Л ипсата на качествен сън отдавна се свързва с повишен риск от развиване на деменция. Ново мащабно проучване обаче отива още по-далеч, определяйки точното оптимално количество нощен сън, което може да защити мозъка ни в по-късен етап от живота.
Използвайки обобщени данни от 69 предишни изследвания, научен екип от Университета Йорк в Канада проведе статистически анализ за връзката между деменцията и три ключови фактора от ежедневието ни: физическата активност, времето, прекарано в седнало положение, и продължителността на съня.
Това са все променливи, върху които имаме пряк контрол. Анализът на данните показва, че между 7 и 8 часа сън всяка нощ е „златната среда“ за забавяне или предотвратяване на риска от деменция.
Опасностите от заседналия живот и крайностите в съня
Учените установяват също така, че продължителното застояване на стол (повече от 8 часа на ден) и липсата на достатъчно движение (по-малко от 150 минути физическа активност седмично) са свързани със значително увеличение на шансовете за развитие на заболяването.
„Редовната физическа активност, по-малкото време в седнало положение и подходящият нощен сън (7 до 8 часа) могат да се свържат с намален риск от деменция и представляват фактори, които подлежат на промяна с цел превенция или забавяне на болестта“, посочват авторите в научния си доклад.
Конкретните числа от изследването разкриват следното:
- По-малко от 7 часа сън на нощ е свързано с 18% увеличение на риска от деменция.
- Повече от 8 часа сън на нощ води до 28% увеличение на риска.
Тези заключения потвърждават предишни наблюдения, че прекалено дългият сън може да бъде също толкова вреден за здравето на мозъка, колкото и системното недоспиване.
Защо тези навици защитават мозъка?
Авторите подчертават, че тяхното обзорно изследване показва статистически зависимости, а не пряка причинно-следствена връзка. Разграничаването между причина и последица понякога е трудно - например, съществуват доказателства, че прекомерното spане може да е ранен симптом за вече започнала Алцхаймер, а не просто фактор, който я причинява.
Въпреки това комбинирането на добър сън с редовно движение и по-малко застояване оказва мощен благоприятен ефект. Макар учените да не са провеждали преки лабораторни тестове, те посочват ползите от упражненията за поддържане на активен кръвопоток в мозъка, изчистване на отпадъчните продукти от невроните и защита на свързаните органи (като сърцето).
„Взети заедно, здравословните навици на движение и почивка насърчават съдовите, невротрофичните и противовъзпалителните процеси, които поддържат мозъчното здраве“, обясняват изследователите.
Защо това проучване е толкова важно?
Тъй като към момента няма окончателно лечение за деменцията, а се очаква броят на засегнатите да продължи да нараства през следващите години, експертите търсят начини хората първично да намалят риска от разболяване. Оценките показват, че около половината от всички случаи на деменция биха могли да бъдат избегнати чрез промени в начина на живот.
Основните предимства на това изследване са:
- Огромен мащаб: Обхванати са данните на почти 4,5 милиона души.
- Ранен възрастов праг: Включени са участници от 35-годишна възраст - много по-млада група в сравнение с повечето изследвания за деменция.
- Всички анализирани проучвания са проследявали хора, които в началото не са имали деменция, за да отчетат новите случаи във времето.
Въпреки мащаба си, изследването има и своите ограничения - наличните данни варират, а едва 3 от 69-те анализирани проучвания са разглеждали подробно конкретно заседналия начин на живот. Затова учените призовават за бъдещи дългосрочни изследвания при хора в средна възраст, които да проследят промените в навиците с течение на времето.
