Застрашена ли е свободата на словото в САЩ

П редставете си, че по време на погребението на известен американски политически лидер се провежда протест, участниците в който празнуват и носят транспаранти с надписи като „Бог мрази САЩ“, „Америка е обречена“ и „Благодаря на Господ за 11 септември“. Независимо какви са вашите възгледи, най-вероятно не бихте одобрили такова поведение. Но знаете ли кой ще защити подобна демонстрация? Първата поправка към Конституцията на САЩ. В нея се отбелязва, че свободата на словото няма да бъде ограничавано по никакъв начин. Що се отнася до описаната по-горе ситуация, тя е напълно реална, макар че погребението не е на политически лидер, а на ефрейтор Матю Снайдър – американски военнослужещ, убит в Ирак. Протестът е организиран от членове на баптистката църква „Уестбъро“, според които Америка е твърде толерантна към „грешниците“, особено към представителите на ЛГБТ общността. Те твърдят, че смъртта на американски войници е „божествено възмездие“. Семейството на Снайдър заведе дело за причиняване на емоционални щети и получи обезщетение в размер на 5 млн. долара. В същото време, решение на Върховния съд от 2011 г. на практика защити действията на протестиращите, акцентирайки именно върху свободата на словото.

Днес, ситуацията е сходна. Администрацията на президента Доналд Тръмп се заканва, че ще изкорени т. нар. „реч на омразата“. В същото време, държавният глава се стреми да накаже всеки, който го критикува – като известния телевизионен водещ Джими Кимъл, който временно беше свален от ефир. Случилото се предизвика вълна от недоволство срещу Белия дом и опасения за посоката, в която се движи страната. Експертите са единодушни, че Първата поправка гарантира правото на всеки да изказва мнението си, независимо дали американците са съгласни с него или не. Както е отбелязано в споменатото решение на Върховния съд от 2011 г., тя „защитава речта, която мразим, както и речта, която одобряваме“. Американското общество, обаче, изглежда изключително разделено по много въпроси, а провеждането на нормален диалог изглежда почти невъзможно. Това повдига редица въпроси както за свободата на словото в САЩ, така и за бъдещето на демокрацията в страната.

Charlie Kirk's assassination was an attack on the U.S., Trump said at a memorial for the conservative activist on Sunday, adding that he plans to posthumously award Kirk the Presidential Medal of Freedom: "The gun was pointed at him, but the bullet was aimed at all of us."… pic.twitter.com/isj9GUdlnA
— CBS News (@CBSNews) September 22, 2025

Безпрецедентна заплаха

Съществуват някои категории изказвания, които не са защитени от конституцията на САЩ, обясняват юристи. Примери в това отношение са подбуждането към насилие и клеветите. По същия начин, поставянето на горящ кръст на двора пред нечия къща е недопустимо, тъй като такова действие е средство за всяване на страх. Що се отнася до подобни „престъпленията от омраза“, в повечето случаи те са тясно свързани с прояви на расизъм и дискриминация. Тук трябва да се отбележи, че ако някой бъде осъден, причината за това е самото деяние, а не убежденията на извършителя. Когато става въпрос за отправянето на критики към властите, обаче, ограничения на практика няма. Именно възможността да се изразява несъгласие стои в основата на Първата поправка. „Правото да се критикува правителството…е в сърцевината на това, което поправката е предназначена да защитава“, заяви преди повече от две десетилетия покойният съдия Антонин Скалия.

„Няма никакво съмнение, че самата демокрация е застрашена. Атаката срещу нея е ужасяваща, всеобхватна и безпрецедентна“, заяви за Vesti.bg Джон Уотсън, който е професор по журналистика и масови комуникации от Американския университет във Вашингтон. Според него, последиците от случващото се в момента могат да се окажат катастрофални. „Когато властите се опитват да заглушават гласовете на своите критици, това пречи на обществото да функционира правилно и да поправя грешките, които е допуснало, избирайки дадени лидери. Демокрацията е форма на управление, при която мнозинството посочва ръководителите. Свободата на словото има важна роля, тъй като чрез нея хората могат да критикуват лидерите и да оценяват тяхната работа. Когато има валидни забележки, подкрепени от факти, се избират нови ръководители, а предишните се оттеглят. За да бъде променена тази практика, някои се опитват да унищожат свободата на словото, опитвайки се да се задържат възможно най-дълго време на власт“, смята експертът.

На сходно мнение е и неговият колега от университета в Аризона Джоузеф Русомано. „В близкото минало изпаднахме в ситуация, най-често описвана с термина „култура на отмяна“ (cancel culture). При нея хора са наказвани от частни (неправителствени) лица и организации само заради това, което казват или пишат – нещо, което можем да наречем „неофициална цензура“. Напоследък, обаче, представители на властите се опитват, а и понякога успяват, да налагат цензура. Това е категорично забранено от Първата поправка на Конституцията на САЩ. Тя отхвърля всяка евентуална намеса на правителството в комуникационния процес. Това важи дори в онези случаи, в които властите не харесват или не одобряват конкретни твърдения или мнения. Цялата идея на Първата поправка е да позволи на всички анализи, на всички мнения да се превърнат в нещо като „пазар на идеи“, за да бъдат оценени от хората“, подчертава проф. Русомано.

Jimmy Kimmel's return draws record ratings despite limited showing https://t.co/9DNCMvfcEf
— BBC News (UK) (@BBCNews) September 25, 2025

Свалянето от ефир на Джими Кимъл

Първата поправка на практика забранява на федералното правителство да предприема действия за ограничаване на свободата на словото – като, например, да предотврати публикуването на материали, критични към него. Пример в това отношение е решението на Върховния съд да разреши публикуването на документи, свързани с войната във Виетнам, по време на конфликта – независимо колко негативни са политическите последици от това. По подобен начин, през последните месеци няколко съдилища се позоваха на Първата поправка, отхвърляйки опитите на президентската администрация да ограничи дейността на някои адвокатски кантори и да ореже финансирането на Харвардския университет. Наскоро съд във Флорида пък не одобри иск на Тръмп за обезщетение в размер на 15 млрд. долара в рамките на дело срещу вестник „Ню Йорк Таймс“ за „нанесени щети“ на инвестициите и репутацията на държавния глава.

Въпреки това, все повече хора се страхуват да критикуват открито Белия дом. „Мащабът, в който се случва всичко това, е стряскащ, опонентите на президентската администрация са подложени на атаки навсякъде – в университетите, медиите и социалните мрежи“, смята проф. Уотсън. Показателно е случилото се с Джими Кимъл. Ръководството на телевизия ABC реши да го свали ефир заради коментари, направени от него след убийството на консервативния активист Чарли Кърк. Малко по-рано, председателят на Федералната комисия по комуникациите Брендън Кар даде интервю, в което спомена за разговора си с представители на компанията „Дисни“ относно думите на Кимъл. „Можем да го направим по лесния или по трудния начин“, отбеляза тогава Кар. Думите му възмутиха голяма част от жителите на САЩ. „Впоследствие, излъчването на въпросното предаване беше подновено, но по-важното е, че станахме свидетели на опасен и незаконен прецедент. Напълно обяснимо, много хора са силно обезпокоени. Нека не забравяме, че малко по-рано друга американска телевизионна компания обяви предстоящото спиране на подобно предаване (става въпрос за шоуто, водено от Стивън Колбер по CBS). Има немалко доказателства, че това решение е взето в резултат на натиск, оказан от страна на федералното правителство“, обобщава проф. Русомано.

Отправянето на остри критики срещу политическите си опоненти и постоянните обвинения, че журналистите разпространяват „фалшиви новини“, са важна част от стратегията на Тръмп. Именно това е и една от причините, поради които той успя да спечели миналогодишните президентски избори. Подобни изказвания не само мобилизират поддръжниците му и поставят медиите под сериозен натиск – те вече са неделима част от политическия живот в САЩ. Все още не е изминала и една година от втория мандат на Тръмп, а опасенията, че администрацията му ще продължи да потъпква свободата на словото, се засилват. За съжаление, предвид ескалиращото напрежение и задълбочаващото се разделение в американското общество, към настоящия момент изглежда, че тази мрачна прогноза е на път да се сбъдне.

Още от автора:

Съдбовният избор на Молдова

Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят

Дългата история на политическото насилие в САЩ

След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна

Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО

Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната

Мрачната история на бананите

Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски

Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната

Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо

Непознатата история на неандерталците