„Разнообразни интердисциплинарни проучвания ще бъдат направени и в България, и в чужбина, на кости, тленни останки, от цар Самуил и от неговото семейство, от екипа от учени с ръководител проф. Людмил Вагалински. В този екип са също доц. Виктория Русева и докторантът Доника Йорданова", каза днес за БТА проф. Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.
Той уточни, че предстои интердисциплинарна работа за семейството на цар Самуил.
Проф. Вагалински e убеден, че това са останките на цар Самуил
„На 3 октомври пренесохме в България три ковчега от Гърция. Първият от тях е на цар Самуил и това е по-големият ковчег. В него царят е в целия си ръст - по гръб, а костите му са подредени в анатомичен ред. Това го направихме с екипа, в който съм аз, доц. Виктория Русева и докторантът Доника Йорданова", обясни проф. Вагалински.
„В другите два ковчега се съдържат останките на хора, на индивиди, от семейството на цар Самуил. Предстои да изследваме внимателно и интердисциплинарно родствената връзка на тези хора помежду им. Трябва да се изследва дали става въпрос за Гаврил Радомир, който е синът на цар Самуил, и за Иван Владислав, който е племенник на Самуил", каза археологът.
Историк: Няма ДНК доказателство, че останките са на цар Самуил
„Тези изследвания, които ще бъдат направени, са интердисциплинарни и не са само ДНК анализи. Говорим за химически анализ, изотопни и други изследвания ще се направят, за да разберем колкото може повече за тези хора. За Самуил бяха вече направени два анализа - интердисциплинарни, а не само физическа антропология, която сега беше основният ни акцент. Това е дълга процедура, свързана е с много детайли, не са само костите, а има и много други детайли. Сегашното ни посещение в Гърция беше свързано с подготовката за пренасянето на тленните останки на цар Самуил", каза проф. Людмил Вагалински.
Нови резултати и данни от изследването на костите на цар Самуил и на неговото семейство ще бъдат представени на 8 октомври от 10:00 часа на пресконференция в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в София. Обществото се вълнува от темата за цар Самуил и сме длъжни да го информираме за всичко, свързано с него, каза проф. Людмил Вагалински
Проф. Людмил Вагалински беше преди дни в Солун с екипа, който работи по подготовката за пренасянето на тленните останки на цар Самуил в България.
Той каза, че има още много изследвания, които трябва да бъдат направени. „Но на всеки един етап, в който имаме информация, трябва да я споделяме с обществото у нас. Хората трябва да бъдат информирани и това е наше задължение като учени“, обясни днес проф. Вагалински.
Проф. Людмил Вагалински съобщи, че ще участва в пресконференцията в Националния пресклуб на БТА на 8 октомври. Заедно с него ще бъдат и доц. Виктория Русева и докторантът Доника Йордановаот екипа, които са били в Солун. В пресконференцията ще участва и доц. Христо Попов - директор на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, допълни проф. Вагалински.
В събота, 3 октомври, той разказа пред БТА в Солун какво са направили българските учени по подготовката за пренасянето на тленните останки на цар Самуил. Тогава проф. Вагалински каза, че в работата са участвали археолози и двама физически антрополози. Проф. Вагалински отбеляза приноса на българското правителство и на дипломатическото представителство на страната ни в Гърция - на посланика на България Валентин Порязов и на консула в Солун Антон Марков, както и на министъра на културата Евтим Милошев, и на неговия заместник Пламен Славов.
Проф. Вагалински отличи и работата на физическите антрополози от Българската академия на науките - доц. Виктория Русева и докторанта Доника Йорданова. „Без такава силна воля за работа и партньорство, без добър екип, правителство, дипломати и експерти, нямаше да се получат нещата. Много съм радостен и доволен, че си свършихме добре работата“, каза тогава археологът.
В Музея на византийската култура в Солун на 3 октомври се състоя официалната церемония по предаването на тленните останки на българския цар Самуил (997–1014 г.) от Гърция на България. На церемонията присъстваха министър-председателят Румен Радев и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис. От българска страна участваха също заместник министър-председателят Иво Христов, министърът на културата Евтим Милошев и представители на академичната общност. От гръцка страна участва и министърът на културата Лина Мендони.
По силата на споразумението между София и Атина Гърция предава на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, открити през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос. България от своя страна предава на Гърция 48 църковни реликви.
България посрещна на 3 октомври тленните останки на цар Самуил (997–1014 г.), които пристигнаха от Гърция с военнотранспортния самолет „Спартан".
Ковчегът с тленните останки на цар Самуил беше поставен в специално направения саркофаг. Изработката е започнала на 25 септември по инициатива на Министерството на културата с благословението на българския патриарх Даниил. Решението за вида на саркофага е на Софийската митрополия. Саркофагът, изработен от мрамор от изконните български земи на Самуиловото царство, бе поставен в южната част на напречния кораб на базиликата „Света София - Божия премъдрост“.
Цар Самуил е български владетел от края на X и началото на XI век. Той е представител на династията на Комитопулите и е цар от 997 до 1014 г., като управлението му е свързано с продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. След битката при село Ключ на 29 юли 1014 г., при която византийският император Василий Втори пленява около 14 000 български войници и заповядва те да бъдат ослепени, Самуил умира на 6 октомври същата година.
Цар Самуил е единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени. Гробът е открит през 1969 г. от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос. Оттогава останките са съхранявани в Музея на византийската култура в Солун. През 2014 г., по повод 1000-годишнината от смъртта на Самуил, те са изложени за поклонение по молба на българската държава.
Добави ни в предпочитани източници в Google
