О тиващата си година беше изключително успешна за световния пазар на злато. Цената на благородния метал се повиши с повече от две трети и общо 52 пъти обнови историческия си максимум. Последният рекорд беше отбелязан във вторник вечерта, когато цената за първи път надхвърли границата от 4500 долара, пише водещото германско бизнес издание „Ханделсблат“.
По-висока годишна доходност на метала за цялата история на наблюденията е отбелязвана само три пъти и всички тези периоди са били през 70-те години. Какви са перспективите?
„Има три основни причини за ръста на цената на златото през тази година – Тръмп, Тръмп и още веднъж Тръмп“, обобщава Адриан Еш, директор по проучванията на лондонската компания BullionVault.
През 70-те години рекордното покачване на цената на златото беше свързано с факта, че през 1971 г. американският президент Ричард Никсън отказа златното обезпечение на долара. До това действаше Бретън-Уудската система, в рамките на която валутите имаха фиксиран курс спрямо долара, а САЩ се задължиха да обменят долари за злато на цена 35 долара за тройунция.
През 70-те години обаче тази система стана прекалено тежка за САЩ. Държавните разходи нарастваха и Никсън отмени златната обвързаност на долара, за да може да увеличи заемните средства. Това доведе до рязък ръст на инфлацията. В същото време президентът оказа натиск върху Федералния резерв (ФЕД), за да запази ниската основна лихва. В резултат на това инфлацията в САЩ достигна двуцифрени стойности.
- Златото печели от „дебазисните сделки“
Днес много участници на пазара виждат паралели с този период. Президентът на САЩ Доналд Тръмп също оказва натиск върху американския регулатор, тъй като на фона на нарастващия бюджетен дефицит е заинтересован от ниски лихви. Доверието в долара намалява и инвеститорите преразпределят портфейлите си – от американски облигации в полза на златото, което се счита за стабилен актив.
Такава стратегия е известна като „дебазисна търговия“ – залагане на обезценяване на валутата. Именно тя, според експерти, изведе цената на златото до нови максимуми през тази година.
При това търсенето се формираше не само от традиционните „златни бръмбари”, които инвестират в пазара на метала от години, но и от институционални инвеститори: организации с мултиактивна ликвидност и големи фондове. Според Еш именно тяхната активност е била решаваща.
Обикновено институционалните инвеститори влизат в златото чрез борсови фондове (ETF), обезпечени с физически метал. Към края на ноември нетният приток на средства в такива фондове възлизаше на 712,6 тона злато. Година по-рано показателят беше отрицателен.
Съгласно данни на Световния съвет по златото (World Gold Council, WGC), общата стойност на активите на златните инвестиционни фондове в доларово изражение достигна исторически максимум. Търговският обем на опциите за злато на борсата CME нарасна с около 15%.
„В продължение на четири десетилетия облигациите се считаха за идеален компонент на портфейла, но сега все повече средства се прехвърлят в злато – както беше през 70-те години“, отбелязва Роналд Щоферле, фондов мениджър и партньор в инвестиционната компания Incrementum.
Според него факторите, поддържащи ръста на цената на златото, се запазват. „Тръмп продължава да е заинтересован от слаб щатски долар; към това се добавят и бюджетни стимули. През следващата година очаквам инфлационни тенденции и едновременно с това по-нататъшно отслабване на икономическия растеж. В тази ситуация централните банки няма да имат печеливши решения“.
- Загуба на доверие в долара като резервна валута
Намаляването на лихвите обикновено стимулира икономиката, но в същото време ускорява инфлацията. В дългосрочен план това води до дисбаланси, но политиците по-често се ориентират към краткосрочния ефект. Доналд Тръмп неколкократно публично се е изказвал в подкрепа на по-мека парична политика и е оказвал натиск по този въпрос върху председателя на Федералния резерв Джером Пауъл.
Мандатът на Пауъл изтича през май. Експертите смятат, че той може да бъде заменен от човек, който споделя възгледите на Тръмп. Такова е и мнението на Джон Рийд, главен пазарен стратег на WGC. „Смятам, че лихвите ще продължат да спадат, тъй като новият председател на ФЕД вероятно ще действа в съответствие с позицията на Тръмп“, счита той.
Това е благоприятен сценарий за златото, което в настоящата ситуация не се отличава с висока доходност. При високи лихви металът губи от облигациите, а при понижение на лихвите става по-привлекателен. През последните три години обаче връзката между доходността на облигациите и цената на златото значително отслабна.
Инвеститорите все по-често се отнасят с недоверие към държавните облигации поради нарастването на дълговото бреме на развитите страни, преди всичко на САЩ. Според оценката на Щоферле, това отваря допълнителен потенциал за златото през следващата година. „В облигациите в момента са концентрирани над 160 трилиона долара. Ако дори и малка част от тези средства се прехвърли в злато, това може да окаже съществено влияние върху цената“, отбелязва той.
- Активизация на централните банки
Златното рали на централните банки се превърна в тревожен сигнал поради нарастването на дълговете и спада на доверието на инвеститорите в стабилността на САЩ и тяхната валута. „Доларът загуби статута си на финансово убежище“, казва Рийд. Ако по-рано по време на криза инвеститорите търсеха убежище в американската валута, то сега епицентърът на сътресенията все по-често се намира в самите САЩ.
За първи път статутът на долара като надеждна резервна валута беше подкопан още по време на администрацията на Джо Байдън, когато бяха въведени антируски санкции и бяха замразени валутните резерви на Русия. Тези мерки обаче не дадоха очаквания ефект, тъй като Русия разполагаше със значителни златни резерви. Нейният опит беше възприет и от други незападни играчи, преди всичко Китай.
От 2022 г. централните банки като цяло купуват ежегодно около 1000 тона злато – приблизително два пъти повече, отколкото през предходните десет години. През 2025 г. темповете на закупуване леко спадат, но остават високи. За 2026 г. WGC очаква централните банки да продължат да купуват злато по-активно, отколкото до 2021 г., макар и не на нивото от 2022–2024 г.
- Експертите призовават към предпазливост
Дълго време покупките на централните банки само ограничаваха спада на цената на златото в периоди на корекция, но не стимулираха пазара. Ситуацията се промени през 2024 г. Според експертите именно влиянието на централните банки се превърна в ключов фактор за поредицата от нови рекорди.
През 2025 г. към централните банки се добави и търсенето от страна на западните инвеститори. Въпреки това, фонд мениджърът на компанията Stabilitas Мартин Зигел предупреждава: „Ако изключим търсенето от централните банки, справедливата цена на златото, според неговите изчисления, е само около 3000 долара за унция“.
Търсенето от страна на централните банки е трудно да се прогнозира и неговото намаляване може да доведе до корекция на цените. В краткосрочен план Зигел съветва да се проявява предпазливост и да се изчакат по-благоприятни моменти за влизане на пазара.
Предпазлив в оценките си е и Адриан Еш. Според него инвеститорите, които разчитат на по-нататъшно поскъпване на жълтия метал, могат да останат разочаровани, особено в случай на рязък спад на фондовите пазари, ако балонът около изкуствения интелект се спука. В такива моменти акциите и златото често също падат в цената си.
Някои анализатори допускат корекция на цената до 3500 долара за унция.
- Консолидация — но не за дълго
Клиентите на борсата Bullionvault са по-оптимистично настроени и средно очакват цена от 5136 долара, посочвайки геополитическата несигурност като основен фактор.
Повечето анализатори прогнозират фаза на консолидация (консолидация в търговията — ситуация, при която на пазара няма явно преимущество в полза на продавачите или купувачите), но в същото време очакват ръст на цените през 2026 г. Експертите от компанията Heraeus очакват цените да се задържат в диапазона 3750–5000 долара за унция. Анализаторите от „Комерцбанк“ прогнозират ръст до 4400 долара, а в UBS смятат, че най-вероятното ниво е 4500 долара.
Нитеш Шах, ръководител на отдела за суровини и макроикономически изследвания в WisdomTree, допуска сценарии, при които цената на ценния метал варира в диапазона от 3200 до 5000 долара за унция. При това неговата базова прогноза е около 4530 долара.
Най-оптимистичният поглед върху нещата е на Роналд Щоферле: според неговата оценка, до края на десетилетието цената на метала може да достигне 8900 долара за унция, което съответства на среден ръст от около 16% годишно.
