Суша, наводнения и бури - екологичната криза, пред която е изправен Иран|Vesti.bg

П рез юни тази година вниманието на цялата международна общност беше насочено към Израел и Иран. Причина за това стана избухналия въоръжен конфликт между двете страни. В него се намесиха и САЩ, които нанесоха удари по цели на територията на Ислямската република. Споразумение за прекратяване на огъня беше постигнато 12 дни след началото на военните действия, но напрежението продължава да е високо, а редица експерти предупреждават, че в обозримо бъдеще може да се стигне до нова размяна на удари. Междувременно, Техеран, където живеят над 10 млн. души, е изправен пред невиждан от десетилетия недостиг на питейна вода. Язовирите в района на столицата са достигнали най-ниските си нива за последните 70 години. Един от тях е „Амир Кабир“, в който има едва 14 млн. куб. м. вода – около 8% от капацитета му. С оглед на тежката ситуация, представители на властите в страната предупредиха, че Техеран може да остане без вода до две седмици. В същото време, намиращият се в централната част на Иран град Исфахан е в плен на постоянни свлачища, предизвикани от прекомерното използване на подпочвени води за селскостопански цели. Това доведе до затварянето на много пътища и евакуирането на училища.

Природозащитници също така алармират, че редица езера и реки в Ислямската република са напълно пресъхнали. По-рано тази година южните провинции на Иран пък бяха връхлетени от пясъчни бури, заради които хиляди хора бяха хоспитализирани. Всичко това доказва по безспорен начин, че страната е изправена пред огромни предизвикателства, свързани с климатичните промени. Какво е мнението на експертите?

Iran is facing one of its worst droughts on record as a major drop in annual rainfall forces authorities to restrict supply across the country https://t.co/C5hSz0iCEf
— Bloomberg (@business) July 28, 2025

Въоръжените конфликти и климатичните промени

В продължение на месеци световните медии отразяваха събитията в Иран с един основен фокус – ядрената програма на Техеран и влошаващите се отношения между Ислямската република и Запада. Сред постоянно обсъжданите теми бяха тези за извършени кибератаки, шпионаж, санкции, както и изказванията на представители на режима относно обогатяването на уран и твърденията за разработването на ядрени оръжия. Това не е особено изненадващо. Анализ на Института „Ройтерс“ за изследване на журналистиката към Оксфордския университет установи, че медиите, отразяващи случващото се в Близкия изток, обръщат най-голямо внимание на въоръжените конфликти. В други проучвания се подчертава, че когато става въпрос за новините, идващи от този район, дългосрочните екологични проблеми не предизвикват почти никакъв интерес.

В същото време, някои експерти отбелязват, че повечето хора дори и не подозират колко тежки са последиците от 12-дневния конфликт между Иран и Израел. В резултат на ракетните атаки, извършени от Тел Авив по обекти край Техеран, в които са били съхранявани големи количества петрол, приблизително 47 000 тона парникови газове са изхвърлени в атмосферата. Замърсяването на въздуха е достигнало безпрецедентни нива, което представлява сериозна опасност за здравето на хората, живеещи в града. Освен това, подпочвените води, както и някои язовири, са били замърсени от изтичането на опасни химикали, което е нанесло сериозни щети на местната екосистема и селското стопанство.

На този фон, ситуацията в Техеран се влошава все повече с всеки изминал ден. Мегаполисът се намира до южните склонове на планинската верига Алборз, чиито реки захранват множество водни басейни. Настоящата суша, обаче, доведе до пресъхването на част от тях. Данните сочат, че жителите на града консумират по около 3 млн. куб. м. вода всеки ден. Към момента, осигуряването на подобни количества е непосилна задача. По тази причина, през последните дни властите бяха принудени да прекъснат водоснабдяването в няколко квартала. През юли и август пък бяха обявени два официални празника, за да се намали потреблението на вода и електроенергия. Прогнозите на експертите никак не са обнадеждващи, като те са единодушни, че кризата ще продължи да се задълбочава.

The strength of Iran's regional proxies is a fraction of what it used to be, and international nuclear sanctions have been reapplied. Still, the regime in Tehran has said it won't negotiate.https://t.co/KG8TpgAtVb
— DW News (@dwnews) October 26, 2025

„Една от най-тежките екологични кризи в света“

Изненадващо или не, медиите в Иран също не обръщат голямо внимание на темата за екологичните проблеми, като се фокусират основно върху напрежението между Техеран и Тел Авив. По време на конфликта, новините, публикувани от тях, засягаха основно националната сигурност на Ислямската република, както и чуждестранните заплахи, пред които е изправена страната. Впоследствие, някои вестници, както и държавната информационна агенция IRNA, започнаха да пишат по-често за проблемите, предизвикани от недостига на вода и засушаването. „Истината е, че Близкият изток е изправен пред една от най-тежките екологични кризи в света. Става въпрос за суша, наводнения и мощни бури, последиците от които са катастрофални. В някои провинции на Иран, цели реки и езера са напълно пресъхнали. Замърсяването на въздуха придобива все по-заплашителни размери, а постоянните прекъсвания на тока застрашават живота и препитанието на милиони хора“, отбелязва Санам Махузи, анализатор и доктор по екологична журналистика от Лондонския университет.

Доколко запозната със случващото се в Ислямската република е международната общност? Именно на този въпрос се опитва да даде отговор д-р Махузи в последното си изследване. Една от основните теми, засегнати в него, е начинът, по който медиите отразяват новините, свързани с климатичните промени в Близкия изток и Северна Африка. „В хода на проучването установих, че екологичните проблеми, пред които е изправен Иран, до голяма степен се дължат на лошото управление и грешките, допуснати от властите в страната, както и на прекомерната експлоатация на водните ресурси – включително на използването на огромни количества подпочвени води за селското стопанство и изграждането на прекалено много язовири, без да се вземат предвид дългосрочните последици от това“, обобщава тя. Що се отнася до вниманието, което международните медии обръщат на случващото се в Ислямската република, д-р Махузи смята, че някои важни теми често остават на заден план. „Напълно разбираемо е, че отразяването на въоръжените конфликти и последиците от тях са приоритет за журналистите. Климатичните промени, обаче, няма да спрат с постигането на споразумение за прекратяване на огъня, а пренебрегването им може да доведе до криза, която засяга живота на всички хора, живеещи в региона“, подчертава още тя.

Още от автора:

Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките

Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията

Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин

Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди

Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа

Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история

Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика

Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг

Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия

Съдбовният избор на Молдова

Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят