Д нешният ден, 11 декември, през 1936 г. остава една от най-драматичните и емблематични дати в историята на британската монархия. В този ден парламентът официално одобрява абдикацията на крал Едуард VIII – първият и единствен британски суверен, който доброволно се отказва от трона. Решението му разтърсва империята и целия свят, защото той го прави от любов към една жена – два пъти разведена та американка Уолис Уорфийлд Симпсън.
Крал, който не прилича на никой преди него
Едуард VIII се възкачва на трона през януари 1936 г. след смъртта на баща си, крал Джордж V. Харизматичен, модерен, популярен сред народа – той изглежда като владетел, способен да промени лицето на монархията. Но същевременно е и човек със силен характер, склонен да следва собствения си път, дори той да противоречи на традициите.
Още преди коронацията му става ясно, че Едуард е дълбоко влюбен в Уолис Симпсън. Тя е американска аристократка по дух, но не и по титла, със сложен личен живот – вече за втори път разведена. За епохата това е скандално, а според тогавашните църковни и държавни правила британският монарх, като глава на Англиканската църква, не може да сключи брак с разведена жена, чиито бивши съпрузи са живи.
„Няма да мога да изпълнявам задълженията си без жената, която обичам“
Кризата се разгаря през втората половина на 1936 г., когато Едуард изразява намерение да се ожени за Уолис, дори тя още да не е финализирала развода си. Правителството на премиера Стенли Болдуин категорично се противопоставя. Доминионите на Британската общност – Канада, Австралия, Южна Африка – също отказват да приемат подобен брак. Монархията е изправена пред конституционна криза.
Вместо да приеме да се откаже от любовта си или да остане крал без правото да се ожени, Едуард избира третия път – абдикацията. На 10 декември 1936 г. той подписва документ, с който се отказва от трона, а ден по-късно – 11 декември, парламентът официално утвърждава решението.
Речта
Вечерта на 11 декември Едуард VIII се обръща към британците в прочутото си радиоизявление – едно от най-въздействащите в историята: „Намирам за невъзможно да нося тежкото бреме на кралството и да изпълнявам своите задължения без помощта и подкрепата на жената, която обичам“.
С тези думи той се сбогува с короната и с ролята си на крал. На следващия ден Едуард заминава за Франция. Брат му, Албърт, става крал Джордж VI – бащата на бъдещата кралица Елизабет II.
Любов след трона
Едуард получава титлата херцог на Уиндзор. На 3 юни 1937 г. се жени за Уолис Симпсън в малка церемония във Франция. Двамата остават заедно до смъртта му през 1972 г. Живеят в изгнание – първо в Париж, после в Ню Йорк и отново във Франция. Уолис никога не получава титлата „Нейно кралско височество“, дори след брака им.
- Последните човешки стъпки на Луната
На този ден през 1972 г. човечеството преживява един от онези редки исторически моменти, които остават в колективната памет завинаги. Астронавтите Юджийн Сернън и Харисън „Джак“ Шмит от мисия „Аполо 17“ стават последните хора, стъпили на лунната повърхност – подвиг, който и до днес, повече от половин век по-късно, никой не е повторил.
„Аполо 17“ е последната, дванадесета по ред пилотирана мисия към Луната и шестата, при която се осъществява кацане. Изстреляна на 7 декември 1972 г. от космическия център „Кенеди“, тя бележи края на приключението, започнало с „Аполо 11“ през 1969 г., когато Нийл Армстронг направи първите човешки стъпки върху друг свят.
Командир е опитният астронавт Юджийн Сернън – ветеран от програмите „Джемини“ и „Аполо“. До него е лунният пилот Харисън Шмит – първият и единствен професионален геолог, изпратен в космоса. Третият член на екипажа, Роналд Еванс, остава в орбита около Луната на борда на командния модул.
11 декември: „Тук е Тавър-Литроу… кацнахме!“
В 20:55 ч. българско време (15:55 UTC) на 11 декември лунният модул „Чаленджър“ успешно се приземява в долината Таурус–Литроу – едно от най-научно богатите места, избирани до този момент. Малко след това Сернън и Шмит излизат на повърхността, поставяйки началото на общо три лунни разходки.
За разлика от предишни мисии, „Аполо 17“ има силно научен характер. Шмит, като геолог, старателно анализира терена, а екипажът събира близо 115 килограма лунни скали и проби – най-голямото количество, донесено на Земята от една мисия. Именно от „Аполо 17“ е прочутата „оранжева почва“, която се оказва вулканично стъкло от древни изригвания – ключово доказателство за активната геоложка история на Луната.
С помощта на лунния ровър астронавтите изминават рекорден път, изучавайки кратери, склонове и уникални скални формации.
Последните думи на Луната
На 14 декември 1972 г., преди да се качи в лунния модул за последен път, Юджийн Сернън произнася думи, които остават като завещание на човечеството: „Оставяме Луната така, както я намерихме, и се надяваме, че ще се върнем отново – не само за изследване, но и с надеждата за мир и разбиране“.
Сернън е, и остава, последният човек, който е стъпвал на Луната.
Мисията завършва на 19 декември 1972 г., когато екипажът се приводнява в Тихия океан. Но историческият ѝ отпечатък е далеч по-дълготраен. „Аполо 17“ символизира върха на човешката техническа смелост от XX в. – време, в което мечтата за Луната става реалност.
Оттогава никой човек не е напускал ниската околоземна орбита.
Още събития на 11 декември:
- 361 г. – Император Фравий Клавдий Юлиан влиза в Константинопол, поемайки по този начин властта в цялата Римска империя.
- 1981 г. – последният боксов мач на Мохамед Али – загуба от Тревър Бербик.
Родени:
- 1803 г. – роден е френският композитор Ектор Берлиоз
- 1843 г. – роден е немският лекар и Нобелов лауреат Робърт Кох
- 1882 г. – роден е германският физит и Нобелов лауреат Макс Борн
- 1918 г. – роден е руският писател Александър Солженицин („Архипелаг Гулаг“)
- 1930 г. – роден е френският актьор и режисьор Жан-Луи Трентинян
- 1944 г. – роден е италианският певец Джани Моранди
Починали:
- 969 г. – умира византийският император Никифор II Фока
- 2011 г. – умира българският актьор Велко Кънев („Мъжки времена“, „Хан Аспарух“, „Оркестър без име“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“, „Васко да Гама от село Рупча“, „13-та годеница на принца“, „Време разделно“, „Хайка за вълци“)
