„Зъл звяр, убиец, нацист“ – така Хенрик Ленкейт описва дядо си. Звучи крайно, докато не разберете, че човекът, за когото говори, е безмилостният нацистки лидер Хайнрих Химлер.
Дясната ръка на Хитлер, Химлер е страховит и фанатичен човек, известен с водещата си роля в „Окончателното решение“ и Холокоста. Затова си представете как се е почувствал Хенрик, когато на 47-годишна възраст случайно открива, че са роднини, пише журналистката Шобан Робинс за Sky News.
С внимание той разказва за момента през 2024 г., който завинаги променя живота му. Обяснява, че през по-голямата част от деня е бил неспокоен и е започнал да гледа онлайн документален филм за нацистите. Заинтригуван от видяното, той търси допълнителна информация в интернет. Но когато отваря един сайт, срещу него го гледа лицето на баба му по майчина линия – Хедвиг Потхаст. Под снимката пише: „любовницата на Химлер“.
Sky's Europe correspondent @SiobhanRobbins looks through the story of how a man found a family connection to one of the most infamous leaders in modern history
— Sky News (@SkyNews) December 27, 2025
Full story ➡️ https://t.co/2QuLmueXBu pic.twitter.com/2SmXsx6yv9
По-нататъшни проучвания разкриват, че Химлер е биологичният баща на майка му и негов дядо. „Как осмисляш факта, че си роднина на един от най-големите престъпници в историята?“, пита го журналистката по време на срещата им в Берлин. „Не го осмисляш“, отговаря Хенрик без колебание.
Той казва, че откритието го е накарало да си зададе поредица от въпроси за всичко, което е смятал, че знае. „Кой съм аз? Кой бях? Защо 47 години не ми казаха истината?“, пита той. „След 47 години животът ми изглеждаше като лъжа“, добавя Хенрик.
Макар да няма категоричен отговор, той смята, че родителите му са го предпазили от истината, за да го защитят. Той отваря фотоалбум и ми показва снимки на Хедвиг. Годината е 1935 – тя е млада и леко усмихната. До 1938 г., разказва Хенрик, тя и Химлер вече са признали любовта си един към друг.
Двамата се запознават чрез работата си в печално известната централа на тайната полиция в Берлин, където тя е работила като негова лична секретарка. Не след дълго започват афера.
„Тя беше дружелюбен човек“, казва Хенрик, мислейки за жената, която е наричал „мути“ – галено обръщение, означаващо майка. „Никога не съм си представял, че може да е любовница на масов убиец. Да го науча, разбира се, беше шок“, добавя той.
По време на подготовката за интервюто Робинс прочела, че Потхаст е била убедена нацистка. В една статия дори се твърди, че е притежавала екземпляр от прочутата книга на Адолф Хитлер „Моята борба“, подвързан с човешка кожа.
Пита Хенрик дали е чувал за това. „Тя е знаела. Мисля, че е знаела всичко“, казва той, разсейвайки представата, че е била наивна млада жена, незнаеща за зверствата на любовника си. „Те са били любовници. Любовници-чудовища. Дори съм чувал, че тя го е насърчавала да ускори нещата“, казва Хенрик.
Писма между двамата показват как Химлер галено нарича Хедвиг „зайче“. В едно от тях той се подписва „с безкрайни нежни мисли и поздрави“.
Въпреки че е бил женен за друга жена, когато бабата на Хенрик забременява, Химлер вярвал, че разпространява „господарската раса“, и затова настоял името му да бъде вписано в акта за раждане на майката на Хенрик. Кръвната му връзка с Хенрик е потвърдена черно на бяло. Попитан дали тази генетична връзка го плаши, той отговаря: „Разбира се. Питаш се: „Какво съм наследил от това?“.
Като ръководител на отрядите за масова смърт на СС, Химлер е един от главните архитекти на лагерите за унищожение в рамките на т.нар. „Окончателно решение“ – нацисткия термин за умишления и систематичен геноцид над европейските евреи.
Създадени са огромни лагери, предназначени за смърт, в които милиони хора – предимно евреи – са убити. Предвид мащаба на престъпленията му, ме интересува как Хенрик гледа на Химлер сега, когато знае за роднинската им връзка, пише журналистката.
„Масов убиец“, „дявол“, „демон“ – това са част от думите, които използва. „Всички най-лоши неща, които можеш да си представиш“, добавя той. „И след това трябва да добавиш „дядо“ в края на този списък“, отбелязва Робинс. „Да – заместникът на Хитлер и дядо“, казва той бавно. „Той е моят дядо. Нищо не мога да направя по въпроса“.
Макар да не може да промени произхода си, Хенрик иска да поиска прошка от жертвите на Химлер и напълно да се разграничи от мрачното наследство на своя дядо.
