Близо шест от десет българи (58%) нямат никакви заделени средства за непредвидени ситуации като загуба на работа, инцидент или заболяване. Авариен фонд имат 42%, но при мнозина от тях той е малък: 32% от хората с резерв биха изкарали с него до три месеца, а само 24% – повече от шест месеца. Така едва около един от десет българи има буфер за над половин година.
Това показват резултатите от третото национално представително проучване на социологическа агенция „Тренд“, възложено от Finance Academy и ОББ Асет Мениджмънт. То е проведено между 10 и 16 септември 2026 г. чрез пряко интервю „лице в лице“ с 1000 пълнолетни.
Българите губят потенциално 4,4 млрд. евро годишно от пасивни спестявания
За колко време стига резервът
Сред хората със заделени средства 9% смятат, че те биха им стигнали до един месец, 23% – за между един и три месеца, а 17% – за между четири и шест месеца. По 12% посочват период от 7 до 12 месеца и над година, а 27% не могат да преценят.
Разликите по образование и възраст са големи. Сред висшистите шест от десет имат резерв, докато сред най-ниско образованите делът е около три пъти по-нисък. При хората под 30 г. той е двойно по-нисък от средния.
Двама от трима не спестяват
Спестяват 30% от българите, 67% не спестяват, а 3% не могат да преценят. При хората под 30 г. делът на спестяващите е около два пъти по-нисък от средния, а при висшистите достига близо половината. Склонността към спестяване расте с дохода.
Заделяните суми са малки. Сред спестяващите 26% отделят до 5% от месечния си доход, 35% – между 6% и 10%, 21% – между 11% и 20%, 6% – между 21% и 30%, а само 2% – над 30%. Или 61% от спестяващите заделят до 10% от дохода си, а едва 8% успяват да отделят над една пета.
Защо всеки трети българин очаква парите му да свършат?
Инвестират едва 8%
Само 8% от българите инвестират, а 91% не го правят. Инвестирането е по-разпространено сред висшистите, хората с личен месечен доход над 1000 евро и тези между 30 и 60 г.
Инвестиращите влагат най-често в злато (44%) и недвижими имоти (43%), следвани от финансови активи като акции, облигации, взаимни фондове и ETF (35%), земя (14%), криптовалута (13%) и чужда валута (8%). Авторите на проучването уточняват, че заради малката база от 75 инвестиращи тези резултати са ориентировъчни.
Неинвестиращите залагат на познатото. Ако имат възможност, биха избрали недвижими имоти (38%), злато (25%) и земя (21%), докато чужда валута биха предпочели 9%, финансови активи – 8%, а криптовалута – 4%. Имотите са на първо място във всички демографски групи. 29% от неинвестиращите не биха инвестирали дори при възможност.
Нисък стандарт и надежда в повече работа
46% определят стандарта си на живот като по-скоро нисък (29%) или много нисък (17%), 49% – като среден, а едва 4% – като по-скоро висок. При хората между 60 и 70 г. около две трети оценяват стандарта си като нисък или много нисък, а при тези над 70 г. – над три четвърти.
Българите не знаят какво става с парите им за пенсия
На въпроса какво би имало най-голям положителен ефект върху стандарта им в бъдеще, 44% посочват по-високи доходи чрез допълнителна дейност, 22% – спестяването, а едва 9% – инвестирането. 25% не могат да преценят. Спестяването излиза на първо място само при хората над 70 г.
Кешът все още води
58% най-често плащат в брой, 32% – с карта, а 9% – с мобилен телефон. При хората под 40 г., висшистите и в София безкасовите плащания вече изпреварват парите в брой, докато в малките градове и селата кешът остава категорично водещ.
Сходна е картината при банкирането. 41% ползват банкови услуги най-често в офис, 32% – през мобилно приложение, 12% – чрез интернет банкиране, а 15% не ползват банкови услуги. Мобилното банкиране води при хората под 40 г. и в София. След 50 г. водещ остава банковият офис, а над 70 г. мобилното банкиране почти не се използва.
Отговорните инвестиции – непозната тема
Ако инвестират във взаимен фонд, за 38% би било важно той да влага в компании, които спазват екологични и социални стандарти (10% – много важно, 28% – по-скоро важно). За 27% това не е важно, а 35% нямат мнение. При хората над 70 г. и с основно образование делът без мнение е около и над половината.
Какво казват експертите
Иван Димитров, главен инвестиционен стратег в ОББ Асет Мениджмънт, определя данните като парадокс: дигиталните финансови услуги навлизат успешно в ежедневието, но спестяването и особено инвестирането не се развиват със същото темпо. По думите му само достъпът до технологии не стига – нужни са повече знания, увереност и дългосрочна финансова култура, за да превърнат хората свободните си средства в инструмент за финансова сигурност. Димитров отбелязва и, че финансовите инструменти вече се нареждат непосредствено след двата традиционно предпочитани актива.
Георги Захариев, управляващ партньор на Finance Academy, предупреждава, че без резерв една загуба на работа или едно заболяване са достатъчни, за да обърнат живота на цяло семейство. Той посочва, че след няколко години висока инфлация парите в брой или на депозит с почти нулева лихва купуват осезаемо по-малко, докато дългосрочните инвеститори в популярни класове активи в повечето случаи са запазили или увеличили покупателната си способност. По думите му финансовата грамотност трябва да стане масова, а не привилегия на малцина.
