П акетче снаксове, подсладена напитка или полуфабрикат, готов за броени минути - ултрапреработените храни несъмнено улесняват живота в кухнята. Научен екип обаче изследва дали ограничаването им не може да направи съществена разлика и в борбата с депресията.
В пилотно клинично изпитване хора с диагноза депресия показват значително по-ниски нива на симптомите си по време на диета, бедна на ултрапреработени храни, в сравнение с периода, в който са се хранили по обичайния си начин.
Всеки от двата хранителни режима е продължил по четири седмици, което е дало възможност на изследователите да сравнят ефекта от двата модела на хранене при едни и същи участници.
Изследването, ръководено от психиатъра Няша Чагведера от Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF), обхваща 20 възрастни, които редовно са консумирали големи количества ултрапреработени храни. Средната им възраст е около 44 години, а средната продължителност на заболяването им - близо 13 години.
Как е проведено проучването?
Участниците са разделени на случаен принцип, за да започнат с един от двата хранителни режима. Едната група продължава да се храни по обичайния си начин в продължение на четири седмици, докато другата намалява ултрапреработените храни. След четири седмици двете групи разменят диетите си.
Доброволците сами са купували храната си с напътствия от изследователите, като са се съгласили да не променят приема на медикаменти, терапията, физическата си активност и съня по време на цялото изследване.
Общо 19 души завършват успешно експеримента. Оценката на консумацията на силно преработени храни спада от средно 10,10 пункта в началото на изследването до едва 1,42 пункта след спазването на диетата.
Значително подобряване на симптомите
Три отделни въпросника за оценка на депресията отчитат по-ниски стойности по време на диетата с малко ултрапреработени храни, отколкото по време на обичайния режим:
- По скалата PHQ-9: Средният резултат е 8,68 пункта при обичайния режим срещу 5,53 пункта по време на диетата. Чрез анализ, отчитащ началните симптоми и последователността на диетите, разликата между двата режима е оценена на около три пункта.
- По скалата MADRS: Средните стойности са 18,9 пункта при обичайното хранене спрямо 8,05 пункта по време на ограничението на преработените храни.
- Третата оценка за депресия, както и въпросникът за тревожност, също отчитат подобряване по време на диетичната интервенция.
Предишни наблюдателни проучвания вече свързваха високата консумация на ултрапреработени храни с повишен риск от депресия. С настоящото си изследване обаче учените проверяват какво се случва, когато хора, които вече живеят с депресия, променят хранителните си навици.
Това означава промяна на утвърдени рутини. Пакетираните храни и полуфабрикатите са изключително удобни, когато времето и енергията са ограничени, макар че не всички преработени храни попадат в категорията „ултрапреработени“.
„Ограничаването на тези храни може да бъде предизвикателство, защото те са много вкусни, евтини и леснодостъпни“, обяснява Чагведера.
Въпреки това участниците оценяват лекотата на диетата със средно 5,74 от 10, а нейната полза - с 8,42 от 10. По време на изпитването не са регистрирани никакви нежелани странични ефекти. Учените заключват, че подходът е напълно приложим и може да залегне в основата на по-мащабни проучвания.
Важни условности и ограничения
Намаляването на ултрапреработените храни естествено води и до промяна в приема на захар, мазнини или калории. Други фактори могат да бъдат добавките (консерванти, оцветители) или замърсителите, свързани с промишлената обработка. Това пилотно изследване обаче не може да установи кои точно аспекти от диетичната промяна оказват най-силно влияние.
Интересен детайл е, че симптомите са били по-ниски и по време на обичайния хранителен режим в сравнение с първоначалното състояние на участниците (например среден резултат по PHQ-9 от 12,8 в самото начало спрямо 8,68 по време на обичайната диета). Затова съобщеният ефект се отнася до разликата между двата режима, а не отдават цялото подобрение единствено на спирането на ултрапреработените храни.
Проучването има и няколко основни ограничения:
- Малък мащаб и липса на „сляп“ метод: Участниците са знаели коя диета спазват, което може да е повлияло субективно на резултатите.
- Самоотчитане: Консумацията на храна е съобщавана от самите участници, без обективно лабораторно измерване.
- Специфика на групата: Всички участници са били с наднормено тегло и поне едно метаболитно нарушение, което означава, че резултатите може да не се отнасят за всички хора с депресия.
Затова изследователите определят констатациите си като генериращи хипотеза и призовават за по-големи, заслепени проучвания, които да използват обективни показатели за приема на храна и да проучат точните биологични механизми зад тези резултати.
