Колко струва спокойствието, когато пътуваш сама? Точно пред този избор се оказва журналистката Лорин Бозкурт късно вечерта в Лондон, когато трябва да реши между две почти еднакви капсули за нощувка – едната в смесена зона, а другата на етаж само за жени.
В материал за BBC нейният случай се превръща в отправна точка към по-широкия въпрос за допълнителната цена, която жените често плащат, когато поставят сигурността на първо място.
Капсула на смесен етаж струва около 41 евро, а същата капсула на етаж само за жени – около 52 евро. Разликата е близо 30%.
По-скъпият вариант не предлага по-голяма стая, закуска или по-добра гледка. Капсулите са еднакви – малко пространство с матрак, осветление и достатъчно място за отваряне на малък куфар.
Допълнителната цена осигурява нещо друго: коридор с достъп чрез карта и етаж, до който мъже не се допускат.
Бозкурт осъзнава, че всъщност не сравнява две различни хотелски услуги, а решава колко е готова да плати за повече спокойствие.
Ето какво трябва да сложите първо в багажа
Точно от тази наглед малка разлика тръгва и по-широкият въпрос – има ли скрита цена на самостоятелното пътуване за жените и колко решения, взети заради сигурността, в крайна сметка се превръщат в допълнителни разходи.
Не е точно „розов данък“
На пръв поглед явлението може да напомня на т.нар. „розов данък“ – случаите, при които продукти или услуги, предназначени за жени, струват повече от сходни предложения за мъже.
Тук обаче има важна разлика.
При пътуванията жените невинаги плащат по-висока цена за абсолютно същата услуга. По-често опасенията за сигурността ги насочват към друг избор, който се оказва по-скъп.
Това може да означава хотел в по-централна част на града вместо по-евтино настаняване в отдалечен район, такси вместо прибиране пеша вечер или стая само за жени вместо по-евтино легло в смесено помещение.
Така допълнителният разход не се появява непременно като отделна такса с етикет „за жени“. Той се натрупва през поредица от решения, които една жена може да вземе още преди да е възникнала реална опасност.
„Данък за избягване“
Стефани Бойл, директор на кампанията She Travels Safe към Safer Tourism Foundation, нарича това „avoidance tax“ – „данък за избягване“.
Причината е, че жените често променят поведението си превантивно – не защото вече им се е случило нещо по време на конкретното пътуване, а защото се опитват предварително да намалят риска.
Деси Травълс и 100 държави: Нейните тайни как да пътуваме безопасно и да се връщаме здрави
Проучване, цитирано в материала, показва колко различно може да бъде поведението на мъжете и жените в чужбина.
64% от жените казват, че избягват да се прибират сами пеша до мястото за настаняване през нощта. При мъжете този дял е 43%.
56% от жените избягват райони, които възприемат като опасни, спрямо 37% от мъжете.
А почти половината от жените – 48%, избягват изобщо да разглеждат дестинацията вечер.
Тези решения имат и пряко отражение върху бюджета. Жените по-често плащат за транспорт, който им позволява да пристигнат на дадено място по светло, и по-често предприемат допълнителни мерки за сигурност.
Всеки подобен разход сам по себе си може да изглежда незначителен. Събрани заедно обаче, те могат осезаемо да увеличат цената на едно пътуване.
Сигурността започва да определя маршрута
При самостоятелното пътуване въпросът не се свежда само до това колко струва хотелът.
Сигурността може да определи в кой квартал ще отседне човек, по кое време ще пристигне, как ще се прибира вечер и с кого ще споделя помещението си.
Това личи и от историята на Джен Каарло, която е посетила повече от 50 държави, голяма част от тях сама.
При пътуване с лодка в Панама тя трябва да реши дали да остане в споделено спално помещение или да плати повече за самостоятелна кабина. Избира второто, защото не иска да спи в едно помещение с непознат.
Решението увеличава разходите ѝ с приблизително 87–174 евро над първоначално платената сума.
Това не е доплащане за лукс в обичайния смисъл. Допълнителният разход идва от желанието ѝ да има лично пространство и да избегне ситуация, в която не се чувства спокойна.
Едно преживяване може да промени начина, по който пътуваш
Джоди Хюз започва да пътува сама още на 19 години.
В началото хостелите са естественият ѝ избор – позволяват ѝ да пътува с по-малък бюджет и да посещава повече места.
След преживяване във Флоренция обаче отношението ѝ към настаняването се променя.
След употреба на алкохол тя приема предложение за транспорт от непознат мъж, но ситуацията се развива неприятно. След този случай Хюз започва много по-внимателно да преценява къде и с кого ще отседне.
Когато има такава възможност, тя почти винаги резервира помещения само за жени. При пътуванията ѝ в Япония такива варианти често са били достъпни, докато в Европа женските стаи нерядко са по-скъпи.
Това означава и компромис с бюджета. Вместо да избере най-ниската цена, тя поставя сигурността по-високо в списъка с критерии и е готова при необходимост да пътува по-рядко.
Защо стаите само за жени струват повече
Тук възниква и друг въпрос – защо две почти еднакви места за настаняване могат да имат различна цена само защото едното е предназначено единствено за жени.
От Generator Hostels обясняват, че цените не са определени с цел жените да бъдат таксувани повече. Според компанията причината е търсенето и предлагането.
Помещенията само за жени се търсят силно, а броят им не може да се увеличава толкова бързо, колкото расте интересът към тях. При такова съотношение цената може да бъде по-висока.
Това обяснява пазарния механизъм, но не решава по-големия въпрос.
Стефани Бойл оспорва идеята, че сигурността трябва да се превръща в конкурентно предимство или допълнителна услуга, за която се плаща повече. Ако жените търсят тези пространства именно защото се чувстват по-сигурни в тях, по-високото търсене на практика може да означава и по-висока цена на това спокойствие.
Понякога цената е загубената спонтанност
Парите са само част от проблема.
Самостоятелно пътуващите жени описват и постоянното умствено натоварване, което съпътства планирането.
Може ли да се стигне пеша от гарата до хотела? Как изглежда районът вечер? В колко часа пристига полетът? Има ли надежден транспорт? Добра идея ли е дадено място да бъде посетено след залез? С кого ще бъде споделена стаята?
Подобни въпроси могат да започнат още преди купуването на билета и да продължат по време на цялото пътуване.
За Джен Каарло именно това психологическо натоварване може да бъде по-значимо от самите допълнителни разходи.
То променя и едно от нещата, които много хора търсят в пътуването – спонтанността. Решение, което за един турист може да бъде просто „ще се разходя и ще видя къде ще стигна“, за друг изисква предварителна оценка дали маршрутът, часът и районът са достатъчно безопасни.
Колко всъщност струва спокойствието
Историята започва с около 11 евро разлика между две почти еднакви капсули в Лондон.
Сама по себе си сумата не изглежда голяма.
Но тя показва как работи по-широкият механизъм. Към едно по-скъпо легло могат да се добавят хотел в по-удобен район, такси вечер, различен час на пристигане, самостоятелна кабина или отказ от по-евтино смесено настаняване.
Нито едно от тези решения не означава непременно, че туристическите компании системно определят по-високи цени за жените.
Разходът възниква от необходимостта или желанието да бъде намален рискът.
И точно затова цената на самостоятелното пътуване не винаги може да бъде изчислена само като сбор от самолетния билет и нощувките. За част от жените в нея влиза и нещо много по-трудно измеримо – колко струва възможността да се чувстваш достатъчно спокойна, за да се наслаждаваш на пътуването.
Добави ни в предпочитани източници в Google
