К око Шанел (родена на 19 август 1883 г. в Сомюр, Франция – починала на 10 януари 1971 г. в Париж) е френска модна дизайнерка, която властва над парижката висша мода близо шест десетилетия. Нейните елегантно непринудени дизайни вдъхновяват жените да се откажат от сложните и неудобни дрехи – като корсети и фусти – широко разпространени в началото на XX век. Сред вече класическите ѝ иновации са костюмът Chanel, ватираната чанта, изящните бижута и емблематичната „малка черна рокля“. Тя остава известна и с легендарния си парфюм Chanel No. 5.
Шанел е родена като Габриел Шанел, въпреки че във свидетелството ѝ за раждане фамилията е изписана грешно. Родителите ѝ са перачката Йожени Жан Девол и уличният търговец Албер Шанел. Семейството, което в крайна сметка наброява шест деца, живее в бедност, скитайки из френската провинция. След смъртта на майка си през 1895 г. 11-годишната Габриел е изпратена в сиропиталище, управлявано от монахини в Обазин, където се научава да шие.
На 18 години тя се премества в Мулен, където живее в манастир и продължава образованието си. През 1902 г. започва работа като шивачка, а паралелно с това пее в кафене. Макар да не притежава особен певчески талант, тя печели публика със своята харизма. Произходът на прякора ѝ „Коко“ е неясен – според някои идва от песните, които изпълнявала: „Ko Ko Ri Ko“ („Кукурику“) и „Qui qu’a vu Coco?“ („Кой е видял Коко?“).
- Модна империя
„Животът ми не ме забавляваше, затова си го създадох.“
Шанел се радва на активен социален живот и има връзки с редица богати мъже, сред които Артър („Момчето“) Кейпъл, с когото остава близка до смъртта му през 1919 г. С негова помощ през 1910 г. тя открива първия си магазин за шапки – Chanel Modes, в Париж. Две години по-късно основава бутик в Довил, където започва да предлага семпли спортни облекла, включително пуловери от джърси.
По онова време джърсито се смята за евтин плат, използван предимно за мъжко бельо. Шанел обаче го превръща в основа на практични, но изискани тоалети, често вдъхновени от мъжката мода. За броени години „бедняшкият“ плат се превръща в символ на елегантна непринуденост и привлича вниманието на влиятелни жени, търсещи свобода от строгите корсетни силуети. Вярна на максимата си: „Луксът трябва да е удобен, иначе не е лукс“, Шанел създава дизайн, който съчетава простота, комфорт и революционен дух.
През 1926 г. тя представя своята „малка черна рокля“ (LBD), която променя завинаги модата. Макар черното дотогава да е било символ на траур или строго официални поводи, Шанел го превръща в универсален цвят – подходящ и за деня, и за вечерта, в комбинация с правилните аксесоари. Vogue я нарича „Фордът на модата“, намеквайки за достъпния, но стилен автомобил Model T, и роклята бързо става задължителен елемент в гардероба на всяка жена.
- Chanel No. 5
„Жена, която не носи парфюм, няма бъдеще.“
Истинската финансова основа на империята Шанел е парфюмът Chanel No. 5. Той е създаден през 1921 г. с помощта на парфюмериста Ърнест Бо. Шанел избира петия вариант от серия аромати – сложна комбинация от жасмин и други флорални нотки, много по-дълбока и загадъчна от популярните тогава едноароматни парфюми.
Някои източници твърдят, че изборът на числото пет е свързан със суеверието на дизайнерката, която го смятала за щастливо. Успехът на аромата се дължи и на елегантната минималистична бутилка, украсена с преплетени букви „C“, които по-късно се превръщат в символ на марката.
За да разпространява парфюма, Шанел сключва договор с Теофил Бадер (собственик на „Галери Лафайет“) и братята Пиер и Пол Вертхаймер от козметичната компания „Буржоа“. Споразумението обаче е неравностойно – тя получава едва 10% от печалбите. В продължение на десетилетия Шанел води съдебни дела, опитвайки се да си върне контрола, но въпреки това печели огромни суми от парфюма.
- Втората световна война
С избухването на войната през 1939 г. Шанел затваря своята модна къща. По това време тя живее в хотел „Риц“ в Париж, който след окупацията на Франция става щаб на германците. Там тя започва връзка с барон Ханс Гюнтер фон Динклаге – дипломат и агент на Гестапо.
Биографите са единодушни, че Шанел е била колаборационистка, но степента на участието ѝ с нацистите остава спорна. Известно е, че през 1941 г. пътува до Мадрид с агент на германското разузнаване, вероятно за да осигури освобождаването на племенника си – военнопленник в германски лагер. Малко след завръщането ѝ той наистина е освободен.
Антисемитските ѝ възгледи също са документирани – тя се опитва да получи пълен контрол над Chanel No. 5, като твърди, че семейството Вертхаймер е еврейско и не може да притежава собственост. Опитът ѝ се проваля, тъй като братята вече били прехвърлили акциите си на доверен партньор.
- Завръщане и нови успехи
В началото на 50-те години френската мода е доминирана от „New Look“ на Кристиан Диор – силно скулптурирани и сложни тоалети. Шанел остро критикува стила с думите: „Диор не облича жените, той ги тапицира.“
През 1954 г. тя организира първото си ревю след близо 15 години пауза. Макар френската критика да е резервирана, колекцията предизвиква възторг в САЩ. Същата година тя представя и своя емблематичен костюм: туидово сако без яка с плитки и елегантна пола. До края на десетилетието следват още легендарни творения – ватираната чанта със златни верижки и двуцветните обувки, които затвърждават статута ѝ на икона на модата.
- Наследство
След смъртта на Коко Шанел през 1971 г. модната къща е ръководена от различни дизайнери. Най-дългият и влиятелен период е този на Карл Лагерфелд (1983–2019), който превръща Chanel в една от най-могъщите марки в света.
Историята на Шанел – от бедно сиропиталище до върха на световната мода, заедно със смелите ѝ любовни афери и революционните идеи – вдъхновява десетки биографии, филми и театрални постановки. Сред тях са бродуейският мюзикъл „Коко“ (1969) с Катрин Хепбърн и филмът „Коко преди Шанел“ (2009) с Одри Тоту.
- Любопитни факти
Шанел гледала на имитациите като на форма на реклама, но често завеждала дела срещу производителите на копия.
Някои източници твърдят, че е работила като шпионин заради връзката си с нацистки офицер.
На всеки 30 секунди в света се продава една бутилка Chanel No. 5.
