Е вропейският парламент (ЕП) ще гласува резолюция, с която призовава Сърбия да отвори архивите, свързани с войните в бивша Югославия през 90-те години, и да предостави цялата налична информация за местонахождението на индивидуални и масови гробове. Целта е да се ускори издирването на изчезналите, идентифицирането на жертвите и установяването на отговорността за извършените военни престъпления.
Фон дер Лайен: Погребението на Ратко Младич може да подкопае пътя на Сърбия към ЕС
Какво предвижда проектът на резолюцията:
- Сърбия да осигури достъп до архивите от войните през 90-те години.
- Белград да разкрие информацията за местонахождението на индивидуални и масови гробове.
- Да бъдат предприети действия срещу безнаказаността за военни престъпления.
- Да се ускори издирването и идентифицирането на останките на изчезналите.
- Да бъде приет закон за изчезналите лица чрез прозрачна и приобщаваща процедура.
- Да се осъдят отричането и омаловажаването на военни престъпления, както и възхваляването на осъдени военнопрестъпници.
Документът е посветен на 35-годишнината от падането на хърватския град Вуковар през 1991 г. и е подготвен от хърватски евродепутати от различни политически групи. Разискванията по него са насрочени за 23 ноември, а гласуването в пленарната зала е предвидено за 26 ноември.
В проекта се настоява Белград да предприеме решителни действия срещу безнаказаността за военните престъпления и да съдейства за издирването, идентифицирането и достойното предаване на останките на жертвите на техните семейства.
ЕК предупреди Сърбия за възхвалата на военнопрестъпника Радко Младич
Евродепутатите призовават Сърбия да приеме и отдавна обещавания закон за изчезналите лица, като процесът по изготвянето му бъде действително приобщаващ и прозрачен.
Проектът категорично осъжда всички форми на отричане, омаловажаване и възхваляване на военни престъпления. Сред критикуваните прояви са публичното почитане и реабилитиране на хора, осъдени за тежки нарушения на международното хуманитарно право.
Особено внимание е отделено на погребението на Ратко Младич в Белград на 7 септември 2026 г., на което според авторите на документа са били оказани държавни почести. Бившият командир на армията на босненските сърби почина на 27 август в затворническа болница в Хага, докато изтърпяваше доживотна присъда. Той беше окончателно осъден за геноцида в Сребреница, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.
Авторите на резолюцията посочват, че подобни прояви подкопават усилията за помирение, унижават жертвите и пренебрегват фактите, установени от международните съдилища.
Европейският парламент определя решаването на нерешените въпроси, останали след войните в бивша Югославия, като „цивилизационен императив“, произтичащ от основните ценности и принципи на европейския правен ред.
Сред посочените приоритети са пълното сътрудничество при издирването на изчезнали лица, наказателната отговорност за военните престъпления и обезщетяването на пострадалите.
Как Сърбия се отдалечава все повече от членство в ЕС
Вуковар – символ на разрушенията и военните престъпления
На 18 ноември Хърватия отбеляза 35 години от падането на Вуковар. На тази дата през 1991 г., след 87 дни ожесточени боеве и разрушителни бомбардировки, отбраната на града е сломена. Контролът над него преминава в ръцете на тогавашната Югославска народна армия и сръбски паравоенни формирования.
След превземането на почти напълно разрушения град следват преследване на населението, отвеждане на пленници в лагери и тежки военни престъпления.
Сред най-трагичните събития е масовото убийство в Овчара, където са избити около 260 души, предимно ранени, болни и цивилни, отведени от болницата във Вуковар.
В проекта на резолюцията защитата на града е определена като централно събитие в хърватската национална памет и символ на съпротивата срещу „великосръбската агресия на Милошевич“.
Евродепутатите посочват, че Вуковар е първият европейски град след Втората световна война, почти напълно разрушен вследствие на продължителна обсада и бомбардировки.
Според текста трагедията напомня, че обещанието „никога повече“, родено от разрушенията на Втората световна война и залегнало в основите на европейския проект, не бива да се приема за даденост.
„Паметта за Вуковар принадлежи не само на Хърватия, но и на цяла Европа“, се подчертава в проекта.
ЕП: Сърбия подкопава суверенитета на съседите си
Призив за справедливост и разкриване на съдбата на изчезналите
Резолюцията признава значението на работата на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия при установяването на фактите и наказателното преследване на тежките нарушения на международното хуманитарно право.
Същевременно евродепутатите изразяват съжаление, че не всички отговорни за престъпленията, извършени по време на обсадата и след превземането на Вуковар, са изправени пред правосъдието.
Те настояват усилията за установяване на самоличността на останалите извършители да продължат, а съдебното сътрудничество между държавите в региона да бъде засилено.
Особено внимание се отделя на правото на семействата да узнаят съдбата на своите близки и местонахождението на техните останки.
Европейският парламент призовава компетентните институции да продължат издирването на изчезналите, идентифицирането на останките и предаването им на семействата за достойно погребение.
Това е един от най-чувствителните нерешени въпроси от войните в бивша Югославия, тъй като за много семейства десетилетия след края на конфликтите съдбата на техните близки все още остава неизвестна.
Според проекта пълното изясняване на съдбата на жертвите и търсенето на отговорност за военните престъпления са необходими условия за трайно помирение в региона.
Вучич за присъдата на Тачи: Съдът е искал да запази авторитета на АОК
Режимът на Милошевич и проектът „Велика Сърбия“
Нападението срещу Хърватия, а впоследствие и войната в Босна и Херцеговина, се развиват на фона на опитите за създаване на държава под сръбско господство, обхващаща територии на съседни републики.
Политическият проект, известен като „Велика Сърбия“, предвижда включването на големи части от Хърватия и Босна и Херцеговина в държава, доминирана от Белград. Разпадането на Югославия е съпроводено от обсади, масови убийства, създаване на лагери, депортации и насилствено прогонване на хървати, бошняци и други несръбски общности.
Режимът на Слободан Милошевич в Белград предоставя политическа, финансова, военна и логистична подкрепа на сръбските структури в Хърватия и Босна и Херцеговина. Сръбската държавна сигурност също подпомага и въоръжава полицейски и паравоенни формирования, участвали в престъпленията.
Международният наказателен трибунал за бивша Югославия повдигна срещу Милошевич обвинения за участие в общ престъпен план, насочен към трайното и насилствено отстраняване на хърватското и останалото несръбско население от около една трета от територията на Хърватия, за да бъде включена тя в нова държава под сръбско господство.
Срещу него бяха повдигнати обвинения за престъпления в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Милошевич обаче почина в ареста в Хага през 2006 г., преди процесът да приключи, поради което срещу него не беше произнесена присъда.