Н езависимо дали става дума за вкусния пай с кайма или за традиционната целувка под имела, през коледния сезон много от нас ще се отдадат на многобройните обичаи, свързани с този празник. Но откъде произхождат тези вековни традиции и познати символи? Кой е вашият любим?
- Коледа не е истинският рожден ден на Христос. В Библията не се споменава 25 декември, нито изобщо се посочва точната дата на раждането на Исус. Сред ранните християни е имало оживени дебати по въпроса и чак през IV век в Римската империя рожденият ден на Христос започва да се чества именно на 25 декември. Най-разпространената теория е, че датата е заимствана от езически празници, които вече са се отбелязвали по това време на годината.
- Денят след Коледа всъщност е посветен на кутиите. Съществуват различни хипотези за произхода на името „Boxing Day“, но най-популярната гласи, че традиционно това е денят, в който слугите са получавали почивен ден, за да посетят семействата си. Господарите им ги изпращали с „коледни кутии“, пълни с пари, подаръци или храна, в знак на благодарност за вярната служба през изминалата година.
- Съкращението Xmas не премахва Христос от Коледа. Противно на разпространеното мнение, буквата „X“ идва от гръцката „хи“ – първата буква в думата за Христос (Χριστός). Гръцкият е оригиналният език на Новия завет. Съкращението е просто абревиатура и се използва за първи път в средата на XVI век.
- Дядо Коледа не облича червено заради Coca-Cola. Противно на широко разпространеното убеждение, червеното палто на Дядо Коледа не е резултат от рекламна кампания на Coca-Cola. Още преди създаването на компанията Свети Николай е изобразяван в книги и илюстрации с алено облекло. От 30-те години на XX век обаче Coca-Cola допринася значително за оформянето на съвременния образ на Дядо Коледа като весел и добродушен старец.
- Коледните елхи имат езически корени. По време на зимното слънцестоене езическите домове са украсявани с вечнозелени клони, за да прогонят злите духове и да напомнят, че пролетта наближава. Тази традиция оцелява след покръстването и през XVI век в Германия благочестиви християни започват да внасят коледни елхи в домовете си. Обичаят става популярен във Великобритания в средата на XIX век, след като кралица Виктория, принц Алберт и децата им са изобразени в „Illustrated London News“ до украсена елха в замъка Уиндзор.
- Пайовете с кайма първоначално съдържали истинско месо. През Средновековието се вярвало, че ако човек яде пай с кайма всеки ден от Коледа до Богоявление (5 януари), ще има късмет през следващите 12 месеца. Тези пайове, известни като коледни, съдържали разнообразно месо – от заешко и овнешко до гълъб и фазан. Те били по-големи от днешните и с овална форма, символизираща яслите на Исус.
- Пуйките изместват пауните от коледната трапеза. Преди пуйките да бъдат внесени в Европа преди повече от 500 години, по празниците хората консумирали гъски, глигански глави и дори пауни. Хенри VIII е първият английски крал, вкусил пуйка за Коледа. Птицата остава луксозна храна до 50-те години на XX век, когато много семейства все още предпочитали гъска. С изобретяването на хладилника и възможността голямата пуйка да нахрани цялото семейство, тя бързо заема централно място на трапезата.
- Рудолф е създаден от рекламен специалист. Червеноносият елен се ражда през 1939 г. благодарение на Робърт Л. Мей, копирайтър в чикагския универсален магазин Montgomery Ward. Магазинът всяка година раздавал безплатни книжки за оцветяване на децата, посещаващи Дядо Коледа. Историята за Рудолф е продадена в 2,4 милиона копия още първата година. Известната песен излиза през 1949 г. и става една от най-продаваните за всички времена.
- Пращящият огън вдъхновява коледните крекери. В края на 40-те години на XIX век лондонският сладкар Том Смит, седейки до пращящ огън, си представя колко забавно би било опакованите сладкиши да издават подобен звук при отваряне. Скоро на пазара се появяват „Cosaques“ – сладкиши с формата на дънер и изненадващ пращящ механизъм. Хората ги наричат крекери, а в началото на XX век вътре вече има шапки, вицове и малки подаръчета вместо сладкиши. Те бързо се превръщат в традиционен коледен елемент.
- Имелът е почитан от хилядолетия. От древните гърци до скандинавската митология имелът е символично растение от векове. Много традиции го свързват с любовта, плодородието и новия живот. Постепенно тези вярвания водят до обичая за целувка под имел по Коледа. Традицията набира популярност във викторианска Англия, където мъжете се опитвали да „откраднат“ целувка от всяка жена под стрък имел. Отказът се смятал за лош знак.
- Коледа е била забранена във Великобритания. В средата на XVII век пуританите, дошли на власт след екзекуцията на Чарлз I, считали Коледа за прекалено разточителна, хедонистична и католическа. Затова я забраняват – към голямо недоволство на британците, които веднага избухват в бунтове. Както пише един памфлетист: „Така веселите лордове на лошото управление са потиснати от лудите лордове на лошото управление в Уестминстър.“ Забраната продължава до възстановяването на монархията през 1660 г.
- Дядо Коледа и Father Christmas първоначално не са едно и също. Днес имената „Дядо Коледа“ и „Father Christmas“ се използват взаимозаменяемо, но те произлизат от две различни традиции. Дядо Коледа се развива в САЩ и е пряко вдъхновен от историческата фигура на Свети Николай, докато Father Christmas първоначално е алегоричен символ на празничното веселие и угощение (като Духа на сегашната Коледа в „Коледна песен“ на Дикенс). Двата образа постепенно се сливат през XIX и XX век.
- Jingle Bells първоначално не е коледна песен. Песента е публикувана през 1857 г. от американския композитор Джеймс Лорд Пиърпонт под заглавието „One Horse Open Sleigh“. Вероятно е предназначена за Деня на благодарността или просто като весела песен за компания. Каквото и да е било намерението на автора, със сигурност не е коледна.
- ...а някои от стиховете ѝ са доста дръзки. „Jingle Bells“ е по-дълга, отколкото повечето хора знаят, а по-късните куплети са значително по-рискови за семейно изпълнение. Освен че подканват към луда надпревара с шейна, те съветват: „Давай, докато си млад, вземи момичетата тази вечер.“
- Коледните картички са по-стари, отколкото си мислите. Макар много съвременни коледни традиции, включително картичките, да се свързват с викторианската епоха, първата известна коледна картичка датира от 1611 г. Тя представлява голям сгънат лист, изпратен на крал Джеймс I от немския лекар и алхимик Михаел Майер. На нея пише: „Поздрав по случай рождения ден на Свещения крал, на най-почитаемия и енергичен лорд и най-изтъкнат Джеймс, крал на Великобритания и Ирландия и защитник на истинската вяра, с жест на радостно честване на рождения ден на Господа.“
- Фразата „Весела Коледа“ има много древен произход. Изразът „Весела Коледа“ е значително по-стар от Дикенс и викторианците. Дълго време се смяташе, че най-ранната му употреба е в писмо от 1534 г. на епископ Джон Фишър от Лондонската кула. През 2022 г. обаче архивист открива писмо от 1520 г. на епископ Чарлз Бут с думите: „Моля се Бог да бъдете изпълнени с доброта и веселие тази Коледа.“ Не е точно същата фраза, но е много близка.
- Сцената на Рождество Христово е популяризирана от Свети Франциск Асизки. Днес яслите се асоциират с училища и търговски центрове, но традицията има благороден произход – от самия Свети Франциск Асизки. През 1223 г. в Гречо, Италия, той създава първата известна жива сцена на Рождество с сено и истински животни, за да могат местните жители да се насладят на нея.
- Jingle Bells е първата песен, изсвирена от космоса. На 16 декември 1965 г. астронавтите от Gemini 6A Уоли Шира и Томас Стафорд съобщават на контролния център, че виждат неидентифициран обект в полярна орбита, пилотиран от фигура „в червен костюм“. След това изсвирват Jingle Bells на хармоника и звънчета, пренесени тайно на борда.
- White Christmas е най-продаваният сингъл за всички времена. Версията на Бинг Кросби на „White Christmas“ остава най-продаваният сингъл в историята – около 50 милиона копия по света. Това е значително повече от втория – „Candle in the Wind“ на Елтън Джон от 1997 г. (33 милиона). Ървинг Бърлин написва песента в прилив на вдъхновение и на следващия ден казва на секретарката си: „Искам да запишете една песен, която написах през уикенда. Това е не само най-добрата песен, която някога съм писал, но и най-добрата песен, която някой някога е писал.“
- Скрудж е вдъхновен от реален скъперник депутат. Едно от основните вдъхновения за Ебенизър Скрудж на Чарлз Дикенс е парламентарният депутат Джон Елвес. Въпреки огромното си богатство той бил прословут скъперник – ядял развалена храна, лягал рано, за да пести свещи, и носел дрипи, включително перука, намерена в храстите. След смъртта му синовете му наследяват състояние, еквивалентно на десетки милиони паунда днес.
Източник: www.history.co.uk
Последвайте ни
