З а Украйна историята е бойно поле. Месеци преди руският президент Владимир Путин да започне пълномащабното си нахлуване, той публикува мрачна статия от 5000 думи, в която защитава необходимостта от разпадане на страната. В речта си, отбелязваща началото на руската офанзива, той изброи редица исторически оплаквания срещу Запада. Месеци след началото на войната се представи и като наследник на модернизиращия се руски цар Петър Велики, пише CNN.
Уроците по история отново преследват Украйна. Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява за преговори за прекратяване на войната, политици и експерти търсят подходящите исторически аналогии, за да обяснят несигурния момент, в който се намира страната – и да преценят рисковете, пред които е изправена във всеки дипломатически процес.
Паралелите са неточни, но настоящият момент резонира с три ключови глави в дипломатическата история на ХХ век: Мюнхен през 1938 г., Ялта през 1945 г. и Будапеща през 1994 г.
- Мюнхенското споразумение
Мюнхенското споразумение – сделката, която отстъпи Судетската област в Чехословакия на Германия на Адолф Хитлер в опит да се предотврати война в Европа – е „дядото“ на историческите аналогии.
През годините то се превърна в удобен символ на политиката на помирение: предаването на Судетската област окуражи Хитлер и проправи пътя към Втората световна война. Критиците на Тръмп оприличават готовността му да се срещне с Путин на четири очи в Аляска – и предложението, че Украйна може да се наложи да приеме загуба на територия – на грешката на британския премиер Невил Чембърлейн да повярва на думите на Хитлер.
„Магичното мислене на Тръмп заплашва с повторение на грешката от Мюнхен – повтаряне на политиката на помирение“, написа сенаторът демократ Ричард Блументал в X. „Глезенето на кръвожаден убиец с парчета територия и обещания за добро поведение не донесе „мир в наше време“. Помирението няма да доближи Тръмп до Нобеловата награда за мир не повече от Чембърлейн.“
Но сравнението с Мюнхен има и специфичен военен аспект. Споразумението позволи на нацистите да заобиколят обширна мрежа от укрепления, което по същество направи Чехословакия беззащитна. По същия начин военни анализатори отбелязват, че ако на Русия бъде позволено да окупира останалата част от Донецка област при каквото и да е мирно споразумение, това потенциално ще предаде на силите на Путин контрола над градове-крепости като Славянск и Краматорск, които формират жизненоважна част от отбранителния пояс на Киев.
- Ялтенската конференция
Друг исторически паралел е Ялтенската конференция от 1945 г. – среща между президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт, британския премиер Уинстън Чърчил и съветския диктатор Йосиф Сталин, която определя условията на следвоенния ред в Европа.
Възприемано по онова време като триумф на военната дипломация, наследството на Ялта днес се гледа през по-песимистична призма – особено в източноевропейските страни, където се счита за срещата, която в крайна сметка ги остави зад Желязната завеса и обрече милиони хора на живот под комунистическо управление.
Според някои наблюдатели настояването на Тръмп за потенциална голяма сделка с Путин носи рискове от „продажба“ на Киев, особено ако възможните резултати бъдат договорени без участието на украинците.
В публикация в X преди срещата Тръмп-Путин в Аляска, бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол написа: „Срещата Тръмп-Путин в Аляска не може да се превърне в Ялта 2.0. Надявам се, че президентът Тръмп, @SecRubio и екипът им работят усилено, за да направят тази среща на върха смислена, а не момент на капитулация.“
Не е изненадващо, че Путин е фен на сделките между великите сили. В реч пред Общото събрание на ООН през 2015 г. – на прага на военната интервенция в Сирия – той говори одобрително за Ялта, заявявайки, че архитектурата на сигурност, изградена в съветския курорт, „е помогнала на човечеството да премине през бурни и драматични събития през последните седем десетилетия. Тя е спасила света от мащабни катаклизми“.
Историкът Сергей Радченко, в отговор на публикацията на Макфол в X, предложи нюансиран поглед върху аналогията с Ялта, отбелязвайки в дълга тема: „Ялта нямаше реалистични алтернативи, защото до февруари 1945 г. Съветите вече бяха завладяли Източна Европа. Рузвелт не бе в позиция да ги изгони. Единственото, което можеше да направи, беше да изтръгне празни обещания за избори от Сталин.“
Но вариантът от Ялта не е единственият дипломатически път днес, добави Радченко, защото САЩ не се нуждаят от Русия за нищо и могат да помогнат на Киев да ограничат амбициите на Москва. „Далеч от това да завладее Източна Европа, Русия не може дори да завладее Донбас“, пише той. „Накратко, точно както Ялта нямаше жизнеспособни алтернативи, Ялта 2.0 има много жизнеспособна алтернатива, което би трябвало да даде на администрацията на Тръмп значително предимство в преговорите с Русия.“
- Будапещенският меморандум
Докато европейските съюзници се стремят да осигурят гаранции за сигурността на Украйна, спомените за Будапещенския меморандум от 1994 г. също са силно повлияни. Според него новонезависима Украйна се съгласи да се откаже от ядрените оръжия, разположени на нейна територия след разпадането на Съветския съюз.
Това парче хартия, подписано от Русия, съдържаше обещание за зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Въпреки това, тези обещания не спасиха страната от анексирането на Крим през 2014 г. и пълномащабното нахлуване през 2022 г.
According to the Budapest Memorandum of 1994, Ukraine gave up its nuclear weapons in exchange of never being invaded by Russia, USA, and UK. pic.twitter.com/4O9nOiWPQ6
— Historic Vids (@historyinmemes) August 8, 2025
В интервю за CNN бившият украински президент Петро Порошенко заяви, че гаранциите за сигурност, посочени в меморандума, са били беззъби. „Като президент на Украйна имах гаранция за сигурност под формата на Будапещенския меморандум“, каза той. „Това не работи. Всяка друга гаранция, освен обвързваща, е неприемлива.“
Украйна днес е изправена пред поредна историческа повратна точка, докато дипломатите се надпреварват да намерят подходящото място и правилната формула за мирни преговори. Дали този момент ще бъде запомнен като мрачна глава в европейската история, предстои да видим.
криза, която тихо расте" />
