Мрачната история на бананите

Б ананът е вкусен плод, който е отличен източник на енергия. Той е нискокалоричен и подходящ за бърза закуска преди тренировка, а освен това е богат на полезни вещества като калий, манган и витамини B6 и C. Банани се отглеждат основно в тропическите области на Централна и Южна Америка, като най-големите им консуматори са страните от ЕС и САЩ. Въпреки голямата популярност на тези плодове, малко хора знаят, че в тяхната история има някои изненадващо мрачни моменти.

Бананите и расизма

Бананът е едно от най-древните култивирани растения, като се смята, че неговата родина е Малайският архипелаг. През XV и XVI в. португалските колонизатори започват да отглеждат тези плодове на територията на Южна Америка. Банановите дървета първоначално са използвани като средство за осигуряването на сянка за други, по-доходоносни земеделски култури. По това време търговията с банани не се радва на особен интерес, но земевладелците откриват друго тяхно приложение – тъй като са добър (а и евтин) източник на енергия, те постепенно стават основна прехрана на робите, работещи на полетата. Тази практика на свой ред се превръща в един от символите на расизма, насочен срещу хората с черен цвят на кожата. Стереотипният образ на маймуни, хранещи се с банани, става широко разпространена обида, която, за съжаление, се среща и в наши дни. Пример в това отношение са провокациите, извършвани от някои футболни привърженици. Още през 70-те и 80-те години на миналия век запалянковци хвърлят банани по чернокожи футболисти – грозни прояви на расизъм, които днес се наказват жестоко, включително с доживотни забрани за посещаване на футболни срещи.

Climate change is contributing to a global shortage of the world’s most consumed fruit: bananashttps://t.co/3nDC0TWff3
— TIME (@TIME) August 18, 2025

Клането в Сиенага

През ноември 1928 г. хиляди колумбийци, работещи за компанията Chiquita, известна по това време с името United Fruit Company, излизат на протест в град Сиенага с искане за достойни условия на труд. Демонстрациите продължават няколко седмици, но исканията на участниците в тях така и не са изпълнени. Напрежението ескалира, като в началото на декември част от протестиращите блокират железопътна линия, по която се движат влакове, натоварени с банани. Президентът на Колумбия Мигел Мендес определя стачката като комунистическа и изпраща армията, за да разпръсне демонстрантите. В резултат, около 700 военни, начело на които е полковник Карлос Кортес Варгас, се изправят срещу 1500 работници в бананови плантации и техни близки. По покривите на сградите в центъра на Сиенага са разположени картечници, а Варгас предупреждава протестиращите да се оттеглят незабавно. Няколко минути по-късно, военните откриват огън по събралата се тълпа. Точният брой на загиналите все още не е ясен. Според доклад, изпратен до Вашингтон от тогавашния посланик на САЩ в Богота Джеферсън Кафери, жертвите на ужасяващото клане са над 1000.

Опасните бананови кори

Подхлъзването върху бананова кора е инцидент, който редовно се случва на героите в редица анимационни филми. Дали подобно нещо може да се случи наистина? Отговорът на този въпрос ще ви изненада. Съществуват редица случаи, в които хора не просто се подхлъзват, но и получават изключително тежки травми. В края на XIX в. Ню Йорк е изправен пред един сериозен проблем – огромните количества отпадъци, изхвърляни по улиците на града. Сред боклуците има и внушителен брой бананови кори. В резултат, много хора стъпват върху тях и се подхлъзват, като съществуват десетки сведения за счупени ръце или крака. През 1884 г. във вестник „Ню Йорк Таймс“ е публикувана статия, според която 75-годишен богат търговец претърпял подобен инцидент пред дома си и след това не успял да се възстанови от получените наранявания. През 1920 г. същото издание съобщава за друг случай, при който момче е ударено от камион, след като се подхлъзнало върху кора от банан и паднало пред гумите на преминаващото превозно средство.

Two diseases threaten to wipe out the banana as we know it, and scientists are racing to breed a fruit of the future https://t.co/nahCTAetS4 https://t.co/nahCTAetS4
— The Wall Street Journal (@WSJ) October 10, 2024

Панамската болест

През 50-те години на миналия век милиони бананови растения в Централна Америка са унищожени от гъбична инфекция, известна с името FOC Race 1. Последиците са катастрофални, като вида Грос Мишел изчезва напълно и впоследствие е заменен от сорта Кавендиш, който е устойчив на заразата. Т. нар. Панамска болест се появява, когато гъбичката навлезе в растението през корените му и блокира достъпа на вода и хранителни вещества към плодовете. В края на миналия и началото на настоящия век се появява друг щам – FOC Tropical Race 4 (TR4), който постепенно се превръща в огромна заплаха за банановата индустрия. Предполага се, че той произхожда от района на Индонезия и Малайзия, но към днешна дата е разпространен в редица страни, включително Колумбия и Перу, които са най-големите износители на банани от сорта Кавендиш. Експертите алармират, че TR4 застрашава както световната търговия с тези плодове, така и продоволствената сигурност на хората, живеещи в засегнатите региони. За да се справят с проблема, местните фермери от години се опитват да отглеждат нови сортове банани, устойчиви на опасната зараза.

Радиоактивните банани

Бананите са богати на калий – елемент, който намалява риска от хипертония и инсулт, подобрява мускулния тонус, запазва плътността на костите и предотвратява образуването на камъни в бъбреците. Ползите от него са безспорни, но в същото време той съдържа изотопа калий-40, който е радиоактивен. Означава ли това, че консумацията на банани представлява заплаха за здравето ни? Категорично не, отбелязват лекарите. Нивата на въпросната радиация са много ниски и напълно безопасни за човешкия организъм. Учените изчисляват, че трябва да изядете 1000 банана, за да бъдете изложени на радиация, еквивалентна на тази, която се излъчва при правенето на рентгенова снимка. Смъртоносна пък би била дозата, която тялото ви ще поеме, ако погълнете 50 милиона банана – количество, което дори и най-големите почитатели на тези плодове едва ли биха могли да погълнат.

Още от автора:

Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски

Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната

Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо

Непознатата история на неандерталците

Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба

Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите

Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници

Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти

Какъв ще бъде следващият ход на Иран

Новата политическа авантюра на Мъск

В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран