О т Санторини до Корфу, Гърция се променя – и начинът, по който я посещаваме, неизбежно ще трябва да се промени заедно с нея. Рич Бут от Independent пита: какво крие бъдещето за страната и за туристите, които все още планират пътувания до нея?
Когато Икар избягал от остров Крит с крила от пера и восък, той пренебрегнал предупреждението да не лети твърде близо до слънцето. Обзет от тръпката на полета, той се издигнал твърде високо, жегата стопила восъка и той паднал в морето, където се удавил. Историята на Икар е поучителен разказ за опасностите от прекомерната амбиция. Днес тя служи и като силна метафора за кръстопътя, на който се намира гръцката туристическа индустрия.
Ελλάδα 2.0 & στον Τουρισμό: «Η Ελλάδα έχει γίνει η Ταϊλάνδη της Ευρώπης» - Ο τουρισμός αυξάνεται αλλά οι Έλληνες δεν μπορούν πλέον να κάνουν διακοπές - Αφιέρωμα του Guardian αναδεικνύει το «χαμένο όνειρο» των καλοκαιρινών αποδράσεων για τους ντόπιους... https://t.co/oh1iNYwRMT pic.twitter.com/zJ4Yy8fpA9
— George Roussos (@baphometx) August 21, 2025
Туризмът отдавна е един от икономическите стълбове на Гърция, като само през 2024 г. е донесъл 21,7 милиарда евро за икономиката. Но след десетилетия на бурен растеж започват да се появяват пукнатини. Страната се изправя пред свръхтуризъм, инфраструктурни затруднения, недостиг на жилища и все по-силното въздействие на климатичната криза – всичко това заплашва да разруши самия чар, който привлича милиони посетители всяка година.
Миналото лято гръцкият омбудсман публикува доклад, призоваващ за спешни реформи. „Икономиката на страната ни разчита в голяма степен на туризма, което прави необходимостта от неговото устойчиво управление още по-належаща“, се казва в документа. В него се предупреждава, че Гърция не трябва „да изчерпва потенциала си, да го пропилява и да превръща туристическите дестинации в непривлекателни с времето“.
- Забавянето на Санторини
Една от най-емблематичните жертви на този натиск е Санторини. Цикладският остров, прочут със своите залези, варосани къщи и вулканични плажове, отчете спад в туристите това лято.
Данните от летищата за периода януари–май показват 24,4% намаление на пристигащите пътници спрямо предходната година – рязък спад за остров, който е приемал над 5,5 милиона души годишно, при население от едва 15 550.
„В Санторини дори туристите се оплакват от броя на туристите“, гласи доклад от 2024 г. Макар наскоро да беше въведено ограничение до 8000 круизни пътници дневно, през пиковия сезон на острова са слизали по 18 000 души, което е довело до огромно натоварване на ресурсите.
Бързият растеж причини пренаселеност, задръствания и екологични щети – проблеми, които вече отблъскват потенциални посетители. Допълнителен удар нанесоха и широко отразените 1200 земетресения между 25 януари и 7 февруари тази година. И макар в Гърция все още да не са избухнали масови антитуристически протести като в Барселона, недоволството расте. В Атина местните все по-често изразяват тревога от разрастването на Airbnb и обезлюдяването на централните квартали, които според тях се превръщат в „туристически Дисниленд“.
- Изгубеният рай
С намаляването на потока към Санторини други острови преживяват бум, а местните власти са принудени да „жонглират“ с управлението на туризма – задача, с която Гърция невинаги се справя.
Димитри Ваянос, професор по финанси и член на влиятелния икономически комитет „Писаридес“, следи отблизо развитието от остров Иос, където участва в усилия за ограничаване на презастрояването.
„От доклада на омбудсмана насам промяната е минимална“, казва той. „Почти нищо не се е подобрило.“ Според него малките острови днес повтарят грешките на Миконос и Санторини: „Презастрояват се, без особено внимание към съхраняването на техния характер.“
Ваянос подчертава, че автентичността, земеделието и местните продукти са в основата на туристическото богатство на Гърция: „Но туризмът изтощава ресурсите, които ги поддържат.“
Недостигът на вода, утежнен от климатичните промени, е особено тревожен. „Дори на места с оскъдни ресурси се изграждат огромни комплекси с басейни“, казва професорът.
И макар да вижда потенциал в по-слабо развитите райони, той се опасява, че Гърция играе опасна игра тип „удари къртицата“ – щом един остров запада, друг се издига и се сблъсква със същите проблеми.
- Приливът се обръща
Фериботните компании вече отчитат промяна в моделите на пътуване. Според Ferryhopper маршрутите, които преди се въртяха около Санторини, губят интерес, заменени от прескачане между Иос, Милос и Миконос. Конкурентният сайт Ferryscanner съобщава за 50% спад на резервациите за Санторини от американски туристи и 33% спад за Миконос. За сметка на това по-малко познати острови като Егина и Порос са отбелязали четирикратен ръст.
Британските туристи също започват да избягват традиционните дестинации. Лефкада, Сугия, Фурни и Кастелоризо отчитат над 200% ръст на интереса, като само Лефкада бележи скок от 1167% във фериботните резервации спрямо 2024 г., по данни на Ferryscanner.
Гръцката национална туристическа организация приветства промяната, подчертавайки, че спадът в Санторини не означава намаляване на интереса към страната като цяло.
„През този сезон Гърция отбелязва общо увеличение на броя на посетителите спрямо миналата година, особено от британския пазар, което потвърждава силната ѝ позиция като една от водещите дестинации в света“, казва Елени Скарвели, национален директор за Обединеното кралство и Ирландия.
Туристическият борд отчита нарастващ интерес към по-малки, по-малко известни острови като Наксос, Тинос, Китнос, Кеа, Сифнос и Китира. Гръцкото правителство също представи амбициозна стратегия на стойност 322 милиона евро. Планът включва 160 милиона евро за модернизиране на туристическите пристанища и 56 милиона евро за развитие на планински и зимен туризъм, включително ски
- Пренаселени острови
На Закинтос тревогата се засили още в началото на годината, когато доклад на Which? Travel, базиран на данни от ЕС, определи Йонийския остров като най-пренаселената курортна дестинация в Европа. С население от 40 000 души, той е отчел шест милиона нощувки през 2023 г. – по 150 на човек.
Местните съобщават за пътища, канализационни системи и инфраструктура, които се пренатоварват до краен предел.
Блубел Тък, британка, която живее в Закинтос от 30 години и държи бар O'Callaghans Loft в Лаганас, твърди, че местните не възприемат масовия туризъм като заплаха: „Те го посрещат с отворени обятия. Всички знаем, че островът не може да оцелее само със зехтин и земеделие.“
Тя прогнозира, че това лято Закинтос ще е по-натоварен от всякога, но отбелязва, че моделът „ол инклузив“ отнема приходи от останалите бизнеси. По думите ѝ местните не са самодоволни и вече се учат от примера на други курорти като Кавос (Корфу) и Фалираки (Родос), където броят на британските туристи спада. „Нашият диджей току-що напусна Кавос след 10 години – каза, че е станал ‘мъртъв’“, споделя тя.
Макар Тък да вярва, че Закинтос има бъдеще благодарение на инвестициите на местните предприемачи, тя е критична към държавата: „Ние строим красиви плажни барове, купуваме лодки за туристи, откриваме ресторанти и магазини. Инвестираме обратно в острова. Проблемът е, че правителството не прави същото.“ Тя посочва събирането на отпадъци като показателен пример за липса на инвестиции.
Недостигът на вода остава хроничен. На Закинтос много бизнеси разчитат на частни доставки, а на близката Лефкада това лято имаше чести прекъсвания на водоснабдяването.
- Горски пожари и климатичната криза
По-рано това лято Акрополът – най-емблематичният символ на страната – затвори врати заради температури над 40°C в Атина. Междувременно пожарникарите отново се бориха с опустошителни горски пожари из цяла Гърция, включително и на Закинтос. Докато Акрополът се печеше под безмилостното слънце, той се превърна в мрачно напомняне, че дори най-здравите паметници са уязвими. Туризмът на Гърция, независимо от силата си, не прави изключение.
Проучване на Националната обсерватория в Атина прогнозира, че до 2050 г. страната може да има между 15 и 20 повече дни с екстремни горещини годишно. Хотели и курорти вече адаптират пространствата си с повече сенчести зони, системи за оросяване и устойчиво озеленяване. Министърът на туризма Олга Кефалогяни наскоро обяви планове за развитие на „устойчив на климатичните промени туризъм“.
Гръцката туристическа организация се стреми да популяризира страната като целогодишна дестинация, като насърчава пътуванията през пролетта и есента, за да се разтовари натискът върху летните месеци.
И все пак мнозина смятат, че тези мерки не са достатъчни. Без координирани и дълбоки реформи Гърция рискува да повтори грешката на Икар.
„Миконос и Санторини вече са презастроени. Това е необратимо“, предупреждава Димитри Ваянос. „Ако не преосмислим туризма от нулата – балансирайки икономическите ползи с устойчивостта – можем да загубим именно онова, което прави Гърция специална.“
