С лед 16 години начело на Унгария, партията „Фидес“ на премиера Виктор Орбан претърпя историческо поражение на състоялите се преди броени дни парламентарни избори. Вотът беше спечелен от формацията „Тиса“, начело на която стои Петер Мадяр – доскорошен поддръжник на министър-председателя, превърнал се в един от най-видните му критици. Победителите ще разполагат с пълно мнозинство в новия парламент, след като бяха подкрепени от около 53% от гласоподавателите. „Свалихме режима на Орбан. Освободихме Унгария и си върнахме родината“, заяви Мадяр в първата си реч след оповестяването на резултатите. Случилото се предизвика вълна от коментари по цял свят. Според повечето анализатори, поражението на Орбан е отлична новина за ЕС, тъй като в продължение на години отношенията между Будапеща и Брюксел бяха изключително обтегнати. Освен това, за никого не е тайна, че лидерът на „Фидес“ поддържаше добри отношения с руския президент Владимир Путин и се радваше на подкрепата на американския държавен глава Доналд Тръмп. Големият въпрос сега е накъде ще поеме Унгария? Самият Мадяр отбеляза, че негови основни приоритети ще бъдат подобряването на отношенията с ЕС и НАТО, борбата с корупцията и стабилизирането на икономиката. Какво още обещава той?
Peter Magyar has vowed to immediately restore the rule of law in Hungary, stop cosying up to Vladimir Putin and restore the flow of funds from Brussels https://t.co/pvWyKCwfv0
— The Economist (@TheEconomist) April 13, 2026
- Обещания за реформи
Следващото правителство ще трябва да се справи с редица сериозни предизвикателства, коментират анализаторите. Мадяр идва на власт с обещанието да превърне Унгария отново в демократична държава, в която се спазва върховенството на закона. Той не крие намеренията си да пренапише конституцията, в която има членове и разпоредби, приети по инициатива на Орбан и пряко свързани с неговото авторитарно управление. Очаква се да бъдат изготвени механизми за ограничаването на властта на правителството, включително правило, според което министър-председателят ще има право само на два мандата. Освен това, Мадяр се очаква да промени избирателния закон, който според експертите облагодетелства „Фидес“, както и да реформира съдебната система.
Не е особено изненадващо, че борбата с корупцията е сред темите, предизвикващи най-силен интерес. Намеренията на „Тиса“ са да се създаде не само антикорупционна агенция, но и такава, която да се занимава с връщането на имущество. Тя ще се заеме със задачата да разследва всички публични търгове на стойност над 25 млн. евро. Мадяр обеща да обърне специално внимание на корупционните случаи от последните 16 години. Под прицела на разследващите може да попадне самия Орбан, както и едни от неговите най-близки поддръжници. Според някои анализатори, ако бъдат събрани достатъчно доказателства, премиерът може дори да влезе в затвора.
„Тиса“ планира и медийни реформи, които да гарантират свободата на словото. Представители на партията отбелязаха, че ще бъде спряно излъчването на държавната медийна компания и ще се създаде нов регулатор. Не бива да се забравя, че през последните няколко години Орбан засили значително натиска си върху медиите, заглушавайки гласа на всеки, който критикува управлението му. Друга тема, която е обект на разпалени дебати, е тази за миграцията. Прогнозите са, че новото правителство ще продължи строгата антиимиграционна политика на „Фидес“, като Мадяр също така обещава да спре набирането на работна ръка от държави, които не са членки на ЕС. Може би най-трудната задача пред него ще бъде да стабилизира икономиката на страната. Незначителният растеж и увеличаващият се бюджетен дефицит са проблеми, на които трябва да бъде намерено решение възможно най-скоро. В тази връзка, подобряването на отношенията с Брюксел е от ключово значение, тъй като това би могло да доведе до размразяването на субсидии за Будапеща в размер на 35 млрд. евро. В същото време, Мадяр се ангажира да диверсифицира енергийните източници на Унгария, която в момента е силно зависима от доставките, идващи от Русия.
Hungary’s forint rallied after Prime Minister Viktor Orban conceded defeat in a landslide victory for the pro-European opposition in Sunday’s election. https://t.co/ZT40rY4IZ4
— Bloomberg (@business) April 12, 2026
- Унгария и ЕС
Във външнополитически план, намеренията на Мадяр изглеждат пределно ясни – той вижда Унгария като неделима част от ЕС и НАТО. Лидерът на „Тиса“ възнамерява да предприеме всички необходими стъпки за присъединяването на страната към Еврозоната, подчертавайки, че Будапеща „няма да се бори“ с Брюксел, а ще бъде „конструктивен партньор“. Затоплянето на отношенията между Унгария и ЕС, обаче, е изправено пред някои трудности. Особено голям интерес буди въпросът за позицията на Мадяр относно кредитния пакет от 90 млрд. евро за Украйна. Той нееднократно е отбелязвал, че не подкрепя участието на Унгария в него, като осъжда ветото на Орбан, което блокира отпускането на средствата, но без да декларира готовност да го отмени. В същото време, Мадяр категорично осъжда агресията на Русия и призовава за запазването на териториалната цялост на Украйна.
Повечето анализатори са единодушни, че от гледна точка на Брюксел, резултатите от вота в Унгария са повод за оптимизъм. Това смята и Грант Амиот, който е професор по политология от университета в Кингстън, Онтарио. „Поражението, което Орбан претърпя, е добра новина за ЕС и способността на общността да взема решения. Това е и удар по Путин, Тръмп и десния популизъм. Европейският съюз вече ще може да действа по-бързо и единно по редица теми, не само за отпускането на финансова помощ за Украйна. Сега, основната пречка пред Брюксел е правителството на Роберт Фицо в Словакия, но ми се струва, че то ще бъде по-склонно да се вслушва в призивите на останалите страни членки“, заяви той за Vesti.bg. На сходно мнение е и проф. Уилям Дейвис от Американския университет във Вашингтон, който е автор на редица публикации, свързани с дейността на ЕС. „Резултатите от изборите в Унгария най-вероятно ще засилят сплотеността на страните от ЕС, което на свой ред ще улесни вземането на решения. Това, разбира се, ще се отрази и на отпускането на средства за Украйна. По тази причина, поражението на Орбан може да бъде определено и като тактическа загуба за Путин“, подчертава експертът.
„Смятам, че в дългосрочен план не само пред Унгария, но и пред целия ЕС има едно основно предизвикателство – да бъде предпазена демокрацията. Не бива да забравяме, че Орбан взе редица крайно противоречиви решения, но това така и не доведе до сериозни санкции. Искам да напомня, че резултатите от състоялите се преди дни избори няма да се отразят на представителството на Унгария в ЕП и ЕК, така че може да очакваме действия, които да спъват нормалното функциониране на тези институции“, прогнозира проф. Амиот. Въпреки това, убедителната победа на „Тиса“ може да се окаже повратен момент за целия ЕС, допълва проф. Дейвис. Пред Vesti.bg той подчерта, че само няколко дни след обявяването на резултатите, хиляди демонстранти излязоха по улиците на Братислава, за да протестират срещу плана на премиера Фицо да забрани на гражданите на Словакия, живеещи в чужбина, да гласуват по пощата. „Вотът в Унгария е предупреждение към всички политици, които се стремят да следват модела на управление на Орбан. От гледна точка на популистките формации в Европа, поражението му е лоша новина, тъй като те губят важен и влиятелен съюзник“, обобщава проф. Дейвис.
Още от автора:
Държавите, в които водата е по-ценна от златото
Шест години по-късно: Между фактите и лъжите за пандемията от COVID-19
В сянката на Иран – нестихващият конфликт между Пакистан и Афганистан
Ще се превърне ли конфликтът в Близкия изток във война на изтощение
Време за промяна или запазване на статуквото – в каква посока ще поеме Унгария
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди
Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа
Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история
Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика
Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг
Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия