Г олемият пожар в Лондон, избухнал в началото на септември 1666 г., е едно от най-мащабните бедствия в европейската история. Основните причини за бързото разпространяване на пламъците били силните ветрове, както и горещото и сухо време, обхванало Англия. Огнената стихия унищожила хиляди сгради, а много хора останали без подслон. Напълно изпепелен бил един от символите на града – катедралата „Свети Павел“. През XVIII в. върху останките ѝ бил построен нов храм, който днес е седалище на епископа на Лондон. Зданието е дело на архитекта Кристофър Рен, който е погребан в криптата на катедралата. В следващите редове може да научите още любопитни факти, свързани с това драматично събитие.
Great Fire of London: Man who first raised alarm identified https://t.co/upsfPuFjWX
— BBC News (UK) (@BBCNews) September 1, 2023
Епидемия от чума
Големият пожар в Лондон избухнал в един от най-тежките моменти в историята на града. Само година по-рано, епидемия от бубонна чума отнела живота на приблизително 100 000 местни жители (почти една четвърт от тогавашното население на Лондон). Историците отбелязват, че всяка седмица от смъртоносната болест загивали по няколко хиляди души. Това се оказало последното голямо огнище на чумата на територията на Обединеното кралство. Лондон бил обявен за безопасен през февруари 1666 г., когато там се завърнали крал Чарлз II и членовете на неговото семейство.
Избухването на пожара
В късните часове на 1 септември 1666 г., Томас Фаринър изгасил огнището в своята пекарна, намираща се на улица „Пудинг лейн“. Уморен от тежкия работен ден, той се качил на горния етаж, за да се наспи. Малко след полунощ, обаче, пламъци обхванали сградата. Повечето учени са на мнение, че избухването на пожара било причинено от тлеещите в огнището въглени. Фаринър и неговата дъщеря Хана успели да избягат. По-късно станало ясно, че една от прислужниците му не успяла да напусне пекарната и загинала в пламъците. Така, тя станала първата жертва на пожара, който впоследствие обхванал голяма част от Лондон. Огнената стихия била овладяна едва четири дни по-късно, на 6 септември. На мястото, на което пламъците били спрени, днес е издигната статуя, известна като „Златното момче“.
The golden boy of Pye Corner.
— The Alice Consortium (@AliceConsortium) March 31, 2021
Situated roughly where the Great Fire of London was finally extinguished, the statue's creator blames gluttony and Londoners eating too many pies for the fire. pic.twitter.com/qnixrx5OI3
Реакцията на кмета
През 1666 г. кмет на Лондон бил Томас Блъдуърт. Когато пожарът избухнал, той пристигнал в района на пекарната, за да прецени колко сериозна е ситуацията. Съвременните експерти отбелязват, че събарянето на няколко сгради, намиращи се на пътя на пламъците, е можело да спре тяхното бързо разпространяване. Кметът, обаче, решил да не предприема подобен ход. Той се оправдал с думите, че му е необходимо разрешение от краля и дори добавил, че пожарът всъщност е малък и ще бъде потушен много лесно. След това Блъдуърт се завърнал в дома си, без да осъзнава, че съвсем скоро голяма част от Лондон щяла да бъде изпепелена. Придворният летописец Самюел Пепис по-късно се срещнал с кмета, който, по думите му, вече плачел „като припадаща жена“.
Жертвите на пожара
Пламъците нанесли огромни материални щети. Те обхванали 85 процента от територията на Лондон и унищожили близо 13 500 къщи, както и 87 енорийски църкви. Предполага се, че без подслон останали близо 70 000 души. Пожарът дори заплашил аристократичния квартал „Уестминстър“, както и двореца „Уайтхол“. Въпреки размерите на огнената стихия, официалните данни сочат, че загинали само шестима души. Историците на свой ред смятат, че това няма как да е истина и реалният брой на жертвите е по-голям. Те подчертават, че липсват достоверни регистри за жителите на Централен Лондон, а и много от загиналите били буквално изпепелени от пожара (смята се, че температурата на пламъците надхвърляла 1500 градуса по Целзий).
Did you know? In 1666, the Great Fire of #London ignited on Pudding Lane, blazing through the wooden heart of the city for 3 days.13,200 houses, 87 churches and more were reduced to ashes.But from the ashes, London arose anew, with wider streets and stronger buildings.#AppleEvent pic.twitter.com/Zc6lRTccrW
— Timeless Facts (@timeless_facts1) September 13, 2023
„Пожарната служба“ на Никълъс Барбон
Според редица експерти, приблизителната стойност на нанесените щети възлиза на близо 2 млрд. долара. Малко известна подробност е, че по това време отговорността за възстановяването на унищожените имоти била поета от техните наематели, а не от собствениците им. От тях дори се очаквало да продължават да плащат задълженията си, докато течало възстановяването на сградите. Всичко това довело до създаването на т. нар. „Пожарна служба“ – първата застрахователна компания, основана от Никълъс Барбон. Постепенно, броят на тези институции започнал да се увеличава и до 1690 г. един на всеки десет домове в Лондон вече бил застрахован срещу пожар. По данни от 1720 г., общият брой на сключените застраховки достигнал 17 000.
Кой е виновен за пожара?
Робер Юбер бил френски часовникар, задържан от властите по подозрения, че е виновен за избухването на пожара. В дните след потушаването на пламъците хората настоявали да получат обяснение за случилото се, а по това време Англия била в крайно обтегнати отношения с Франция. Така, Юбер се превърнал в идеалната изкупителна жертва. След като бил разпитан и подложен на мъчения, младият мъж признал, че поставил самоделна бомба в пекарната на Фаринър. Той също така добавил, че е френски шпионин, който работел и за папата. В интерес на истината, Юбер дори не бил в Лондон, когато пламъците започнали да изпепеляват сградите. Той пристигнал в града два дни след избухването на пожара. Въпреки че бил невинен, а и повечето хора се съмнявали в достоверността на самопризнанията му, той бил осъден на смърт и обесен на 27 октомври 1666 г. Нещо повече – свидетели на случилото се разказват, че след като попаднало в ръцете на група разгневени жители на Лондон, тялото му било разкъсано на парчета.
Още от автора:
На края на света – непозната Аляска
Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война
Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите
Руско влияние или конспирация: Задълбочава ли се проблемът с проявите на антисемитизъм в България
Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията
Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“
Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война
Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността
Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината
Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“
На ръба на масова истерия: НЛО и Студената война
Земята е плоска, а гравитацията не съществува – войната между науката и конспиративните теории
Трагичната история на децата на Сталин
Отнета свобода – мрачната история на робството в Древен Рим
Какво не знаем за живота на основателя на СССР – Владимир Ленин
Колко опасни са снарядите с обеднен уран, които САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна
Зоологическите градини, превърнали се в символ на Студената война
Ужасите на Първата световна война: Как химическото оръжие промени историята
Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт
Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга
Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт
