начина, по който това ще се случи. Днес, все повече хора се питат дали НАТО ще оцелее? Алиансът най-вероятно ще продължи да съществува, но е трудно да се прогнозира доколко той ще остане надежден и влиятелен. Най-вероятните сценарии са два: или да се формира по-тесен пакт с основна цел защитата на Стария континент, или да се създаде организация, която се стреми да поддържа добри отношения с партньорите си в различни части на света и е способна да предотвратява кризите, застрашаващи европейската стабилност.
Още от автора:
Наближава ли краят на партньорството между ЕС и САЩ
Много шум за нищо – какво постигна Тръмп в Китай
Колко строга е цензурата в Китай
Държавите, в които водата е по-ценна от златото
Шест години по-късно: Между фактите и лъжите за пандемията от COVID-19
В сянката на Иран – нестихващият конфликт между Пакистан и Афганистан
Ще се превърне ли конфликтът в Близкия изток във война на изтощение
Време за промяна или запазване на статуквото – в каква посока ще поеме Унгария
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
