Д ве десетилетия бяха нужни, за да се затвори една от най-коментираните и обвити в митове страници в историята на съвременната българска рок музика. След години на медийно мълчание, недоизказани думи и десетки градски легенди защо емблематичният тандем на D2 се разпадна на върха на славата си, основателите на групата застанаха един до друг. Пред Мон Дьо Димитър Кърнев и Дичо се събраха за първия си съвместен и безкомпромисно откровен разговор.
Вече прехвърлили 50-те години, двамата музиканти изглеждат напълно утихнали и готови да погледнат към миналото не с огорчение, а с мъдрост. „Със сигурност сме се успокоили“, признава Димитър Кърнев. „Бих отговорил по-скоро не с нещо конкретно, а просто когато човек го почувства, когато планетите, така да се каже, се съберат, тогава нещата стават естествено и леко, както и сега. Надявам се това да продължи. Ами навършихме 50 години и няма време за губене“.
За тях това не е просто завръщане към общата сцена, а към онази споделена музикална история, която ги изгради. Попитан дали това е завръщане към себе си или към някой друг, Кърнев е категоричен: „А, не. То е към тази институция D2 според мен, която ни е дала толкова много. Която ние сме дали и тя после ни е дала. Така че е просто към фамилия D2, към семейството“.
Разбира се, пътят дотук не е бил лишен от горчивина. Кърнев не крие, че в миналото е имало тъмни периоди: „Имали сме отношенията си, така наречени най-ниски точки, в които е имало и гняв. Имало е гняв, да“.
Момчетата от крайните квартали и магията на „сивата касетка“
Връзката между двамата датира от много отдавна, като настоящото им събиране всъщност е третото в техния живот. „Ние общо сега все едно за трети път се събираме“, пресмята Дичо. „Защото имаме едно събиране в 89-а г., първото ни като деца. Да. После в 99-а г., второто. И сега вече в 2025-а за трети път. Три пъти за щастие, както казват хората“.
Митко Кърнев си спомня с детайли за първия път, в който чува уникалния глас на своя колега чрез обща позната: „В ученическата ни група, когато се казваше „Електронни системи”, ние имахме едно момче певец, който беше оперен певец, много як. И всъщност нашата беквокалистка Камелия Динева, която е израснала в един квартал с Дичо, ми сподели, че имало едно момче, което пеело жестоко. Тогава живеехме по кварталите, тогава дойдоха вкъщи и когато той запя, наистина изпълни стаята с гласа си“. Дичо веднага допълва картината на онези години: „Ами, ние живеехме на три спирки разстояние, не помниш ли? Да. Да, ние бяхме много близко, просто трябваше на междинката някой да ни събере и това беше Камелия“.
Успехът връхлита тандема като лавина, а споменът за момента, в който осъзнават мащаба на славата, все още е жив. „Ами помня го“, споделя Дичо. „Това беше моментът, в който нямаше кола, в която да не звучи „Ледено момиче” или „Две следи”. Няма да забравя, че се возих в едно такси, в което може би за 15 минути по един и същи канал пуснаха и двете парчета. И тогава някак си усетих“, разказва той. Китаристът Кърнев потвърждава думите му: „Всъщност сивата касетка я имаше в почти всяка кола“.
Заедно с признанието идва и интензивният съвместен живот, който ги сближава до краен предел. Дичо разказва за периодите на пълна изолация от света по време на златните им години: „В много периоди, в четири поредни години, освен турнета, на практика по цяло лято живеехме заедно. Свирихме в един клуб, легендарен в „Златни пясъци”. Живеехме в една вила над курорта. Всъщност, когато живееш с някой, буквално перем и си готвим. Ти ставаш все по-близък с някой. Така че нямаме тайни “. Постепенно обаче нещата се променят и Кърнев признава, че малко преди края образите започват да изяждат хората: „Мисля, че малко преди раздялата ни, може би година преди това, се получи нещо подобие на това... Малко приятелството отиде на заден план“.
Анатомия на една раздяла: Когато колелото се счупи
Причините за разпадането на златния състав на D2 се оказват комплексни и натрупвани с времето. „Дичо в този период започна и да снима в киното. Което... Малко го отдалечи от... така нареченото семейство“, обяснява Димитър Кърнев. „Аз пък в този период исках да трансформирам изцяло работата и композирането на групата от това аз да правя нещата, да ги правим заедно. Нещо, което не се оказа много лесно. От трета страна, баща ми беше много болен. Три години. Което ме попромени малко“, добавя той.
Именно фигурата на бащата на Митко, когото Дичо нарича Къци, се оказва ключова за баланса в бандата. „Той много държеше, лека му пръст, на нещата с D2“, спомня си с тъга Дичо. „Малко като си отиде и малко това също разводни нещата. Така беше. Силната фигура. Без него беше... Много силна фигура, беше Къци. Той беше това помощното колело, без което може...“, категоричен е той. Кърнев допълва: „На първо място, той финансира първите ни записи. Беше в някакъв смисъл и наш мениджър за някои неща“.
Дичо си спомня с уважение за авторитета му: „Държеше ни в кондиция. Стягаше ни. Ние бяхме на 25 години все пак. Няколко пъти ни се караше. Но пък добре ни строи. Добре смаза машината. Но като той изчезна, имаше този спад, проблем, при който Митко вече взе пак тази роля... Което пък вероятно в отношенията е предизвикало дисбаланс“.
Самият момент на раздялата обаче не е бил белязан от зрелищни панаири. „Не“, категоричен е Дичо. „Аз просто хванах едни рейсове и тръгнах. Няма да забравя къде бяхме – в Търново. Седнахме на една маса. Казаха се пет приказки. Имахме някакви търкания. Един-два пъти се карахме там. В Търново пак имаше някакво повдигане на тон. Прекалено съм свободолюбив“, разкрива той.
По това време групата вече е преминала пика си и е навлязла в по-спокоен етап. „Мисля, че бяхме малко след него“, уточнява Кърнев. „Мисля, че и тази крива... Може би това плато, в което попадат обикновено групите. Всяка кариера, включително в шоубизнеса – няма група, която да върви само така нагоре“, обяснява той. Дичо добавя: „Това беше около седмата година. Това е цикъл, който може би стига всеки един в този цикъл. Това беше точно седмата година, когато бяхме заедно. И се случиха тези неща“.
След напускането на вокалиста, за останалите настъпват тежки дни. „За нас беше много трудно да продължим. Защото болшинството от аудиторията асоциираше групата предимно с Дичо. Някак си оцеляхме. И след известно време нещата се наредиха“, откровено споделя Кърнев.
Глашатаи, договори и пътят към новата „Свобода“
След разрива се оказва, че Кърнев е направил опити да си върне певеца обратно. „Той, Митко, търсеше в този момент да се върна обратно. Пращаше глашатаи, хора, за да ме върне. С няколко от най-близките му хора, разбира се, бях длъжен да разговарям. Тъй да се каже – да го вразумят. И всъщност мисля, че можеше да стане, но бях подписал някакви договори. И бяха казали тия хора, че и да иска, не може да се върне. Така са ми казвали. С тия двамата, братята Чучкови. Аз тогава, като се махнах от D2, подписах с братята Чучкови такъв договор, годишен ли беше, какъв беше... И така малко съвсем се отдалечих“, разкрива Дичо.
Дичо споделя и усещането си за това как е изглеждал в очите на публиката и колегите си тогава: „Еми, в крайна сметка аз бях сам, пък те четиримата останаха, петимата... Ние бяхме шест. Юмрукъ оставаше стиснат и те си бяха пак заедно. Много по-лесно е било за тях. Но пък и това да запазиш групата след такъв крах толкова време... Митко да държи юздите 19 години, за да продължат нещата. Все пак той е творецът. Аз съм лицето, но той е творецът“ .
Кърнев пък е убеден, че раздялата тогава е била исторически заложена: „Не мисля, че ако някой беше замълчал, щяхме да останем заедно. Мисля, че пропастта се беше осъществила към този момент. По принцип на мен, поне година преди, това ми беше абсолютно ясно. Ако не беше там, щеше да се случи някъде другаде. Ако не беше тогава, щеше да е на следващ етап“.
Днес дългогодишното мълчание най-накрая е нарушено, а на хоризонта е нов съвместен албум, в който музикантите разказват за преживяното през годините. „За щастие имаме почти готов чисто нов албум, в който присъстват и песни, които, да кажем, говорят за това, което попита“, споделя Кърнев, но бърза да уточни, че пилотният сингъл носи съвсем различен заряд. „Но тази песен е неизразна. Тази песен е, както казах по-рано, позитивна, лятна. С участието на Део, който направи уникален текст на неговите куплети. Той си ги измисли“.
Дичо веднага нарича емблематичния Део „шестият член“ на бандата и добавя: „Део също е много важен за D2 някак си. Той от самото начало се появи като голям фен, разбира се“.
Новото парче, чийто клип се снима в момента, се очаква да излезе в края на юни и носи символичното име „Свобода“. Именно свободата е усещането, което ги свързва в настоящия момент. „Много е спокойно. Няма напрежение. Като няма напрежение, има свобода просто“, уверява Дичо. Прошката между тях също е извървяна и осмислена напълно: „Мисля, вероятно, някъде около периода, за който говорихме – по-миналата година. Така, вече осмислена“, споделя вокалистът.
А как искат да изглеждат в очите на хората, когато след време погледнат назад към това споделено интервю? Отговорът на Дичо обобщава всичко: „Предполагам, че бих искал да видя, че сме нормални, че не сме те излъгали, като ти казахме, че не сме се променили. А сме си всъщност същите хлапета, каквито бяхме“.
