Противоречивите теории, свързани с някои от най-значимите събития в световната история

Лиа Родригес - жената, превърнала танца в оръжие

Отбелязваме 149 години от избухването Априлското въстание

Милена Златкова откровено за Христо, майчинството и каузите

Колоритният Грозев каза сбогом на Hell’s Kitchen

Когато танцът обединява света – България задава ритъма с One Dance Festival

Принц, дама и херцогиня: Най-скандалният кралски любовен триъгълник

Почитаме паметта на един от дванадесетте апостоли на Христос

Шеф Ангелов изгони Джулиана Гани от Кухнята на Ада

И сторията изобилства от примери за значими събития, които не спират да разпалват ожесточени дебати. Те повдигат въпроси, на които учените невинаги могат да дадат категорични отговори. Това на свой ред води до създаването на различни теории. Някои от тях са абсурдни и нямат почти нищо общо с действителността, но други са основани на безспорни факти и се превръщат в обект на задълбочени изследвания. В следващите редове може да се запознаете с няколко твърдения, които нагледно демонстрират, че историческите факти трябва да бъдат анализирани от различни гледни точки.

Looking at ancient DNA, researchers discovered at least eight previously unknown populations of European hunter-gatherers. They coexisted for thousands of years, apparently trading tools and sharing cultures. https://t.co/uQhEZUv0si
— The New York Times (@nytimes) March 2, 2023

Ловци или земеделци

Повечето учени споделят мнението, че преди да открият земеделието, нашите далечни предци са водели мрачен живот, изпълнен с лишения и опасности. Не всички, обаче, са съгласни с това твърдение. Някои експерти смятат, че прадедите ни всъщност страдали от много по-малко заболявания и имали значително по-здравословна диета, докато били номади и осигурявали прехраната си с лов. Като доказателство в подкрепа на своята теза те посочват останки от скелети на древни ловци събирачи, открити на територията на Гърция и Турция. Те разкрили, че височината на хората намаляла чувствително след откриването на земеделието. Освен това, зърнените храни и опитомените животни се превърнали в едни от основните причини за появата на редица опасни болести. И още – по това време се зародило и социалното неравенство. За пръв път в историята земеделците, които притежавали плодородни земи, можели да наемат работници, да забогатяват и постепенно да разширяват контролираната от тях територия. Ролята на жените също се променила. Преди откриването на земеделието те участвали активно в лова и събирането на храна, но след това задълженията им били ограничени до раждането на деца и поддържането на реда и чистотата в техните домове.

Good weather may have helped Genghis Khan extend the Mongol Empire, scientists suggest http://t.co/N8lfeUP7gE pic.twitter.com/x66ITP5myF
— BBC News (World) (@BBCWorld) March 11, 2014

Зверствата на монголите

В представите на повечето хора монголите били кръвожадни варвари, избили милиони хора по време на своите завоевателни кампании. Несъмнено, броят на техните жертви е внушителен, но той бил силно преувеличен от враговете им. Ето и един конкретен пример – съществуват сведения, че монголите избили около 2 млн. души в Херат (град, намиращ се в Афганистан). По това време, обаче, там живеели не повече от 200 000 души. В интерес на истината, подобни слухове били добре дошли за Монголската империя. Докато тя се разширявала, владетелите ѝ започнали да насърчават разпространението им. В повечето случаи тези твърдения били крайно преувеличени или нямали почти нищо общо с истината. Стратегията, обаче, се оказала изключително успешна. В няколко исторически източници се споменава за градове, които монголските войски превзели, без да срещнат никаква съпротива, тъй като защитниците им били ужасени от нашествениците и не искали да се изправят срещу тях в битка.

Inside the Museum of the American Revolution https://t.co/zuE6RLbs5T pic.twitter.com/ck6OoTBhJi
— CBS News (@CBSNews) June 30, 2019

Истинското лице на Американската революция

Американската война за независимост, продължила в периода 1775 – 1783 г., несъмнено е повратен момент в историята на САЩ. Много хора смятат, че колониите проявили невероятна смелост, започвайки конфликт с враг, който ги превъзхожда значително. Истината е малко по-различна. Историците отбелязват, че Британската империя разполагала с много по-малко войници и оръжия в сравнение с американците. Освен това, когато войната избухнала, тя била ангажирана и със защитата на други свои колонии. В резултат, около 40 000 британски войници били натоварени със задачата да потушат революцията. Срещу тях, обаче, се изправила далеч по-многобройна армия (смята се, че в състава ѝ имало между 250 000 и 350 000 души). Нещо повече – Британската империя се сблъскала и с коалиция, в която участвали Франция, Холандия и Испания. Тези страни не само помогнали на американците с финансови средства и оръжия, но и ограничили влиянието на мощния британски флот. Редица съвременни експерти смятат, че британците били обречени на провал. За да спечелят войната, те трябвало да постигнат категоричен успех срещу опонентите си. В същото време, целта на американците била да изтощят своите врагове, убеждавайки по този начин Британската империя, че продължаването на конфликта е безсмислено.

Hiroshima survivors recall the horrors of the day an atomic bomb code-named "Little Boy" was dropped on their city during World War II.https://t.co/VSeoQtMVGX
— DW News (@dwnews) August 6, 2023

Трагедия, която можеше да бъде избегната?

Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са едни от най-важните и трагични моменти от Втората световна война, които на практика сложили край на кървавия конфликт. Атаките отнели живота на десетки хиляди хора, а позицията на САЩ и до днес е, че по този начин били предотвратени много по-големи кръвопролития, до които щяло да стигне, ако военните действия продължат още няколко месеца или дори години. Наистина ли бомбардировките били неизбежни? Повечето историци смятат, че е невъзможно да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Около месец преди капитулацията на Германия, Япония изпратила тайни съобщения до Съюзниците, в които се намеквало за готовността ѝ да се предаде, но при едно условие – императорът да запази властта си. Тези предложения били отхвърлени, а впоследствие САЩ прибягнали до употребата на атомно оръжие. Трябва да се отбележи, че след края на войната, победителите все пак позволили на император Хирохито да остане на престола, но правомощията му били ограничени. Според някои експерти, бомбардировките всъщност имали друга цел – да „стреснат“ СССР, като по този начин да се ограничи разпространението на комунизма. Резултатът, обаче, се оказал коренно различен. Случилото се довело до ускоряването на съветската атомна програма. Само четири години по-късно – на 29 август 1949 г., СССР извършил първото си успешно изпитание на ядрено оръжие. Тогава, на полигона край Семипалатинск, намиращ се на територията на днешен Казахстан, била детонирана бомбата РДС-1. Мощността ѝ била 22 килотона, приблизително колкото била тази на американската бомба „Дебелака“, хвърлена над Нагасаки.

Още от автора:

Газа, Украйна и страховете, че се приближаваме към световна война

Изстрелването на „Спутник-1“ и началото на космическата надпревара между САЩ и СССР

Войната в Украйна, Китай и бъдещето на Тайван

Екстрасенсите, които станаха част от Студената война

Изненадващата история на биологичните и химическите оръжия

Виктор Орбан – между патриотизма и авторитаризма

Пожарът, който изпепели Лондон

На края на света – непозната Аляска

Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война

Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите

Руско влияние или конспирация: Задълбочава ли се проблемът с проявите на антисемитизъм в България