Н а 6 декември православните християни отбелязват Никулден – един от най-почитаните зимни празници в България. Денят е свързан със Свети Николай Мирликийски Чудотворец – закрилник на моряците, рибарите, пътешествениците, банкерите и семейството.
Кой е Свети Николай
Свети Николай е роден през III в. в град Патара, Мала Азия, в богато, но дълбоко вярващо семейство. От ранна възраст проявява смирение, милосърдие и необичайна духовна зрялост. След смъртта на родителите си раздава наследеното богатство на бедните, болните и страдащите.
По-късно става епископ на град Мир (днешна Демре, Турция), където проявява изключителна доброта и справедливост. Много чудеса се свързват с името му – спасяване на моряци по време на буря, избавяне на невинни от смъртно наказание, помощ за бедни семейства.
Умира около 342 г. и скоро след това започва да бъде почитан като светец и покровител на хората в беда. Неговият култ е особено силен по морските брегове и сред общности, свързани с търговия и пътуване.
Българските традиции на Никулден
В българската народна традиция Свети Николай е покровител на морето, ветровете и реките. Вярва се, че той „кара ветровете“, укротява бурите и пази кораби и рибари.
На този ден рибарите не излизат в морето – денят е посветен на светеца и се вярва, че всяка уловена риба на Никулден „се обрича на удача“. Затова празникът е изпълнен с почит и благодарност към силите на водата.
Домашни ритуали
В българските домове сутринта започва с палене на свещ и молитва към светеца за здраве, закрила и плодородие. В някои райони се прави обредно „наричане“ на рибата – благодарност за изобилие и пожелание за успешна година.
Задължителното блюдо на празника е печена или варена риба, най-често шаран, защото според легендата той е „слугата на Свети Николай“. Разказва се, че светецът веднъж запълнил с шаран дупка в повредена лодка, за да спаси рибарите от удавяне.
Жените внимават при почистването на рибата, люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там където е паднала люспа, той се разболява и умира. Костите от никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.
Традициите повеляват стопанката да запази костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от „зли очи” и уроки.
Традиционни ястия за Никулден
- Пълнен шаран – обикновено с ориз, лук, стафиди, ядки или билки
- Рибена чорба или рибник (шарана в тесто)
- Постни сарми
- Боб, леща или булгур
- Лук, праз, чесън – символи на здраве
- Обреден хляб – „рибник“, „никулденски хляб“, често с украса на риба
Трапезата е предимно постна, тъй като празникът се пада по време на Коледните пости, но консумацията на риба е разрешена.
Какво не се прави на Никулден
- Не се работи тежка работа, особено свързана с вода – пране, миене, измиване на съдове в река.
- Не се шие и плете, за да не се „зашива“ късметът на къщата.
- Не се излиза на вода – моряци и рибари остават на сушата от уважение към покровителя си.
Кой празнува имен ден
На Никулден имен ден имат всички, носещи името на светеца или производни от него: Николай, Никол, Николина, Николета, Ненка, Кольо, Коко, Ники, Нико, Нина, Нино, Колю и др.
Това е един от най-масовите именни дни в България, отбелязван с богата трапеза и събиране на семейство и приятели.
