П рез последните няколко дни ситуацията в района на Корейския полуостров стана обект на редица коментари. Опасенията, че напрежението може да ескалира, нараснаха значително след решението на Северна Корея да изстреля най-малко десет балистични ракети към Японско море. Това се случи броени дни, след като американският президент Доналд Тръмп нареди на Пентагона да ограничи мащаба на съвместните военни учения с Южна Корея. Той също така отбеляза, че се „разбира добре“ със севернокорейския лидер Ким Чен-ун и възнамерява отново да се срещне с него. Темата коментира и Ким Йо-джон, сестрата на Ким Чен-ун. Тя заяви, че намаляването на ученията „дори не заслужава коментар“ и не променя техния „провокативен и агресивен“ характер. На фона на всички тези събития, разпалени дебати предизвиква и темата за сътрудничеството между Пхенян и Москва.
The sister of North Korean leader Kim Jong Un said the cuts to America's joint military exercises with South Korea were ‘not even worth commenting on’, as she cast doubt on the US president’s claim over communication between Pyongyang and Washington. https://t.co/0leCF6pFkf pic.twitter.com/ZQSs1td5tN
— Financial Times (@FT) August 20, 2026
Задълбочаващо се партньорство
Украинският президент Володимир Зеленски наскоро заяви, че Северна Корея възнамерява да подкрепи руската армия с около 50 000 военнослужещи. Думите му предизвикаха вълна от коментари и разтревожиха властите в Сеул. От Южнокорейското външно министерство подчертаха, че военното сътрудничество между Пхенян и Кремъл крие много опасности и представлява нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН. Експертите на свой ред подчертават, че евентуалното изпращане на нови севернокорейски сили би било продължение на една ясно очертана тенденция. Пхенян и Москва сключиха пакт за взаимна отбрана през юни 2024 г., а само няколко месеца по-късно в Русия пристигнаха около 15 000 севернокорейци. Сред тях имаше строителни работници, логистичен персонал, инженери, както и пехотинци, включително около 1500 военнослужещи от специалните части.
От гледна точка на Северна Корея, ползите от това партньорство са безспорни. До този момент нейни военнослужещи не са участвали в сражения на територията на Украйна. Въпреки това, те вече натрупаха реален боен опит в руската Курска област, където украинската армия проведе трансгранична операция през 2024 г. Освен това, севернокорейски ракети се използват за нанасяне на удари по различни цели, като Пхенян получава достъп до руските военни технологии. Още по-значим може да се окаже икономическият ефект. След продължителен застой, севернокорейската икономика отбеляза ръст от 3,5% през миналата година. Освен директните приходи, свързани с оказваната на Москва военна помощ, сътрудничеството осигурява на Пхенян горива, храни и техническа помощ, както и отсрочване на плащания по стари задължения. По този начин, между двете държави се оформя своеобразен затворен цикъл. Северна Корея предоставя боеприпаси и жива сила, които Русия използва във войната в Украйна. В замяна Москва снабдява Пхенян с ресурси и технологии, а режимът на Ким Чен-ун може да използва придобитото за засилване на натиска върху Южна Корея.
Hours after Pres. Trump said he expects to hold new talks with Kim Jong Un, South Korea and Japan said several short-range missiles were launched by the North. https://t.co/mDpttZR0pl
— CBS News (@CBSNews) August 20, 2026
Променящият се баланс на силите
Един от най-важните въпроси е какъв опит натрупват севернокорейските военни на бойното поле. Пхенян не е водил голям конвенционален конфликт от Корейската война в началото на 50-те години на миналия век. Сега, обаче, севернокорейската армия е пряк участник в съвременна война, в която се използват технологии и тактики, различаващи се значително от тези отпреди седем десетилетия. Военните нанасят прецизни артилерийски удари и изпълняват различни мисии, включително такива с дронове. За Пхенян това представлява безценна възможност да анализира ефективността на оръжейните си системи в реални бойни условия, а не единствено по време на учения. Анализатори на свой ред предупреждават, че последиците могат да бъдат сериозни и в крайна сметка да доведат до промяна в баланса на силите на Корейския полуостров.
На този фон, Киев и някои от неговите съюзници призовават Южна Корея да увеличи подкрепата си за Украйна. В азиатската страна, обаче, това е повече от деликатен въпрос, тъй като голяма част от обществото и политическите сили са против предоставянето на военна помощ. На тази позиция е и президентът Ли Дже-мьон, като неговата външна политика е концентрирана преди всичко върху Корейския полуостров. На 15 август той отново призова за диалог със Северна Корея с цел постигане на мирно съвместно съществуване. Паралелно с това Сеул се опитва да подобри готовността си да отговори на новите заплахи, идващи от север. Ежегодните военни учения, провеждани съвместно със САЩ, постепенно променят своя характер. Освен традиционните маневри и въздушни операции, те вече включват и използването на дронове, кибератаки и заглушаване на GPS сигнали – дейности, които заемат все по-важно място в съвременните конфликти.
President Donald Trump said he plans to meet with Kim Jong Un of North Korea later this year as the president signaled plans to revive his first-term push for the North Korean leader to abandon his country's nuclear weapons program.
— USA TODAY (@USATODAY) August 19, 2026
Trump in recent days has touted his… pic.twitter.com/xztrE8FJSB
Ролята на САЩ
Южна Корея е изправена и пред още един стратегически проблем – отношенията ѝ със САЩ. Сеул не желае да се включи в конфликта в Украйна, но също така категорично отхвърля и всички предложения да се присъедини към американските военни действия срещу Иран. Подобно на други съюзници на Белия дом, Южна Корея може да бъде подложена на сериозен натиск заради своята позиция. Показателна е публикацията на Доналд Тръмп в социалните мрежи от 16 август, в която държавният глава отбеляза, че Вашингтон ще „намали значително“ съвместните си военни учения със Сеул. Като причини той посочи отказа на Южна Корея да се включи във войната срещу Ислямската република, както и „много добрите“ си отношения със севернокорейския лидер Ким Чен-ун. В същото време, конфликтът с Иран поставя под натиск и американските оръжейни запаси. Според публикации от началото на август, САЩ са използвали „на практика всички“ свои ракети с голям обсег на действие, способни да нанасят прецизни удари.
По-рано тази година, в разгара на военните действия срещу Иран, Вашингтон и Сеул обсъдиха възможността част от американските системи за противоракетна отбрана „Пейтриът“, разположени в Южна Корея, да бъдат прехвърлени в Близкия изток. Това поставя азиатската страна пред въпроса доколко тя може да разчита на помощта на САЩ в случай, че избухне конфликт между нея и Пхенян. Що се отнася до допълнителните 50 000 севернокорейски военнослужещи, за които говори Зеленски, все още не е ясно дали те действително ще бъдат изпратени в Русия. От гледна точка на Сеул, друг детайл от цялостната картина е далеч по-важен. В резултат на продължаващата война в Украйна, Северна Корея получава не само финансови и материални ресурси, но и нещо, което трудно може да бъде придобито чрез учения – практически опит. Това означава, че ако иска да гарантира собствената си сигурност, Южна Корея е длъжна да преосмисли своята дългосрочна стратегия. Страната трябва да бъде готова да даде отговор на заплахите, идващи от една потенциално по-добре въоръжена и по-опитна Северна Корея – и то без да може да разчита на безпрекословната подкрепа на своя най-важен партньор САЩ.
Още от автора:
Между пропагандата и фактите – какво знаем за руските тролове
Влошават ли се отношенията между САЩ и Израел
Страните, в които религията и политиката са неразривно свързани
Превръща ли се Беларус в ябълката на раздора между САЩ и ЕС
Технологиите, които променят политиката
Най-скъпите проекти, изоставени от своите създатели
Между суеверията и фактите – какво знаем за литоболията
Превратите, които промениха света
Факти и лъжи за биолабораториите в Украйна
Избори в разгара на политическа криза – накъде ще поеме Косово
Какво ще се случи с НАТО, ако САЩ напуснат организацията
Наближава ли краят на партньорството между ЕС и САЩ
Много шум за нищо – какво постигна Тръмп в Китай
Колко строга е цензурата в Китай
Държавите, в които водата е по-ценна от златото
Шест години по-късно: Между фактите и лъжите за пандемията от COVID-19
В сянката на Иран – нестихващият конфликт между Пакистан и Афганистан
Ще се превърне ли конфликтът в Близкия изток във война на изтощение
Време за промяна или запазване на статуквото – в каква посока ще поеме Унгария
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
