Ф илмовата икона Брижит Бардо ще бъде погребана в гробището на родния си град Сен Тропе, съобщи в понеделник официален представител, докато Франция търси начин как да отдаде почит на културна легенда, която в по-късните си години защитаваше крайнодесни възгледи, пише сайтът france24.com.
Бардо, която почина в неделя на 91-годишна възраст след десетилетия активна дейност в защита на правата на животните, беше заявявала, че иска да бъде погребана в градината си, с обикновен дървен кръст на гроба – като тези на домашните ѝ любимци.
„Предпочитам да съм там, отколкото в гробището на Сен Тропе, където тълпа идиоти може да повреди гробовете на родителите и бабите и дядовците ми“, каза тя пред вестник Le Monde през 2018 г.
Въпреки това служител на общината в Сен Тропе заяви, че планът е тя да бъде положена в крайморското гробище на града, без да посочи дата за погребението.
Бардо добива световна слава в началото на двайсетте си години с филма от 1956 г. „И Бог създаде жената“, след което участва в около 50 филма, но през 1973 г. се отказва от киното, за да се посвети изцяло на каузата за защита на животните.
Антиимиграционните ѝ възгледи и подкрепата ѝ за крайната десница обаче предизвикваха сериозни противоречия. Бардо е осъждана пет пъти за реч на омразата – предимно за изказвания срещу мюсюлмани, но също и за думи по адрес на жителите на френския остров Реюнион, които тя нарича „диваци“.
Тя е починала преди зазоряване в неделя сутринта, в присъствието на четвъртия си съпруг Бернар д’Ормал – бивш съветник на крайната десница. „Тя прошепна дума на любов към него… и си отиде“, каза пред телевизия BFM Бруно Жаклен, представител на нейната фондация за защита на животните.
„Цинизъм“
Десни политици засипаха филмовата звезда с възторжени почести, докато левицата беше по-сдържана заради расистките ѝ изказвания в по-късните години. Президентът Еманюел Макрон, центрист, определи актрисата като „легенда“ на киното на XX в., която „олицетворяваше живота на свободата“.
Трикратната кандидатка за президент Марин льо Пен, чиято крайнодясна партия „Национален сбор“ е във възход в социологическите проучвания, я нарече „невероятно френска: свободна, неукротима, цялостна“. Бардо подкрепи Льо Пен на президентските избори през 2012 и 2017 г., като я определи като съвременна „Жана д’Арк“, която се надяваше да „спаси“ Франция.
Консервативният политик Ерик Чиоти призова за национално сбогуване, подобно на това за френската рок легенда Джони Холидей през 2018 г., и стартира онлайн петиция, събрала над 9000 подписа до понеделник следобед.
Лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор обаче се обяви против, заявявайки, че подобни публични почести са за хора, оказали „изключителни заслуги към нацията“. „Брижит Бардо беше емблематична актриса на Новата вълна. Тя бе сияйна и остави трайна следа във френското кино“, каза той. „Но тя също така се отрече от републиканските ценности и беше многократно осъждана за расизъм“, добави Фор.
Лидерът на Комунистическата партия Фабиен Русел заяви, че поне всички могат да се съгласят, че тя е направила френското кино „известно по целия свят“. По-критична беше депутатката от „Зелените“ Сандрин Русо. „Да се трогваш от съдбата на делфините, но да оставаш безразличен към смъртта на мигранти в Средиземно море – какво ниво на цинизъм е това?“, написа тя в социалната мрежа BlueSky.
От славата към „защитата на животните“
Родена на 28 септември 1934 г. в Париж, Бардо израства в заможно традиционно католическо семейство. Омъжвана четири пъти, тя има едно дете – Никола-Жак Шарие – от втория си съпруг, актьора Жак Шарие.
След като напуска киното, Бардо се оттегля в дома си в Сен Тропе, за да се посвети на защитата на животните. Призванието ѝ се заражда, когато на снимачната площадка на последния ѝ филм „Поучителната и радостна история на Колинo“ среща коза. За да я спаси от убиване, тя я купува и я настанява в хотелската си стая. „Славата ми даде известност, а тази известност ми позволява да защитавам животните – единствената кауза, която наистина има значение за мен“.
