Б иологичните и химическите оръжия на пръв поглед са сравнително модерни изобретения, но всъщност имат много по-богата история, отколкото повечето хора предполагат. В древногръцката митология, например, някои герои, сред които е Херакъл, използват стрели, потопени в отрова. Съществуват и предания за цели армии, победени с помощта на смъртоносни болести. Тези разкази са основани на напълно реални събития, отбелязват учените. От днешна гледна точка, използването на подобни оръжия се счита не само за шокираща проява на жестокост, но и за военно престъпление. В далечното минало, обаче, в стремежа си да победят своите врагове, пълководците редовно прибягвали до някои шокиращи тактики.
Отровни стрели
Резултатите от изследвания, проведени в няколко района на Африка, показват, че ловци-събирачи използвали отровни стрели преди повече от 70 000 години. Учените отбелязват, че съществуват убедителни доказателства в подкрепа на това твърдение. Става въпрос за открити в Африка върхове на стрели на възраст няколко хиляди години. По тях са открити следи от лепкава течност, за която се предполага, че някога е била отровна. Използването на подобни оръжия било широко разпространена практика в Древна Гърция и Римската империя. Върховете на стрелите били намазвани с екстракти от различни растения, едно от които е чемериката (според историците, то било използвано по същия начин и от редица славянски племена). Любопитна подробност е, че в ограничени дози то има лечебни свойства и през Античността било употребявано като лекарство за много заболявания. В по-големи количества, обаче, чемериката предизвиква повръщане, затруднено дишане, гърчове и временна парализа.
Hellebore from the Greek "Helleborus" literally translates to injure food, no doubt because of the flower's history of being used as a poison!
— Penshurst Place (@PenshurstPlace) February 16, 2021
The gardens at #PenshurstPlace have a wide variety of Hellebores, though we promise we don't use them for poisonous potions!#Folklore pic.twitter.com/wgp3wWiHyB
Превземането на Кира
Древните гърци открили още едно приложение на чемериката. През 590 г. пр. Хр., по време на т. нар. Първа свещена война, войниците, нападнали град Кира, събрали голямо количество от това растение. Те го използвали, за да отровят основния източник на вода на местното население. Тактиката им се оказала успешна, като съвсем скоро почти всички жители на Кира се разболели тежко. В резултат, градът бил превзет за броени дни. Историците все още спорят по въпроса кой е пълководецът, измислил този зловещ, но ефективен план.
Оси и пчели
Използването на жилещи насекоми е военна тактика с изненадващо богата история. Съществуват редица сведения за гнезда на пчели или оси, превърнати в „бомби“ по време на обсади. Основният проблем е, че употребата на подобно оръжие криело редица опасности и за двете страни. Според някои исторически извори, гнездата били внимателно покривани с кал, а други твърдят, че насекомите били поставяни в специални керамични съдове и след това изстрелвани по вражеските позиции. В интерес на истината, оси и пчели били използвани като своеобразно биологично оръжие както по време на Първата световна война, така и във Виетнамската война.
Byzantines bomb(greek:vomvos=buzzing noise),a beehive thrown to enemy seen in ByzantineMuseumAthens @byzantinepower pic.twitter.com/nWHF57maej
— Marnikos (@nvamvakas) March 2, 2016
„Бомби“ със скорпиони
Пчелите и осите не са единствените насекоми, използвани като оръжие по време на битки в Античността. Тъй като районът на Месопотамия изобилствал от скорпиони, през II в. местните жители решили да ги използват в сраженията, които водели срещу римските нашественици. Именно това направили защитниците на Хатра. Когато римляните нападнали града, срещу тях били хвърлени внушително количество глинени съдове, пълни със скорпиони. Според някои автори, ужилванията от тези насекоми били много болезнени и причинявали треска, припадъци, а в някои случаи и смърт.
Обсадата на Кафа
През XIV в. Азия била обхваната от множество природни бедствия и масов глад, което довело до избухването на няколко епидемии от бубонна чума. Монголите били сред най-тежко засегнатите от смъртоносната болест. Въпреки това, съвсем скоро те осъзнали, че чумата може да бъде превърната в изключително опасно оръжие. През 1347 г. монголските войски, ръководени от Янибег, обсадили град Кафа (известен днес като Феодосия. Той се намира на Кримския полуостров, на 80 км. западно от Керч). Те започнали да изстрелват телата на умрелите от чума войници зад градските стени, за да пренесат там заразата. Тактиката на монголите оказала силно психологическо въздействие върху техните противници, които били ужасени от гледката на падащите от небето трупове и съвсем скоро сред защитниците на Кафа настъпила паника. Бягащите от града търговци на свой ред разпространили болестта из цяла Европа.
Greek fire was an incendiary weapon used by the Byzantine Empire that was a closely guarded secret. It could burn on water, was very difficult to extinguish, and played a major role in many of their victories. pic.twitter.com/6jI2EZGTrW
— Scirex (@scirex) September 11, 2023
Гръцки огън
Това несъмнено е едно от най-известните и унищожителни оръжия, използвани преди появата на барута. Според средновековния историк Теофан Изповедник, то било изобретено във Византия през 673 г. от сирийския учен Калиник от Хелиопол. Именно с помощта на въпросното оръжие ромеите успели да разбият арабския флот в Мраморно море в битката при Сулайем през 677 г. Според съвременните изследователи, гръцкият огън представлявал смес от нефт и сгъстители като вар, борова смола, селитра и сяра. Въпреки това, опитите да се възпроизведе точния му състав досега са неуспешни. Предполага се, че оръдието, с което се изстрелвал огъня, било от бронз. Някои експерти допускат, че една от съставките била калциев карбид, тъй като, по думите на някои византийски хронисти, опитите да се загасят пламъците с вода само ги подсилвали (други пък отбелязват, че огънят можел да се потуши единствено с оцет). Като доказателство в подкрепа на твърдението, че нефтът е сред основните съставни части на сместа, редица историци сочат факта, че няма свидетелства за използването на гръцки огън след XII в. Именно тогава Византия загубила контрола си над богатото на нефт крайбрежие на Каспийско море.
Още от автора:
Виктор Орбан – между патриотизма и авторитаризма
Пожарът, който изпепели Лондон
На края на света – непозната Аляска
Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война
Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите
Руско влияние или конспирация: Задълбочава ли се проблемът с проявите на антисемитизъм в България
Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията
Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“
Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война
Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността
Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината
Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“
На ръба на масова истерия: НЛО и Студената война
Земята е плоска, а гравитацията не съществува – войната между науката и конспиративните теории
Трагичната история на децата на Сталин
Отнета свобода – мрачната история на робството в Древен Рим
Какво не знаем за живота на основателя на СССР – Владимир Ленин
Колко опасни са снарядите с обеднен уран, които САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна
Зоологическите градини, превърнали се в символ на Студената война
Ужасите на Първата световна война: Как химическото оръжие промени историята
Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт
Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга
Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт
