П рез последните години темата за т. нар. руски тролове не спира да е обект на разпалени дебати. Интересът към тях се засили след появилите се твърдения, че са се намесили в президентските избори в САЩ през 2016 г., спечелени от Доналд Тръмп. Експертите отбелязват, че тяхната дейност започва години по-рано – във време, когато сравнително малко хора извън Русия обръщат внимание на организираните кампании за влияние в социалните мрежи. Именно тогава хората, стоящи зад въпросните групи, усъвършенстват част от похватите, които впоследствие придобиват голяма популярност. Сред тях са създаването на автоматизирани профили и фалшиви самоличности, чрез които се разпространяват провокативни и разделящи послания. Целта невинаги е аудиторията да подкрепи дадена теза. В някои случаи стратегията е да се засилят вече съществуващи обществени конфликти и да се насърчи политическата поляризация. Какво всъщност се знае за руските тролове и използваните от тях методи?
"We’ve become so familiar with the idea that during the 2016 election thousands of Russian trolls," writes Richard Stengel (@stengel).
— TIME (@TIME) July 5, 2020
"I have news for you: the majority of disinformation is made right here in the USA." https://t.co/xjj5oZRcGN
Фалшиви новини или факти?
Когато става въпрос за дейността на руските тролове, най-често дебатите се насочват към темата за разпространяваните от тях фалшиви новини. Реалността, обаче, е по-нюансирана. Редица проучвания сочат, че сравнително малка част от новинарските материали, споделяни от свързани с Кремъл профили в социалните мрежи, не отговарят на истината. Експерти коментират, че в навечерието на президентските избори в САЩ през 2016 г. едва една пета от публикациите на троловете са фалшиви. Това, разбира се, не означава, че всички останали материали, разпространявани от тях, са политически неутрални. Троловете публикуват внимателно подбрани истински новини от местни медии, които подкрепят определена теза или засилват напрежението около някой деликатен въпрос. Съществуват профили, които се представят за малки и независими новинарски сайтове, използвайки имена като „Атланта Онлайн“ и „Канзас Дейли Нюз“. Изборът не е случаен: подобни източници на информация често се ползват с по-високо доверие сред аудиторията от големите национални медии.
Друг важен елемент от стратегията е, че повечето тролове не подкрепят открито дадена теза. Профили, представящи се за десни активисти, например, публикуват съдържание в подкрепа на полицията и акцентират върху престъпления, извършени от представители на малцинствата. Други, които твърдят, че са леви активисти, на свой осъждат полицейското насилие и поставят фокус върху дискриминацията и расизма. Целта е пределно ясна – да се задълбочат конфликтите между групи с различни мнения. Този подход впоследствие се използва многократно, особено след избухването на войната в Украйна. Показателно е изказване на руския президент Владимир Путин, което направи през юли миналата година. Тогава той намекна за мащаба на информационната война, отбелязвайки, че „в народните кибердружини вече има 60 000 закалени опитни бойци“, които се „сражават“ на страната на Москва и „отстояват нашите ценности и интереси на дигиталното бойно поле“. Още в началото на 2023 г. пък теч на секретни документи от руските специални служби разкри подробности за дейността на Кремъл, свързана с разпространяване на дезинформация и послания, насочени срещу ЕС и НАТО, както и извършване на хакерски атаки.
Frmr. Russian troll Vitaly Bespalov tells @PeterAkman about the work done inside the secretive Internet Research Agency. We'll give you a glimpse inside that Russian troll farm & shed light on how misinformation is spreading here at home. Watch 'Dirty Tricks' on Saturday at 7pm pic.twitter.com/Ab2COkEyBi
— CTV W5 (@CTVW5) September 20, 2019
Разказ от първо лице
Зад разпространяването на пропагандните послания често стоят хора, за които тази дейност е професия. Журналистът Виталий Беспалов описва как през 2014 г. попада на обява за „създател на съдържание“, публикувана от неназована компания. Описанието на позицията е неясно, но възнаграждението е сравнително високо – около 45 000 рубли месечно, което се равнява на приблизително 700 долара по тогавашния курс. Основното изискване, по думите му, е кандидатът да може да пише. Едва след като започва работа, Беспалов разбира, че работодателят му е т.нар. Агенция за интернет изследвания – организация, свързана с мащабни руски операции за разпространяване на пропаганда и фалшиви новини. Базирана в Санкт Петербург, тя впоследствие е закрита през 2023 г. Беспалов споделя, че нейните служители създавали множество профили в социалните мрежи, публикувайки различни материали и коментари, съответстващи на зададените от ръководството изисквания. Самият той бил натоварен със задачата да „отразява“ ситуацията в Източна Украйна. Работата му била да пренаписва статии (по около 20 на ден) за фалшиви новинарски сайтове, в които властите в Киев се описвали като „фашистка хунта“, сепаратистите – като смели бойци, борещи се за справедлива кауза, а анексирането на Кримския полуостров се представяло за „повторно обединение“. Беспалов обобщава, че за голяма част от служителите на Агенцията за интернет изследвания това не представлявало идеологическа кауза, а начин за изкарване на пари. По думите му, имало и такива, които искрено симпатизирали на Путин, но те били малцинство.
Russian trolls are using AI, including a deepfake of Vice President Kamala Harris, to try influencing public opinion ahead the US election, according to new research from Microsoft https://t.co/vLhNL8Sp5p
— Bloomberg (@business) October 23, 2024
„Руската цифрова армия“
Годината е 2024-та. Войната в Украйна е в разгара си, в държавите от ЕС ще се състоят избори за Европейски парламент, а САЩ ще определят кой ще бъде следващият им президент. Никак не е изненадващо, че активността на руските тролове по това време се засилва значително. Изтекли документи от контролиран от Кремъл пропаганден център разкриват шокиращи подробности за мащаба на кампанията. В материал на организацията Vsqare,org и Delfi Естония се отбелязва, че една от основните ѝ цели е да се подкопае доверието в европейските институции, като в същото време се окаже подкрепа на някои крайнодесни партии. Ръководител на проекта е Иля Гамбашидзе. Преди около две години Министерството на правосъдието на САЩ и ФБР разкриха, че редица високопоставени руски служители, включително Сергей Кириенко, първи заместник-ръководител на кабинета на президентската администрация, често наричан дясната ръка на Путин, са се срещали с Гамбашидзе и са обсъждали пропагандната кампания.
В изтеклите документи се посочва, че само през първите четири месеца на 2024 г. т. нар. „руска цифрова армия“ е генерирала близо 34 млн. коментара, като освен това са създадени 39 899 „единици съдържание“ в социалните медии, включително видеоклипове, графики и мемета. Поставени са и квоти за производство. В един проект, насочен към Германия и Франция, те са следните: „карикатури – 60 броя, мемета – 180 броя, коментари към статии – 400“. Разкритите документи хвърлят светлина и върху начина, по който действа руската пропаганда. В тях се съдържат подробни инструкции какви послания да се разпространяват в социалните мрежи. В един от документите пише: „Напишете коментар от 38-годишна германка, която вярва, че страната губи основния си източник на доходи: индустрия и силна икономика. Тя трябва да заяви, че е необходимо да се спре пилеенето на пари за Украйна и е в интерес на Германия да се върне към евтината руска енергия“. Друга инструкция е насочена към аудиторията в САЩ: „Напишете коментар от 38-годишна американка, която вярва, че военната помощ за Украйна и Израел трябва да бъде намалена, а Володимир Зеленски пилее парите на данъкоплатците“. Примерите са много, като целта винаги е една и съща – да се злепоставят опонентите на Кремъл, а западното общество да бъде убедено, че не Москва, а Киев носи вината за продължаващата война.
Още от автора:
Влошават ли се отношенията между САЩ и Израел
Страните, в които религията и политиката са неразривно свързани
Превръща ли се Беларус в ябълката на раздора между САЩ и ЕС
Технологиите, които променят политиката
Най-скъпите проекти, изоставени от своите създатели
Между суеверията и фактите – какво знаем за литоболията
Превратите, които промениха света
Факти и лъжи за биолабораториите в Украйна
Избори в разгара на политическа криза – накъде ще поеме Косово
Какво ще се случи с НАТО, ако САЩ напуснат организацията
Наближава ли краят на партньорството между ЕС и САЩ
Много шум за нищо – какво постигна Тръмп в Китай
Колко строга е цензурата в Китай
Държавите, в които водата е по-ценна от златото
Шест години по-късно: Между фактите и лъжите за пандемията от COVID-19
В сянката на Иран – нестихващият конфликт между Пакистан и Афганистан
Ще се превърне ли конфликтът в Близкия изток във война на изтощение
Време за промяна или запазване на статуквото – в каква посока ще поеме Унгария
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
