П рез цялото си време като руски президент Владимир Путин е бил нащрек за силата на визуалните образи. Първият път, когато го интервюирах през 2001 г., един помощник се спусна точно преди камерите да започнат да излъчват на живо и грабна малките чаши за вода на масата пред нас, пише Бриджет Кендъл в анализ за Би Би Си (BBC).
- Защо направихте това?, попитах аз.
- Не бихме искали някой да си помисли, че са за водка. А и така или иначе, не можем да рискуваме чаша да се разлее на живо по телевизията. Телевизията е ядрена бомба, когато става въпрос за публичност, последва отговорът.
„Всички в Русия, но особено Путин, разбраха, че телевизията е ключът към консолидирането на властта“, казва авторът и политически анализатор Питър Померанцев.
През годините Путин трансформира Русия от крехка зараждаща се демокрация в до голяма степен авторитарна държава, въртяща се около самия него като президент. Той също така драматично трансформира и себе си.
Ранните снимки го показват като слаба, сдържана фигура, която изглежда предпазлива пред камерата. И така, как това наглед тихо, затворено дете и скромен бюрократ се превърна в президент, който толкова жадно прегърна светлината на прожекторите?
Създаден от телевизията
Живият му интерес към силата на имиджа датира далеч преди идването му на власт. Както повечето младежи, израснали през 60-те и 70-те години на миналия век, Путин е дете на телевизионната ера. Негови ролеви модели са шпионските герои от популярните съветски телевизионни сериали и филми. По собствените му признания, именно тези силни, мълчаливи двойни агенти, борещи се срещу враговете на съветската държава, са го вдъхновили да търси кариера в КГБ, разузнавателната агенция на Съветския съюз.
Като оперативен работник от КГБ, а след това и като усърден апаратчик, той избягва вниманието. Но когато през 1999 г. е катапултиран в ролята на изпълняващ длъжността президент и няколко месеца по-често избран за президент, той и неговите PR съветници се оказват остро съзнаващи важността на визуалните образи при оформянето на неговата президентска персона.
Част от процеса по изграждане на имиджа включва изрязването на всичко, което не е полезно. Така Путин се представя като практически пълен въздържател. На годишните срещи с експерти по външна политика в Международния дискусионен клуб „Валдай“ той се придържа към чаша чай с мед, докато на тях им се сервират изискани вина.
В случаите, когато все пак пие, неговите пазители се опитват да пазят това в тайна. Веднъж срещнах уредник на местен музей, който ми разказа как е седнал с президента, за да хапнат руски палачинки, намазани с водка за допълнителен градус. „Но не казвайте на никого. Бяха много строги по въпроса. Може да си навлека ужасни неприятности“, умоляваше ме той.
Друга част от плана е да се набие в съзнанието посланието, че той няма нищо общо със своя предшественик Борис Елцин, чиито публични прояви на нетрезво състояние бяха разочаровали и засрамили много руснаци. Путин сложи пилотски шлем, за да управлява изтребител. Демонстрирано беше майсторството му по джудо. Всичко това – за да се внуши, че това е енергичен, здрав човек на действието, а не болнав пияница.
Putin's bare-chested horseriding pics mercilessly mocked by Boris and G7 leadershttps://t.co/EYrXKW2eIx pic.twitter.com/UHrXcgQ11E
— Daily Star (@dailystar) June 26, 2022
Може би най-известна от всички беше поредицата от снимки, започнала през 2007 г., която го показваше гол до кръста, яздещ кон като руски Марлборо Мен, или ловящ риба с муха в река, или свиващ мускули в енергичен плувен стил бътерфлай.
Дали това беше истинско? Или в тези образи имаше някакъв преднамерен хумор? Померанцев смята, че хората, отговорни за неговия PR, са знаели точно какво правят. „За една аудитория това е много грубо, но ние ще го направим по ироничен начин, така че да е един вид готино. За друга аудитория идеята беше, че Русия трябва да бъде ръководена от традиционен герой-бияч“, обяснява той.
Померанцев добавя: „Путин играеше тази, предполагам, много, много традиционна роля на съветско лидерство, но го правеше в ерата на риалити шоутата, MTV и богатите спонсори (sugar daddies)“.
„Путин е законодателят на модата. Той оформи имиджа на първия популистки президент, първия признат силен лидер на XXI век“, казва Фиона Хил, специалист по Русия и съветник на американски президенти.
💥🇷🇺 Russian President Putin is out of fishing trip in spring season. RT pic.twitter.com/XNXXPJJb2d
— International Observer (@Intlobserver0) March 28, 2026
Със сигурност Путин изпращаше различни послания до различни аудитории. Към външния свят целта беше да се сигнализира, че Русия вече не е слаба, а е сила, с която трябва да се съобразяват. Мечка със зъби и нокти, както се изрази веднъж той.
Други екстравагантни прояви бяха още по-нелепи, отразяващи може би по нещо от ленинградския ученик, който най-накрая е успял да изживее детските си фантазии: гмуркане с акваланг за „откриване“ на внимателно поставени реликви на дъното на Черно море; летене с моторен делтапланер високо в небето, обграден от застрашени от изчезване жерави; и галене на сибирско тигърче.
Самият Путин твърдеше, че смисълът на всичко това е да се повиши екологичната и научната информираност. Но дали си даваше сметка, че тези каскади граничат със самопародия? Или никой от помощниците му до този момент не смееше да му го каже? Или просто вече не го интересуваше какво мислят другите?
Повторно преоткриван
Ранните снимки на Путин, като тази в картата му за самоличност от 1985 г. за Щази (източногерманската тайна полиция), загатват за стоманена решителност зад маската – умишлена сдържаност, несъмнено добре пригодена за роля в КГБ и допълнително шлифована от обучението в КГБ.
След разпадането на СССР в края на 1991 г. той се пренасочи като правителствен служител с репутация на лоялен и ефективен кадър, като първоначално служеше на кмета на Санкт Петербург, а след това – след преместване в Москва – в президентската администрация на Елцин. На снимките от този период той обикновено е в задната или страничната част на кадъра, никога не гледа в камерата, никога не е в центъра на сцената.
Vladimir Putin with a reintroduced Sochi Persian leopard cub he helped calm down and Amur tiger that he helped tag. Putin has a passion for Russian animals and has been particularly involved in the conservation of Amur tigers. pic.twitter.com/rQ2Yo9CeZf
— 𝒯𝓇𝑜𝒷𝒶𝓇𝒾𝓈𝓉 𓆙 (@roseromaunt) September 24, 2022
Нина Хрушчова, правнучка на съветския лидер Никита Хрушчов, споделя, че през 90-те години на миналия век са ѝ казали, че в средите на КГБ той е бил известен като „молецът“ – човек, който може да се скрие навсякъде, където поиска, човек в сенките.
Но когато стана президент, историята беше друга. Изглежда, че той приветства възможността да влиза в различни роли. Няколко години по-късно, когато беше сниман за наградата „Личност на годината“ на списание Time през 2007 г., той инстинктивно се облегна на стола си и погледна право в обектива на камерата, подобно на цар на трон или заплашителен мафиотски бос.
„Той разиграваше власт пред мен. Доколкото знам, Путин обича тези изображения. Много от неговите поддръжници обичат снимките. Те го показват като твърд националист “, казва Платон, фотографът на Time, направил снимката.
Това беше нещо, което Померанцев нарича „постмодерна версия на авторитарна пропаганда“, като Путин изиграваше всички роли като пърформанс артист.
И различните превъплъщения на силен лидер, които той възприе, се отразиха в неговата политика. За да бъде Русия отново силна, Путин твърдеше, че е нужен повече ред, повече надзор отгоре. Така, стъпка по стъпка, той затегна контрола над руското общество, ограничавайки пространството за свободно изразяване и критика, превръщайки Думата в парламент, който само подпечатва решенията, маргинализирайки или елиминирайки политическите опоненти и нападайки западните сили за това, че не показват достатъчно уважение към Русия.
Човекът зад маската
Неговите хипер-мачо фотосесии без тениска са анализирани безкрайно като отражение на неговата увереност. Но може би тези образи ни казват нещо и за неговата несигурност: желанието му да увери всички, включително и себе си, че той все още е главният човек, в толкова добра форма, в каквато винаги е бил.
След 2008 г., когато се оттегли от президентския пост, за да стане министър-председател в продължение на четири години, привличащи вниманието снимки като тези също така сигнализираха, че той, а не президентът Дмитрий Медведев, е истинската власт в страната.
През 2011 г. настъпи драматична визуална промяна, която също отбеляза ключов момент в неговия политически път. Той внезапно се появи на публично място с ново, по-пълно, по-подпухнало лице, по-неподвижно и безизразно. Беше мистериозно. Дали това беше признак на стероидно лечение за някаква болест? Или беше прибегнал до ботокс в стремежа си да отблъсне признаците на упадък и старост?
Няколко месеца по-късно той отново се кандидатира за президентския пост. Изходът никога не е бил под съмнение, но на митинга на открито за обявяване на победата му новото му лице се видя набраздено от сълзи.
Стигнах до извода, че плачът е истински. Гласът му също беше пресипнал от вълнение. Изглеждаше като облекчение, че всичко е минало по план, въпреки масовите протести преди изборите, когато – за изненада – някои протестиращи бяха дръзнали да издигнат лозунги, призоваващи го да си върви. Някои анализатори обаче се зачудиха дали това не е поредният инсцениран спектакъл, предназначен да предизвика религиозната иконография на плачеща икона, за да внуши, че сега той е светият спасител на Русия.
Което и от двете да беше, то отбеляза определящ момент. Хватката му върху страната се затягаше от години. От тази епоха нататък всяка форма на публично инакомислие беше не просто обезсърчавана, а направо незаконна. Путин ставаше все по-авторитарен, а Русия – все по-малко толерантна към опозиционните гласове.
Надя Толоконникова, една от феминистките от Pussy Riot, която беше вкарана в затвора и обявена за чуждестранен агент заради своите протести, се изрази така: „Путин се обсеби от идеята да се впише в историята като спасителя, не само на Русия, но и на целия свят. И това... е повратната точка на пристъпването му в Путин, когото познаваме днес“.
Сега, на 73-годишна възраст, Путин не е по-близо до предаването на браздите на властта, отколкото беше през 1999 г., но се вижда по-рядко. Мнозина спекулират, че през последните години той е станал по-параноичен, особено след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и избухването на пандемията от COVID. Сега, когато се появява пред камерата, поводите са силно дирижирани, сякаш той държи да поддържа дистанция от външния свят.
„Очевидно иска да бъде внимателен, така че хората да не могат задължително да го проследят. Това показва човек, който е параноичен за личната си безопасност – от микроби или опити за убийство“, казва Фиона Хил.
Войната в Украйна сега е централна за неговия имидж. Михаил Фишман, ветеран руски журналист, казва: „Ако погледнем назад към това какъв беше Путин, след като се върна в Кремъл през 2012 г., той все още не знаеше какъв е, за какво се бори. Но той вярва, че най-накрая е намерил своята мисия, каква е неговата роля, и това е войната“.
И все пак, повече от четири години след началото ѝ, пълномащабната война с Украйна също е бреме. Продължаването ѝ изглежда все по-предизвикателно, но прекратяването ѝ също е изпълнено с опасност. Путин създаде икономическа военна машина и система за вътрешни репресии, които не може лесно да пусне на заден ход без огромен риск за себе си.
Четвърт век след поемането на властта той изглежда дистанциран и гъвкав, сякаш обездвижен в капан, който сам е създал. Това е далеч от образа на динамичен спортист и екшън герой, който някога се надяваше, че ще го дефинира.
