В мига, в който самолетът ни остави, ние останахме пет души в едно бяло море. Антарктида е като замръзнал океан с всичките си вълни. Това каза в предаването “На фокус с Лора Крумова” Мариета Георгиева.
Тя е една от трите българки, изкачили Еверест. А сега измина 110 км на ски в едни от най-суровите условия на планетата като част от експедицията от последния градус до Южния полюс. Кацна в София едва в събота след дълги часове на пътуване от Антарктида дотук.
“В момента се чувствам изморена от дългото пътуване, но и много щастлива, че успях да се прибера за празниците, за да мога да бъда със семейството си”, сподели Георгиева.
Тя сподели, че е първата българка, която преминава експедицията от 89-ия градус до Южния полюс. “Предстоят ми още две експедиции, за да мога да вляза в групата на хората, които са постигнали Explorer Grand Slam - изкачване на седемте континентални върха и достигане на Северния и Южния полюс".
“Тази експедиция си дойде поетапно с предшестващите експедиции. Планувана е от една година. Тя е най-трудната експедиция заради мястото”, обясни Георгиева.
Причината за това е, че мястото е много далеч, а времето за подготовка е много дълго. “Моята продължи 6 месеца. Аз имах една друга неуспешна експедиция през юни, която също ме подготви много.Тя беше на връх Денали в Аляска, но поради много тежки климатични условия и 5 дни, изкарани в най-високия лагер там, аз не успях да кача върха и реално подготовката ми продължи за тази експедиция в Антарктида”, разказа тя.
“И в лошите неща има нещо позитивно, защото Денали е много трудна като планина, но пък то беше много добра подготовка, за да видя точно как се случват нещата в този формат, защото изкачих най-високия връх на Антарктида - Винсент, който е мини-Денали”, смята Георгиева.
Тя сподели, че е поплакала след провалената експедиция, защото е вложила изключително много усилия за нея - време, енергия, психика и финанси. “Поплаках си хубаво, преосмислих нещата и си взех поука. Хубаво е да ти се случват такива неща, за да може да преосмислиш следващия път как да реагираш на определени ситуациии какво да промениш”.
“Експедицията представлява 110 километра на ски. Започва от Punta Arenas - една от най-южните точки в Чили. Оттам тръгваш със самолет, който те оставя на разпределителната база Union Glacier, оттам тръгват всички експедиции. Взима те друг самолет, който е от 1942 година. Той те закарва до 89-ия градус. Избира си най-подходящото място и каца на леда. Невероятни пилоти”, смята Георгиева.
По думите ѝ там нямаш право да си сам. “При всички тези експедиции задължително трябва да имаш екип. Ако правиш нещо соло, трябва да заявиш, че гониш рекорд и тогава вече получаваш разрешително. Моят екип се състоя от четирима участници и един водач”.
“Свалят се едни огромни шейни с багаж, защото ние реално си носим всичко - цялата палатка, газ, вода, дрехи и храна”, сподели тя.
Георгиева обясни, че първият ден е бил най-тежък, защото тогава тепърва се адаптираш към обстановката. “В момента, в който самолета си тръгна, аз извадих телефона да снимам. Но снегът и студа, който хвърли със запалването на двигателя, бяха като малки ножчета, които все едно те режат по цялото тяло. В следващия момент той изчезна и ние останахме пет души в едно бяло море. Представляваше замръзнал океан с всичките си вълни. Настана невероятна тишина, белота и студ”.
Тя обясни, че през деня средната температура е била -30 градуса, а вечерта е стигала до -40. “Но не изпитвах паника, в нито една експедиция не съм”, разказа тя.
