Н а 6 декември 1240 г. Киев – един от най-богатите, най-големите и най-влиятелни градове на средновековна Европа – пада под ударите на монголските армии, водени от Бату хан. След осемдневна ожесточена обсада градът е не просто превзет, а унищожен почти до основи. От приблизително 50 000 жители, по сведения на хронистите, оцеляват едва около 2000.
До съдбоносния декемврийски ден Киев е столица на Киевска Рус – огромно княжество, простиращо се от Балтика до Черно море. Градът е средище на православието, търговията и занаятите, със златокуполни църкви и укрепени квартали.
Но въпреки славата си Киев се оказва неподготвен за сблъсъка с една нова сила – монголската империя, която вече е покорила голяма част от Азия.
Обсадата: осем дни на огън, глад и отчаяние
В края на ноември армията на Бату хан – внук на Чингис хан – достига стените на града. Монголите носят със себе си бойни машини, обсадни кули и техника, непозната за местните войски. Защитата на Киев е водена от княз Димитър, но силите са малко, а стените – стари и уязвими.
На 6 декември, след дни непрекъснати атаки, стената при Лядската порта се срутва. Монголите нахлуват като воден поток. Започва хаотична битка по улиците, която скоро преминава в масова сеч.
Хронистът Джовани да Плано Карпини, един от малкото западни очевидци, описва Киев като „напълно опустошен“. Църкви са ограбени и опожарени. Домове рухват под тежестта на огъня. Мъжете са избити, жените – пленени, а деца – разпръснати или убити. Заложници са взети, за да бъдат използвани като работна ръка или продадени като роби.
От десетки хиляди жители, според преданията, оцеляват само около 2000 души – едва една шепа свидетели на една от най-големите трагедии в историята на региона.
Последствията: началото на нова епоха
Падането на Киев бележи повратен момент. Киевска Рус окончателно се разпада на отделни княжества, а над източнославянските земи започва периодът, известен като „татаро-монголско иго“, който ще продължи повече от два века.
Търговските пътища се променят, населението намалява драстично, а политическият център постепенно се измества към североизток – към Москва и Владимир. Киев, някога блестяща столица, се превръща в руини, от които ще започне да се възражда едва векове по-късно.
- Oткритие, превърнало се във вековен спор
На този ден през 1912 г., по време на разкопки в Тел ел-АмАрна в Египет, археолози попадат на находка, която ще промени историята на изкуството и ще разпали международен спор, продължаващ повече от век. В прашното работилнично помещение на древния скулптор Тутмос изследователите откриват бюст на жена с изящни черти, удължена шия и корона в небесносиньо.
Тази жена е Нефертити – легендарната кралица, съпруга и съуправител на фараона Ехнатон. Откритието ще се превърне в едно от най-известните произведения на древноегипетското изкуство. Но заедно с възхищението то поражда и един от най-продължителните културни конфликти между Египет и Германия.
Прах, слънце и светлина от миналото
Експедицията на Германския ориенталски институт, ръководена от Лудвиг Борхард, работи в Тел ел-АмАрна – столицата, създадена от Ехнатон през XIV в. пр.н.е. Когато работниците разчистват пространството около ателието на Тутмос, те попадат на нещо необичайно, покрито с прах и пясък. Борхард записва по-късно в дневника си: „Никога не съм държал в ръцете си нещо толкова прекрасно“.
Бюстът е удивително добре запазен. Пигментите върху лицето – устните, веждите и характерното синьо на короната – сякаш са рисувани вчера. Очите са изразителни, макар едното да липсва, вероятно недовършено.
Появата в Берлин и началото на спора
През 1913 г. артефактът е изнесен в Германия, според тогавашните правила за разделяне на находките между египетските власти и чуждите експедиции. Но според Египет процедурата е била манипулирана. Борхард е обвиняван, че е представил бюста като „обикновен гипсов модел“, за да бъде включен в германската квота.
През 1923 г., когато бюстът е изложен официално в Берлинския музей, светът ахва. Изображението на Нефертити става символ на древното изящество и женската красота. В същото време Кайро започва да настоява за връщането на артефакта. Египет твърди, че бюстът е изнесен незаконно и представлява част от културната им идентичност. Германия обаче настоява, че артефактът е получен легитимно според правилата от 1913 г.
През годините се правят множество дипломатически опити:
- Египет предлага разменни експонати
- Предлага временни експозиции
- Организира международни кампании за репатриация
Но Берлин категорично отказва връщането.
Спорът става още по-напрегнат с появата на нови доказателства и исторически анализи, някои от които предполагат, че Борхард може целенасочено да е подвел египетските власти, скривайки истинската стойност на находката.
Родени:
- 1421 г. – роден е английският крал Хенри VI
Починали:
- 1988 г. – умира американският певец Рой Орбисън
- 2019 г. – умира българската актриса Стоянка Мутафова
